Ед Ярдени отново вдига залога за американските акции. Стратегът, когото наскоро водещ на Bloomberg нарече „най-големия оптимист на Уолстрийт“, вече три пъти повиши целта си за S&P 500 тази година - от 7700 на 8250, а след това на 8400 пункта. И въпреки това смята, че е подценил силата на пазара.

Причината е проста: корпоративните печалби продължават да изненадват нагоре.

Според президента на Yardeni Research именно това отличава сегашното рали от дотком балона в края на 90-те години. Тогава инвеститорите плащат все по-високи цени за технологичните акции, водени от страха да не изпуснат възможността. Днес оценките не се разтягат по същия начин, защото печалбите растат достатъчно бързо, за да ги догонят.

„Дотком бумът беше движен до голяма степен от FOMO - страха да не изпуснеш възможността. Коефициентът цена/очаквана печалба на S&P 500 се изстреля нагоре, воден от технологичния сектор. До началото на 2000 г. той достигна рекордните 25, а при информационните технологии скочи до около 55“, казва Ярдени пред MarketWatch.

Днес картината според него е почти противоположна.

„Този път коефициентите цена/очаквана печалба всъщност се понижиха. Вместо FOMO виждаме нещо, което наричам FEMO - fabulous earnings momentum, или изключителен импулс при печалбите. Този бичи пазар, или рязкото му ускоряване, е движен от печалбите, докато предишният беше движен от оценките. Това го прави по-устойчив и далеч по-малко тревожен от процесите, които доведоха до срива на технологичните акции.“

Ярдени посочва, че производителите на полупроводници в момента се търгуват при коефициент цена/очаквана печалба около 17, докато за целия пазар той е приблизително 20. Това е далеч от нивата в края на 90-те години.

„Инвеститорите не са готови да плащат нищо близко до коефициентите, които плащаха по време на балона през 1999 г. Точно обратното - докато анализаторите повишават очакванията си за печалбите, коефициентите на оценка всъщност спадат.“

80% шанс за продължение

Ярдени развива тезата за „Roaring 2020s“, или „бурните 20-те“, още през август 2020 г., когато според собствените му думи идеята изглежда почти налудничава. Шест години по-късно американската икономика избегна рецесия, а фондовият пазар достигна множество исторически върхове.

Той продължава да дава 80% вероятност благоприятният сценарий да се запази.

„Има много неща, които могат да се объркат. Това е базовият ми сценарий, но бих дал субективна вероятност от 80% ‘бурните 20-те’ да продължат и бих оставил 20% за сценарии, при които нещата се развиват много зле. Не бих се отказал изцяло от тезата. Просто бих променил субективните си вероятности.“

Сред основните рискове Ярдени поставя геополитическите кризи, макар историята да показва, че те често създават възможности за покупки. По-опасен според него би бил продължителен скок на цената на петрола, който едновременно да натисне потребителите и да върне инфлацията нагоре.

Това би могло да принуди централните банки отново да повишават лихвите.

Американската и световната икономика вече показаха, че могат да издържат на значително затягане на паричната политика. Лихвата по федералните фондове се покачи от почти нула до 5,5% през 2022 и 2023 г., без САЩ да изпаднат в рецесия.

„Но за мечи пазар не е необходима рецесия. Имахме такъв през 2022 г. без рецесия и е напълно възможно това да се случи отново“, предупреждава Ярдени.

Дългът на САЩ е проблем от десетилетия

Възходът на американските акции върви паралелно с все по-големи притеснения около държавните финанси на САЩ. Именно Ярдени въвежда термина „облигационни пазители“ през 1983 г., за да опише инвеститорите, които наказват правителствата за прекалено разхлабена фискална или парична политика чрез разпродажби на облигации и повишаване на доходността.

Той признава, че дългът остава в списъка с рисковете, но засега не вижда причина за паника.

„Дългът със сигурност е в списъка с нещата, за които трябва да се тревожим, но той е там вече повече от 45 години.“

По онова време американските инвеститори се тревожат за федерален дефицит от около 250 млрд. долара за 12 месеца. Днес сумата е между 1,5 и 2 трлн. долара.

„Тогава написах, че ако фискалните и паричните власти - шерифите - не поддържат реда на капиталовите пазари и в икономиката, облигационните пазители ще се намесят и ще го направят сами, като тласнат доходността нагоре.“

Ярдени не приема и популярната теза, че светът навлиза в трайна епоха на необичайно високи лихви.

„Не съм съгласен, че лихвите ще останат по-високи за по-дълго. Според мен 4-5% е нормално ниво и ще започна да се тревожа за дългова криза, когато облигационните пазители започнат да се тревожат за нея. Те определено са активни в Япония и Великобритания и започват да се раздвижват и в САЩ.“

За изпусналите ралито: не скачайте директно в AI

Инвеститорите, които са наблюдавали поскъпването на технологичните акции отстрани, сега са изправени пред неприятна дилема: да купят след огромното рали или да чакат спад, който може и да не дойде скоро.

Ярдени не смята, че възможностите на пазара са изчезнали. Оценките са се понижили, докато прогнозите за печалбите са се подобрили. Същевременно той не препоръчва на закъснелите инвеститори просто да започнат да избират AI акции.

