От 50-те години на миналия век, когато италианският химик и нобелов лауреат Джулио Ната открива свойствата на полипропилена, до наши дни в целия свят са произведени 6.3 милиарда тона пластмасови изделия.

От около 2 милиона тона годишно по онова време производството нараства до 380 милиона тона сега - темпове, които надвишават трикратно растежа на глобалния брутен вътрешен продукт, пише The Economist.

За съжаление, едва 9% от пластмасовите запаси в света се рециклират, а други 12% се унищожават. Всичко останало се събира в сметищата, заравя се под земята или направо се изхвърля в природата.

Много от чашите за еднократна употреба, пластмасовите бутилки и найлоновите опаковки, които се произвеждат основно в Европа и Америка, плуват в Световния океан.

Вълните ги изхвърлят на хиляди километри от мястото, където са употребени, част от тях водят до директното унищожаване на биологични видове (като задушаването на тюлени, например), а други, изложени на слънчевата светлина и влиянието на солената вода, се разграждат до микроскопични частици и попадат в храносмилателната система на рибите. Оттам обратният път до трапезата на потребителите изглежда много кратък.

Рисковете, свързани с пластмасовото замърсяване, се в дневния ред на много държави от години. В някои от тях отдавна има забрани за употребата на найлонови торбички. В Кения, например, всеки, който предлага такива продукти на пазара, рискува глоба от 40 000 долара и дори ефективна присъда от 4 години затвор.

През януари тази година Китай забрани вноса на пластмасови отпадъци, а Европейският съюз прие стратегия, която предвижда до 2030 г. всички пластмасови изделия да могат да бъдат рециклирани. Във Великобритания допълнителната такса върху найлоновите торбички спомогна за намаляването на тяхното използване с 85 процента.

Загрижени за репутацията си, много водещи компании, като Coca-Cola, Unilever, Procter & Gamble и McDonald’s, предприеха различни мерки за ограничаване на опаковките за еднократна употреба и предоставяне на нови възможности за повторното им използване.

Възприемането на пластмасата като нещо мръсно, неестествено и в крайна сметка - вредно за природата, не е ново явление.

Видимата част на това замърсяване, например под формата на найлонови торби, висящи по дърветата, често е във фокуса на общественото внимание на много места по света. Новият момент в това разбиране са опасенията от "невидимото" влияние на микрочастиците, образувани от разграждането на пласмасовите изделия, върху човешкото здраве и околната среда.

В действителност обаче за екологичния отпечатък на пластмасата се знае много малко, а фактите до този момент не са кой знае колко апокалиптични, пише The Economist.

Цялото количество пластмаса, произведена в световен мащаб от 50-те години на миналия век насам, което не е рециклирано или изгорено, е почти 5 милиарда тона. То може да се събере изцяло в сметище с дълбочина 70 метра и площ от около 57 квадратни километра (горе-долу с размерите на Манхатън), но при условие, че се намираше на сушата.

Най-големите притеснения на еколозите са свързани с тези отпадъци, които попадат в океаните и на практика стават несъбираеми, особено тези, които се разграждат на много малки частици. Солта и слънцето водят до разбиването на полимерите на микроскопични парченца, но това не означава, че те се разграждат напълно.

Както и петролът, на базата на който се произвеждат повечето полимери, пълното разграждане на молекулите се получава само при изгаряне на висока температура, при което се отделя въглероден диоксид и вода. При нормални условия пластмасата просто се натрупва в природата, точно както и т. нар. "парникови газове".

Въпреки че голяма част от пласмасовите опаковки и други изделия се произвежда в Европа и Америка, тези, които попадат в океана, идват основно от развиващите се държави в Азия, където системите за пречистване, сметосъбиране и рециклиране са много по-примитивни от тези на запад, а на някои места въобще не съществуват.

Учени от Центъра за природни изследвания "Хелмхолц" установиха, че десет големи реки (две от които в Африка, а останалите в Азия) са отговорни са 90% от изливането на пластмасови отпадъци в световния океан. Само най-голямата китайска река Яндзъ "допринася" с 1.5 милиона тона годишно.

Ако тази тенденция се запази, през 2050 г. теглото на пластмасата в океаните ще надмине това на рибите, изчисляват експертите.

Тази статистика звучи плашещо за повечето хора и до голяма степен води и до промяна в нагласите и в потреблението. 9 от 10 европейци заявяват, че се тревожат от пластмасовото влияние върху околната среда, а почти половината споделят, че ограничават използването на торби за еднократна употреба при пазаруване.

За сравнение, само за една десета от анкетираните разходът на гориво е водещ критерий при избора на автомобил.

"За разлика от другите замърсители, пластмасата е видима с просто око", обяснява Лиз Гудин от World Resources Institute. Тя обаче е категорична, че ако се направи класация на най-опасните замърсяващи субстанции, пластмасата няма да е начело в нея.

