Държавният дълг на САЩ достигна рекордните 40 трилиона долара миналата седмица, а доходността по дългосрочните американски държавни облигации се изкачи до най-високото си равнище от 19 години.

Обявените през уикенда ответни мита от Канада трябва да влязат в сила в рамките на няколко седмици, докато Вашингтон заплашва Техеран с „икономически удар“ – два фактора, които могат да нанесат нови щети върху американската икономика.

На този фон председателят на Федералния резерв на САЩ Кевин Уорш ще се опита да успокои напрежението сред инвеститорите по време на годишния симпозиум в Джаксън Хоул. Той може да се окаже ключов момент за един от най-важните назначения на президента Доналд Тръмп.

Уорш и министърът на финансите Скот Бесънт, който също беше назначен от Тръмп, са под все по-силен натиск заради начина, по който комуникират икономическата политика.

Според някои инвеститори внезапното решение на Бесънт да обяви тази седмица обратно изкупуване на държавни облигации е подкопало доверието в сигналите, които Министерството на финансите дава на пазарите. Уорш, от своя страна, значително ограничи комуникацията на Фед с инвеститорите и рязко намали предварителните насоки от страна на централните банкери за бъдещата посока на американските лихви, обобщава Financial Times.

В анкета сред академични икономисти, проведена за FT от Booth School of Business към Чикагския университет, мнозинството заявяват, че са все по-притеснени, че на Фед ще му бъде необходимо повече време, за да върне инфлацията под контрол. Част от тях критикуват и начина, по който Уорш и Бесънт комуникират политиката си.

Близо 60% от анкетираните смятат, че връщането на инфлацията към целта от 2% ще отнеме на централната банка повече време, отколкото са очаквали през май, когато Сенатът утвърди Уорш за председател на Фед.

Инфлацията остава над целта на Федералния резерв от 2% вече повече от пет години, а конфликтът между Техеран и Вашингтон повиши цените на бензина и дизела, създавайки нов инфлационен натиск. Последната вълна от мита на Тръмп срещу Канада, както и заплахите на администрацията му към държави, които според Вашингтон подпомагат Иран, могат допълнително да засилят този натиск.

„Притеснителна е липсата на готовност от страна на Уорш да даде ясна и открита оценка за настоящото състояние и перспективите пред американската икономика“, казва пред FT Кристиане Баумайстер от Университета „Нотр Дам“. „Това поражда ненужни спекулации, които могат да застрашат стабилността и да засилят опасенията за доверието във Федералния резерв.“

Над 60% от анкетираните смятат, че съмненията около доверието във Фед са оказали съществено или много съществено влияние върху покачването на дългосрочната доходност, откакто Тръмп номинира Уорш в края на януари.

Робърт Барбера от Университета „Джонс Хопкинс“ коментира, че намесата на Бесънт на облигационния пазар е поставила долара в „несигурна позиция“. Обезценяването на американската валута би увеличило инфлационните рискове чрез поскъпване на вноса.

Ерик Розенгрен, бивш президент на Федералния резерв на Бостън, смята, че Уорш може да запази мълчание за бъдещите решения, но трябва да обяснява настоящите.

„Комуникационната стратегия води до загуба на доверие във Фед“, казва Розенгрен пред FT.

Почти три четвърти от анкетираните определят отстъплението от по-открития комуникационен подход на предшествениците му – Джером Пауъл, Джанет Йелън и Бен Бернанке – като най-значимата промяна, предприета от Уорш, откакто оглави централната банка в края на май. В същото време 75% смятат, че цялостното му представяне начело на Фед досега отговаря на очакванията им.

Уорш вече е заявявал, че прекъсването на своеобразната обратна връзка между Федералния резерв и инвеститорите би трябвало да накара пазарите да се съсредоточат по-малко върху внимателното разчитане на всяка дума на представителите на централната банка и повече върху икономическите данни.

„Фед беше започнал да се намесва все по-дълбоко в микроменажирането на пазарите, което вредеше на функционирането на капиталовия пазар“, казва по този повод Дебора Лукас, професор в Масачузетския технологичен институт (MIT). „Уорш е готов да се изправи срещу интересите, които защитават статуквото, и да се опита да обърне тази тенденция. Поздравявам го за това.“

Джон Фауст от Университета „Джонс Хопкинс“, който е бил съветник на бившия председател на Фед Джером Пауъл, смята, че Уорш е успял да разсее опасенията, че ще се поддава на натиска на Тръмп. Президентът последователно настоява Федералният резерв рязко да понижи разходите по заемите въпреки високата инфлация.

„До голяма степен успя да разсее страховете, че ще бъде марионетка, и не предизвика сътресения във Фед“, казва Фауст пред FT. „Някои от най-мрачните сценарии вече могат с голяма увереност да бъдат изключени.“