„Трудно е да кажеш нещо успокояващо на човек, който е изпуснал бичи пазар, но исторически някои бичи пазари са продължавали много по-дълго и са носили големи печалби. Все още има възможности, защото коефициентите на оценка всъщност спаднаха, въпреки че очакванията за печалбите се повишиха.“

Възможният контрааргумент е, че този път „нерационалното изобилие“ се е преместило от оценките към прогнозите на анализаторите. Ярдени обаче смята, че оптимизмът им има реално покритие.

„Тези очаквания са движени от реални резултати. Числата за първото и второто тримесечие бяха изключително силни и в резултат анализаторите повишиха прогнозите си за 2027 г. В крайна сметка всичко опира до това дали ще има рецесия, а аз не мисля, че ще има.“

Това не означава, че Ярдени би преследвал най-популярните AI акции точно сега.

„Не бих скочил в AI търговията в този момент. Всички вече изпитват умора от AI и е прекалено трудно да се каже кой ще спечели, кой ще загуби и кой може да се взриви. Ако искате такава експозиция, дръжте диверсифициран фонд като QQQ, вместо да избирате отделни акции.“

„Не знам кой ще спечели и кой ще загуби, но вероятно и едните, и другите са в Nasdaq-100, така че в крайна сметка победителите би трябвало да надделеят над губещите.“

По-интересните AI сделки може да са извън технологичния сектор

Ярдени вижда по-добри възможности в компаниите, които ще използват AI, за да увеличават приходите и да намаляват разходите си.

Сред предпочитаните от него сектори са финансите и здравеопазването, където очаква технологията да намери множество практически приложения. Индустриалните компании също са сред фаворитите му заради огромните инвестиции на водещите облачни оператори в нов AI капацитет. Към тях добавя и енергетиката.

Технологиите и комуникационните услуги, които Yardeni Research дълго време държи с по-голяма тежест спрямо пазара, са върнати до неутрално тегло към края на миналата година.

Въпреки тази предпазливост към най-популярните AI сделки, самият Ярдени продължава да става все по-оптимистичен за S&P 500.

„Да, целта от 8400 пункта остава. Опитвам се да не я променям прекалено често. Започнах годината с 7700, повиших я до 8250 през май, а преди няколко седмици отново я увеличих до 8400. Всеки път реагирах на отчетите, които показваха FEMO. Бях оптимист за печалбите, но очевидно не достатъчно оптимист.“

Фактът, че прогнозите му досега се сбъдват, все пак го кара да бъде внимателен.

„Малко ме притеснява. Имам известна склонност да вървя срещу консенсуса, затова се опитвам да запазя отворено съзнание.“

Ярдени обаче гледа на акциите като на дългосрочна инвестиция и смята спадовете за възможност, освен ако човек не се занимава професионално с краткосрочна търговия.

„Освен ако ежедневната ви работа не е да търгувате активно на пазара, акциите са дългосрочна инвестиция, а корекциите и мечите пазари обикновено са възможности за влизане. Проблемът с вечните песимисти е, че те ще ви извадят от пазара на върха, ще ви извадят по средата и ще ви извадят на дъното. Така никога няма да сте инвестирани.“

След години на американско господство Ярдени поглежда и навън

От 2010 г. Yardeni Research препоръчва на инвеститорите да предпочитат американските акции пред международните пазари. Стратегията работи изключително добре до миналата година, когато глобалните акции започват да се представят по-силно.

Ярдени признава, че компанията му не е предвидила напълно тази ротация.

В началото на миналата година американските акции вече представляват около 65% от световната пазарна капитализация. При такова господство потенциалът за допълнително увеличаване на експозицията към САЩ става по-малко убедителен.

„Нямаше особен смисъл да казваме на хората да продължават да увеличават тежестта на САЩ, след като това вече беше проработило толкова добре и същевременно съществуваха възможности в чужбина. Засега тази година глобалният подход работи добре.“

Защо човек, който не е „златен маниак“, вече държи злато

Ярдени вижда място и за златото в портфейлите, въпреки че признава, че никога не е бил сред традиционните му привърженици.

„Да, определено има смисъл да притежавате злато, макар че никога не съм бил ‘златен маниак’ и откровено нямам представа как да оценя нещо, което не носи нито купон, нито дивидент.“

Промяната в отношението му идва след руската инвазия в Украйна и решението на САЩ да замразят международните резерви на Москва. Според него тогава редица чуждестранни централни банки, особено китайската, започват да купуват повече злато и да намаляват доларовите си резерви.

„Точно тогава златото започна да има смисъл за мен.“

Поведението му през тази година обаче е трудно за прогнозиране. Металът не поскъпва при геополитическата криза така, както Ярдени очаква, а напротив - разпродава се рязко. Yardeni Research понижава целта си за края на годината от 5500 на 5000 долара, след като цената намира подкрепа около 4000 долара и впоследствие отново тръгва нагоре.

„Мисля, че в тази среда има смисъл човек да притежава известно количество злато.“

Докато фондовият пазар продължава да поставя рекорди, Ярдени следи кредитните пазари за признаци, че оптимизмът може да е отишъл твърде далеч.

„Струва си да наблюдаваме кредитните пазари, защото проблемите там обикновено се появяват, преди фондовият пазар да ги забележи.“

Засега обаче голямата му теза остава непокътната.