Цените на енергията ще определят дали Европейската централна банка ще трябва да продължи да повишава лихвите и да навлезе в територия, при която паричната политика започва да ограничава икономическата активност. Това коментира пред CNBC президентът на германската централна банка Йоахим Нагел.

„До голяма степен ще зависи от развитието на цените на енергията и от това как ще се променя общата ценова картина през следващия месец“, казва Нагел.

Коментарът му идва ден след като ЕЦБ повиши основната си лихва с 25 базисни пункта до 2,5%.

Петролът междувременно остава скъп. Международният бенчмарк Brent и американският WTI се търгуваха над 100 долара за барел в петък сутринта. Под натиск са и цените на природния газ в Европа, като фючърсите върху нидерландския TTF достигнаха най-високото си равнище от 2022 г.

Според Нагел лихвите в момента се намират в горната граница на т.нар. неутрална територия – ниво, при което паричната политика нито стимулира, нито ограничава икономическия растеж. Той обаче не изключва възможността да се наложи преминаване към „леко рестриктивна територия“.

Цените на енергията ще определят следващия ход

Попитан дали в рамките на настоящия цикъл са възможни още едно или две увеличения на лихвите, Нагел посочва, че е твърде рано за подобни прогнози.

„Твърде рано е да спекулираме. Това, което виждаме, е, че цените на енергията се повишиха през миналата седмица, а сега петролът е близо до 110 долара за барел“, казва той.

„През последния месец наблюдавахме сериозни колебания. Решението, което взехме вчера, отразява нашите прогнози.“

Според Нагел обаче все още няма достатъчно яснота накъде ще се движат цените на енергията през следващите седмици и месеци.

„Не е ясно какво ще се случи с цените на енергията през следващите седмици и месеци. Затова смятам, че всичко зависи от тяхното развитие, а аз ще направя своята оценка, когато се съберем отново“, казва той.

Нагел посочва още, че не е притеснен от сравнително ниските нива на запасите от природен газ в Европа преди зимата.

По думите му настоящата ситуация не може да се сравнява с енергийната криза от 2022–2023 г., тъй като Европа вече разполага с повече възможности за доставки на втечнен природен газ (LNG).