Скот Бесънт се изправя срещу „облигационните стражи“ на 32-трилионния пазар на американски държавен дълг

Опитът на финансовия министър на САЩ Скот Бесънт да подкрепи пазара на американски държавни облигации беше посрещнат скептично от инвеститорите, които го определиха като „лепенка върху огнестрелна рана“. Притесненията около дълговото бреме на Вашингтон от 40 трилиона долара и упорито високата инфлация продължават да нарастват.

В сряда Министерството на финансите на САЩ изненада Уолстрийт, като обяви, че от следващия месец планира „поне да удвои“ покупките си на дългосрочни държавни облигации.

След съобщението цените на дългосрочните американски облигации скочиха, а доходността по 30-годишните книжа се отдалечи от достигнатия само дни по-рано 19-годишен връх.

Ралито обаче бързо загуби инерция и доходността отново тръгна нагоре, въпреки че в четвъртък Бесънт използва ефира на CNBC, за да изтъкне „големия арсенал от инструменти“, с които разполага, за да овладее най-важния облигационен пазар в света.

„Бесънт разбира проблема. Но да разбираш проблема и да можеш да направиш нещо съществено по въпроса са две различни неща“, коментира пред Financial Times Джим Карън, главен инвестиционен директор в Morgan Stanley Investment Management. „Министерството на финансите просто не може да контролира дългосрочната доходност.“

Стратегията на Бесънт за обратно изкупуване на държавен дълг е поредният пример за значително по-нестандартния му подход в сравнение с много от неговите предшественици начело на финансовото министерство. През последните седмици бившият мениджър на хедж фонд предприе рядка интервенция в подкрепа на японската йена чрез продажба на евро и нееднократно раздвижваше цените на петрола със сигнали за предстоящ напредък в преговорите с Иран.

Опитът му да се утвърди като „главния продавач на облигации на Америка“ го изправи срещу т.нар. облигационни стражи (bond vigilantes) на пазара за 32 трилиона долара – инвеститори, обезпокоени от влошаващото се състояние на публичните финанси на САЩ, трайно високата инфлация и огромния ръст на заемното финансиране от страна на технологичните гиганти за инвестиции в бума на изкуствения интелект.

Стратегът Чарли Макелигът от Nomura определя плана на Бесънт за обратно изкупуване като „лепенка върху огнестрелна рана“, която сама по себе си „няма да бъде достатъчна, за да укроти пазарните сили“.

Oбратното изкупуване на държавния дълг в САЩ може да надхвърли 4 милиарда долара, заяви Бесънт

Министерството на финансите съобщи в сряда, че от 9 септември ще увеличи редовните си покупки на държавни облигации с матуритет между 10 и 30 години от 2 млрд. на 4 млрд. долара или повече. Това представлява значително разширяване на програма, която първоначално беше създадена, за да улесни търговията с по-стари емисии американски държавни облигации.

Според някои анализатори внезапният характер на решението е нанесъл удар върху доверието в Министерството на финансите на САЩ. То беше обявено само две седмици след тримесечния преглед на финансирането, когато институцията традиционно представя стратегията си за управление на държавния дълг.

„Не смятаме, че е преувеличено да кажем, че това отклонение от досегашната комуникационна стратегия намалява цялостната надеждност на насоките, които Министерството дава на пазара“, казва пред FT Томас Саймънс, главен икономист за САЩ в Jefferies.

Скот Бесънт влиза в ролята на главен търговец на американския държавен дълг

Макар Бесънт да не го заяви изрично, повечето инвеститори очакват Министерството на финансите да компенсира увеличеното обратно изкупуване на дългосрочни книжа с емитирането на повече краткосрочен дълг. Подобен ход би направил държавните финанси по-чувствителни към колебанията на лихвените проценти.

Не остава незабелязан и фактът, че през 2024 г. Бесънт критикува тогавашния финансов министър Джанет Йелън именно за провеждането на сходна политика.

Според Майк О’Рурк от Jones Trading финансовият министър на САЩ ще бъде принуден да действа „по-мащабно и по-агресивно“, ако възнамерява да продължи да „замазва проблемите“.

В четвъртък Бесънт заяви, че „доходността не отразява фундаменталните фактори“, като посочи влиянието на войната с Иран и „много слабата“ ликвидност на пазара на 30-годишни американски държавни облигации.

Той съобщи още, че в края на тази или началото на следващата седмица Вашингтон ще обяви „засилен фокус върху фискалната консолидация“. Според него има „много голяма вероятност“ бюджетният дефицит на САЩ вече да е достигнал своя връх.

САЩ удвояват обратното изкупуване на държавен дълг в турбулентния пазар на облигации

Независимата Бюджетна служба на Конгреса прогнозира, че бюджетният дефицит на САЩ тази година ще достигне 5,8% от БВП – приблизително колкото през 2025 г. и значително над отдавна заявената от Бесънт цел той да бъде сведен до 3% до 2028 г.