Оказва се, че едва 10% от 3.6-те милиона тона твърди оптадъци, които ежедневно се изхвърлят в океана, са от пластмаса. И докато мръсният въздух убива по 7 милиона души годишно, повечето от които живеят в бедните държави, то пластмасата до този момент няма доказано пряко влияние върху човешкото здраве.

Разпространението на пластмасовите отпадъци на сушата обикновено се ограничава до градските центрове и по-големите населени места, където (поне до известна степен) то може да бъде управлявано. Океанските течения пък концентрират основното количество твърди отпадъци в отделни райони, най-често далече от брега, като най-големите такива "кошчета за боклук" са в Северния Пасифик.

Там, за щастие, не се наблюдава кой зане какво биоразнообразие. Влиянието на твърдите отпадъци върху по-крехките екосистеми, като кораловите рифове, например, не е толкова добре изследвано, макар че според някои публикации, такова все пак има.

Микрочастиците от пластмасовите изделия действително могат да попаднат в храносмилателната система на рибите, а оттам и в други органи на тялото, но не е доказано, че могат да се пренасят и по-нагоре в хранителната верига, както се случва с живака, например.

Според Стефани Райт от лондонския King’s College, полимерите са химически инертни и не биха могли да представляват опасност за здравето на човека. Дори да бъдат погълнати, микроскопичните пластмасови парченца просто ще бъдат изхвърлени от отделителната ни система.

Един от големите въпроси е дали могат да се изчислят щетите, нанесени от твърдите отпадъци върху природата, във финансово изражение.

Според Trucost - изследователския отдел на Standard & Poor’s, морските отпадъци костват на световната икономика около 13 милиарда долара годишно, най-вече чрез негативните ефекти върху рибарството, туризма и нарушаването на биоразнообразието.

Общата вреда от пластмасовото замърсяване се изчислява на около 140 милиарда годишно, като най-сериозният дял от тази сума се пада на вредните емисии, отделяни при производството и транспортирането на тези продукти.

За сравнение, данните на ООН показват, че щетите, нанесени на околната среда от свръхриболова и оттичането на изкуствени торове във водните басейни, възлиза на близо 800 милиарда долара годишно.

Парниковият отпечатък на пластмасовите изделия, всъщност, е доста по-скромен от този на останалите суровини, най-вече заради ниското им тегло. За производството на един килограм първична пластмаса в атмосферата се отделят 2-3 килограма въглероден диоксид - толкова, колкото и за същото количество стомана и пет пъти повече от същата маса дървесина.

Само че един продукт, произведен от пластмаса, тежи няколко пъти по-малко от подобно изделие, направено от друг материал. Точно затова заместването на полимерите с други суровини може да увеличи екологичната вреда четирикратно, изчисляват още от Trucost.

Изследване на британското правителство пък показа преди време, че една памучна пазарска торба за многократна употреба трябва да се използва поне 131 пъти, за да бъдат оправдани въглеродните емисии, генерирани при нейното производство и транспортиране.

Ако пък бъде сравнена с найлоновите торбички, които могат да се рециклират, числото нараства до 173 пъти. А в някои индустрии пластмасовите продукти просто няма как да бъдат заменени. Представете си болница без хирургически ръкавици или семейно планиране без кондоми, пише The Economist.

"Пластмасата не е най-големият проблем на планетата в момента", твърди анонимен служител на Европейската комисия, цитиран от изданието. Но веднага добавя, че това не е причина да се неглижира темата за по-ефективното й използване.

Още повече, че липсата на доказателства за влиянието й върху човешкото здраве не означава, че такова няма, а по-скоро, че не е изследвано достатъчно. Добрата новина е, че на проблема се обръща все по-серизно внимание, а броят на научните изследвания по темата се увеличава.

Със сигурност едно от дългосрочните решения би било разширяване на капацитета за рециклиране на пластмасовите изделия.

Изгарянето им с цел отопление и производство на електричество вече не е предпочитана опция, защото въглищните централи лека-полека преминават на газ, който е с много по-нисък въглероден отпечатък. Запечатването в покрити сметища не е чак толкова лоша идея, стига да се избегне изтичането на токсични компоненти в почвата.

Плазменото рециклиране, при което твърдият отпадък се нагрява до температура от 5000 градуса по Целзий и на практика се превръща в чист въглеводород, изглежда обещаващо, но все още твърде далеч от комерсиална употреба.

А за да се рециклира, пластмасата първо трябва да бъде събрана. В Европа и Северна Америка, както и в останалите развити икономики, това се случва с почти целия отпадъчен продукт, но на много места по света инфраструктурата за това въобще не е изградена.

В Китай екологичните амбиции на правителството може би ще доведат до конкретни решения, но там в момента фокусът пада върху замърсяването на въздуха и водните басейни. Индонезия разполага със собствена стратегия за намаляване на твърдите отпадъци в океана.

Мерките, които се предприемат на тези места, вероятно ще имат много по-голямо значение в дългосрочен план, отколкото всички досегашни забрани на найлоновите торбички в западните държави.