Пет години след като сицилианският град Флоридия отбеляза най-високата температура, регистрирана някога в Европа, екстремната жега вече не се измерва с рекорди, а с въздействието върху ежедневието на хората – принуждава ги да си остават вкъщи, ограничава социалните контакти и застрашава прехраната им.

Рекордът от август 2021 г. от 48,8 градуса по Целзий превърна градчето в символ на затоплящия се климат на континента, точно когато излизаше от ограниченията, наложени заради пандемията.

Днес все по-честите и продължителни горещи вълни принуждават хората да не излизат от домовете си, оставяйки улиците и площадите пусти и карайки някои да сравняват екстремната жега с нова форма на карантина, пише Reuters.

От климатични убежища и алармени гривни в Испания до охлаждане с езерна вода в Швейцария – европейските столици ускорено търсят решения срещу новата климатична реалност, докато броят на жертвите и икономическите щети продължава да расте

Рим свиква с „карибския климат“, Атина следи пожари от Космоса: Как Европа се адаптира към 40°C

Промяната е видима в целия град с 20 000 жители в покрайнините на Сиракуза, на югоизточното крайбрежие на Сицилия.

Piazza del Popolo, социален център на Флоридия, осеян с кафенета, палми и общински сгради, е почти празен през по-голямата част от деня.

Жегата се задържа и късно вечерта, нарушавайки скъпа на местните традиция, известна като pigghiari u frescu, когато семействата изнасят кухненски столове пред домовете си, за да се насладят на прохладния бриз и да общуват.

„Много хора остават затворени вкъщи. В известен смисъл преживяваме друг вид карантина“, заявява пред Reuters съветничката по културата на Флоридия Серена Спада. „Дори хората с малки деца се оказват в тази ситуация. Те не могат да ходят в парка или да си играят навън, защото до късно следобед температурите са непоносими.“

Червеният код за тревога в Италия обхваща територията от Палермо в Сицилия до Болцано в планинския север. Властите в Будапеща и Букурещ се борят със заплахите за енергетиката от пресъхналия Дунав

Безпрецедентен ефект от жегата: Цяла Италия е в здравна тревога, Унгария и Румъния пестят електричество

Постоянно предупреждение

На 11 август 2021 г. Службата за метеорологична информация (SIAS) в Сицилия отчита температура от 48,8 градуса в Монастери, селски район, разположен на около 5 км от центъра на Флоридия.

През 2024 г. Световната метеорологична организация го сертифицира като най-високата температура, регистрирана някога в континентална Европа – рекорд, който все още не е подобрен.

„Докато вървях, започнах да се задушавам и си помислих: Мога да умра тук, на улицата, без никой, който да ми помогне“, споделя пред Reuters местният жител Уго Томасело.

Комитетът за здравна сигурност публикува препоръки за преминаване от реакции само в извънредни ситуации към систематично и дългосрочно планиране

Жегите са отнели живота на над 16 000 европейци: ЕС призовава за коренна промяна в здравните грижи

По онова време много други смятат, че рекордът ще се окаже изолиран случай. Вместо това горещите лета се превръщат в норма.

„Това се оказа много тъжен предупредителен знак“, допълва Спада.

Макар температурният рекорд да привлича международно внимание, климатолозите твърдят, че отделните екстремни събития са по-малко значими от постоянното повишаване на средните температури. Данните на Reuters Climate Monitor показват, че на 12 август 2026 г. температурата във Флоридия е достигнала 33,3 градуса – с 4,1 над средната стойност за историческата норма за периода 1961–1990 г.

„Това, което наистина ни тревожи, е повишаването на средните температури“, заявява директорът на SIAS Луиджи Пасоти. „Вече не става дума за екстремни температурни пикове, продължаващи един или два дни, както се случи през 2021 г. Става дума за седмици, дори месеци, през които температурите са постоянно високи.“

Лятото, белязано от екстремни климатични явления и натоварване на инфраструктурата, подтикна бизнеса и политиците към мерки. Eurostar се подготвя за безпрецедентната жега с влаков парк, проектиран да издържа на супер високи температури

Готови за 55 °C: Планът на Европа да се защити от „тиха катастрофа“

Нощните температури също се повишават, което не оставя почти никаква почивка от дневната жега.

„Особено тази година регистрираме изключително голям брой тропически нощи в някои части на Сицилия, както и супертропически нощи“, допълва Пасоти.

Лятото се превръща в кошмарен сезон за пчеларите

В цяла Европа климатичните промени се свързват с все по-чести и интензивни екстремни метеорологични явления – от суша и горски пожари до проливни дъждове.

Сицилия е една от най-засегнатите зони в Европа.

През януари циклонът „Хари“ предизвика рекордна вълна с височина 16,66 метра между Сицилия и Малта. Горските пожари нанасят все по-големи щети, като според анализ на Legambiente, основан на данни от EFFIS-Copernicus, между януари и юли на острова са изгорели около 70% от площите в Южна Италия.

Жегите и сушата свиват добивите в редица страни, но прогнозите за България остават по-оптимистични

Европейските земеделци са изправени пред „безпрецедентна криза“ след поредица от горещи вълни

Селското стопанство, един от стълбовете на икономиката, става все по-уязвимо към климатичните промени.

През 2021 г. в района на Флоридия са загубени над 3 000 пчелни кошера, а производството на мед се срива с 80%.

„Намаляването на пчелните популации и пчеларите, заедно със загубата на опрашители вследствие на климатичните промени и разпространената употреба на пестициди, води до намаляване на биоразнообразието и по-ниско качество и добиви в селското стопанство“, казва агрономът Франческо Беломи.

За пчеларите във Флоридия лятото е сезон на тревога.

„Притеснението как да преживеем лятото е много по-голямо, отколкото преди“, казвва 33-годишният пчелар Франческо Папалардо, който още като дете започна да работи с баща си. „Жегата може да доведе до разпадане на отделни колонии, а понякога до загуба на цели пчелини, както ми се случи през предишните години“, допълва той