Скот ДиМаджо, ръководител на инвестициите в инструменти с фиксирана доходност в AllianceBernstein, смята, че за да има обратното изкупуване по-траен ефект, „Федералният резерв трябва да направи нещо“. По думите му са необходими действия и по отношение на бюджетния дефицит, и при управлението на държавния дълг.

Други анализатори подчертават, че разширяването на програмата за обратно изкупуване от страна на Бесънт има за цел по-скоро да покаже, че Министерството на финансите е обезпокоено от ситуацията и да забави покачването на доходността, отколкото напълно да обърне тенденцията.

Усилията на американското правителство да овладее напрежението на пазара на държавни облигации може просто да отложат проблема във времето, докато рязкото увеличаване на емитирането на дълг в световен мащаб поставя на изпитание търсенето от страна на инвеститорите, смятат от JPMorgan.

На практика Министерството на финансите изкупува обратно облигации с по-дълъг матуритет, като същевременно емитира краткосрочни държавни ценни книжа. Тази стратегия може да донесе временно облекчение, но не променя размера на дълговото бреме, коментира пред CNBC Джеймс Съливан, съръководител на глобалните фундаментални анализи в JPMorgan.

Съливан сравнява подхода на американското министерство на финансите с рефинансиране на дългосрочни задължения чрез краткосрочно финансиране.

„Това донякъде прилича на плащането на ипотеката с кредитна карта. Може да работи известно време, но в крайна сметка несъответствието започва да става все по-очевидно“, казва той.

Намесата може да помогне за овладяване на разходите по финансирането в краткосрочен план, но според Съливан тя почти не засяга по-големия проблем – огромния и нарастващ обем държавен и корпоративен дълг, за който в крайна сметка трябва да се намерят купувачи.

„Опитите на правителствата да контролират пазарите в повечето случаи не са особено привлекателна история“, казва Съливан.

Робърт Тип, ръководител на глобалните облигационни инвестиции в PGIM, смята все пак, че разпродажбите на американски държавни облигации щяха да бъдат още по-сериозни без намесата на Бесънт.

„Това е като да запушиш с пръст пробойна в дигата, но се намираме в свят на растящи лихви, разточителна фискална политика и инфлация над целевото равнище. И въпреки това американският пазар всъщност се представя по-добре“ в сравнение с облигационните пазари на други държави, казва Тип пред FT.

„Индексът на страха“ на Уолстрийт достигна най-ниското си ниво за тази година

На фондовия пазар основните американски борсови индекси се понижиха рязко в четвъртък, като индексът на сините чипове Dow Jones Industrial Average се понижи с 1,3%, технологичният Nasdaq Composite загуби 1%, а широкият S&P 500 отстъпи с 0,9%.

Акциите на Walmart (WMT), която е част от Dow и като един от най-големите търговци на дребно се разглежда като важен индикатор за състоянието на американската икономика, се сринаха с 9%, след като компанията представи по-слаба прогноза за третото тримесечие. Walmart беше най-слабо представилата се акция в Dow и Nasdaq 100 и сред най-губещите в S&P 500.

Акциите на Tesla, които в сряда бяха най-силно представилите от групата на „Великолепната седморка“ с ръст от над 4%, се понижиха с близо 2%. Всички компании от групата приключиха на червено в четвъртък, като най-голям спад отчете Amazon – 2,2%.

Акциите на Moderna изтриха 24% и оглавиха губещите в S&P 500, след като само ден по-рано скочиха с над 175%. Тогава компанията обяви положителни резултати от късен етап на клинично изпитване на експериментална противоракова ваксина, базирана на mRNA технология.

Крипто, AI, онлайн залози: Три индустрии чертаят политическото бъдеще на САЩ с дарения за милиарди долари

На стоковите пазари цените на суровия петрол се повишиха, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши Иран с мащабен икономически удар, докато преговорите за възстановяване на свободното корабоплаване през Ормузкия проток остават в задънена улица.

Фючърсите върху американския петрол West Texas Intermediate поскъпнаха с близо 3% до около 88,15 долара за барел, докато тези върху международния бенчмарк Brent се повишиха с 2% до 93,50 долара за барел.

Индексът на щатския долар, който следи представянето на американската валута спрямо кошница от други основни валути, се повиши с 0,1% до 98,90 пункта.

Фючърсите върху златото добавиха 0,7% до около 4585 долара за тройунция.

Биткойнът продължи възходящото си движение от предходната сесия. В късната следобедна търговия в САЩ най-голямата криптовалута се търгуваше около 72 700 долара, малко под достигнатия в рамките на деня връх от 72 900 долара – най-високото ѝ ниво от началото на юни.