На фона на ускоряващите се темпове на масовата ваксинация в много държави, както и надеждите за скоростно икономическо възстановяване, доведоха до рязко поскъпване на акциите, суровините и почти всички останали инвестиционни активи.

Същото важи и за квотите за въглеродни емисии в Европа, чиято цена в последните месеци следва устойчив възходящ тренд. Европейският пазар на въглеродни квоти е най-големият в света, а от ноември насам цената им се повиши с 60%, пише The Economist.

На 12 февруари тя достигна исторически връх от 40 евро за тон въглероден диоксид.

Миналата година стойността на глобалния пазар на въглеродни квоти достигна рекордните 229 милиарда евро, което представлява петкратен ръст спрямо 2017 година. Европейската система за търговия с емисии заема дял от почти 90% в тази сума.

През 2020 година средно на ден са търгувани квоти на стойност 1 милиард евро, както и много опции и фючърсни договори. На този пазар се включват все повече водещи инвестиционни компании и той лека-полека се превръща в част от финансовия "мейнстрийм", пише още изданието.

Дълги години след старта си през 2005 година Европейската система за търговия с квоти за парникови емисии почти не функционираше. Огромното предлагане на квоти, които дават право на техния притежател на емитира определено количество вредни газове, дълго време задържаше цените близо до нулата.

Но през 2019 година Европейската комисия изтегли от пазара част от излишните квоти и неговата активност бързо се съживи.

Системата, по която функционира този пазар, не е част от обичайните механизми на останалите борси. Почти всеки ден комисията провежта търгове, на които се предлагат въпросните квоти. Тяхното предлагане е съобразено с целите за намаляване на въглеродните емисии в ЕС, които са поставени от политиците.

Търсенето пък идва основно от три източника. Един от тях са енергийните компании, които управляват топлоелектрически централи, като германската RWE и френската Engie. Те купуват квотите, за да покрият собствените си емисии, както и за да се застраховат от бъдещи повишения на цените.

Вторият основен купувач са индустриалните гиганти като ArcelorMittal, а третият са финансовите инвеститори. Сред тях вече са някои от най-големите инвестиционни банки от ранга на Goldman Sachs и Morgan Stanley, както и редица хеджфондове. Те не участват на пазара "по задължение", а с цел печалба и именно на тях се дължи голяма част от ръста в изтъргуваните обеми през последните месеци.

Зелената енергийна революция в Африка ще трябва да почакаИзкопаемите горива ще продължат да бъдат доминиращия източник на енергия за повечето африкански държави през следващото десетилетие


Ръстът в цените от началото на годината се дължи както на търсенето, така и на предлагането. Преместването на новата платформа отложи част от планираните за януари аукциони и количеството на продадените квоти беше по-малко. Освен това в началото на декември миналата година европейските лидери се споразумяха за ново съкращаване на въглеродните емисии с 55% до 2030 година (спрямо нивата от 1990 г.). Преди това договорката беше за свиване с 40%.

За пазара на въглеродни емисии това означава по-малко квоти на по-висока цена.

В началото на тази година много от европейските индустриални компании явно са предпочели да се застраховат от евентуално бъдещо поскъпване на квотите, което доведе до известен ръст в търсенето.

Студената зима пък доведе до ръст в потреблението на отоплителна енергия, а оттам и на вредните емисии. Спекулантите, от своя страна, също допринасят за поскъпването, тъй като много от тях купуват фючърси за бъдеща доставка.

В момента на европейския пазар участват над 230 инвестиционни компании, които държат в портфейлите си квоти за въглеродни емисии. През 2019 година те бяха около 140. Засега делът в общата стойност на трансакциите е само 5%, но расте с бързи темпове, отбелязва The Economist.

От ноември насам "дългите" позиции (тези, които загалат на повишение на цените) са се удвоили. Основната причина за оптимизма на инвеститорите е свързана с политическите решения на високо ниво за намаляване на вредните емисии. Този консенсус между световните лидери, особено след встъпването в длъжност на новия американски президент Джо Байдън, кара много хора да смятат, че оттук нататък цената на въглеродните квоти може да върви само в една посока - нагоре.

Според анализаторите, цитирани от изданието, след завишаването на целите за ограничаване на въглеродните емисии с 55% до 2030 година цената на тон въглеродни емисии може да достигне до 80 евро.

Ще последва ли природният газ съдбата на въглищата?Правителствата по света се опитват да посрещнат климатичните си цели, инвестирайки сериозни средства в развитието на възобновяемите енергийни източници


Но стратегията "купувай и дръж" не е единственият начин за участие на този пазар. Тъй като цената на квотите като цяло няма корелация с повечето от останалите финансови активи, много инвеститори гледат на тях като начин за диверсификация на своите портфейли. Те могат да бъдат и начин за "хеджиране" срещу повишаването на инфлацията, защото по-високата цена на въглеродите квоти като цяло се свързва с по-високо потребление.

Големият въпрос е как повишаващият се интерес от страна на финансовите компании ще се отрази на пазара на въглеродни квоти в Европа. Някои експерти смятат, че разширяването на спекулативната търговия ще доведе до по-висока волатилност, докато други са на мнение, че ще направи пазарът по-ликвиден, а в резултат на това - и по-стабилен. Почти сигурно е обаче, че обемите на търговия ще продължат да растат.

Какво предстои от гледна точка на регулациите? През юни 2021 година лимитът за издаване на нови квоти отново ще бъде преразгледан. Очаква се и експанзия на пазара извън границите на ЕС с помощта на т. нар. "въглероден данък". Идеята е вносителите от трети страни, които генерират високо количество въглеродни емисии, да плащат "екологични мита" или да ги компенсират с покупка на въглеродни квоти.

На теория това би трябвало да защити до известна степен европейските компании от техните "по-замърсяващи" конкуренти от останалата част на света, но практическата стойност на тази мярка е противоречива, тъй като включва и геополитически компонент. Според някои експерти "въглеродният данък" може да се превърне в поредния повод за избухване на търговски войни.

Със сигурност предстои и експанзия на пазара вътре в самата Европа. В момента схемата за търговия с парникови квоти покрива само 45% от всички емисии на континента. Корабоплаването се очаква да се присъедини към нея през следващите няколко години, сухопътният транспорт и сградите пък могат да получат отделни сегменти за търговия.

По своята същност пазарът на въглеродни квоти в Европа си остава политически проект, но той има потенциал да се превърне в мощен финансов инструмент и да привлече интереса на глобалната инвестиционна общност. Макар и още в началната фаза на своето развитие, това вече се случва, което беше отразено и от цените на квотите през последните месеци, отбелязва още The Economist.