Повишаването на финансовата култура сред всички потребители е правилното решение на проблемите на финансовите пазари, a не въвеждането на нови регулации и удебеляването на шрифтове, които просто увеличават броя страници в проспектите, текстовете в рекламите и т. н. Това каза Мирослав Маринов, изпълнителен директор и член на Управителния съвет на ПОК Доверие, по време на форума „Шумът на парите“.

Увеличаването на шрифта на текст, който потребителите така и не разбират, не променя по никакъв начин естеството на нещата. Нито добавянето на нови регулации.

Ежедневният живот на финансовите пазари се е изпълнил с нови съкращения, които са всъщност видове регулации – MIFID, EMIR, FATCA, BASEL, SOLVENCY, UCITS и много др.

Ставайки толкова комплексна, регулацията обаче безспорно прави пазарите още по-сложни. Онези, които на ниво BASEL I, UCITS I и SOLVENCY I са разбирали, то с увеличаването на регулациите нещата стават все по-неразбираеми и сложни за всички участници на пазара.

Дори за комплексни инвеститори, каквито са институционалните инвеститори, според Маринов.

Доброто корпоративно управление, в този смисъл, е в полза на институционалните и миноритарните инвеститори, като се опитва да направи разбираемо за всички онова, което регулациите изискват, запазвайки предписаната форма. Много често обаче виждаме само копи-пейст в различни форми в различни тримесечия.

Скритите дългове на държавите

Държавите винаги обещават, но никой не вярва, че след 20-50 г. хората действително ще получат обещаните плащания, включително за здравно и социално осигуряване. Поне така твърдят от Световната банка и това трябва да се има предвид, в контекста на въпроса дали осигурителните средства да се управляват от регулирана структура или държавата, каза Мирослав Маринов.

Графика от Световната банка демонстрира скрити държавни дългове в различните държави по света от порядъка на 50 – 100% от брутния вътрешен продукт. Видимите дългове са това, което държавите си признават.

Има обаче много дефицити, които не се признават. Това са неосъществени обещани реформи в различни сфери на икономиката, част от които са свързани и с пенсиите. Това са пари, които държавите са обещали да платят на бъдещите поколения.

Възниква въпросът дали кредитните агенции знаят това и защо тогава има много държави с рейтинг ААА, или пък с рейтинг А, които никога нямаше да бъдат факт, ако се отчетат тези дефицити. Отговорът е, че агенциите знаят това, но всички инвеститори считат, че обещанията, поети днес, след 20 - 50 години просто няма да бъдат изпълнени.

Борсовите интеграции за институционалните инвеститори

Не виждам голяма полза за институционалните инвеститори от борсовите интеграции, тъй като наличието на критична маса в портфейлите на този тип инвеститори им дава възможност да работят с най-големите брокери по света, които с една платформа им дават достъп до всички пазари, каза Маринов.

Биха могли, разбира се, да се ускорят някои процеси, свързани с търгуването и сетълмента, както и да се намалят грешките и проблемите в тях.

Вероятно би се добавила и известна стойност чрез намаляването на някои такси и комисионни, но определено институционалните инвеститори намират начин да достъпят всички пазари, които са им разрешени, и хоризонтални и вертикални борсови интеграции надали би им дала голяма добавена стойност, уточни Маринов.

От друга страна, преди 20-30 години се говореше същото за банковата сфера - че институциите трябва да станат по-големи, че трябва да се интегрират, да предлагат различни продукти и да станат едни общи финансови магазини, а днес се стига до явлението „прекалено големи, за да фалират“, напомни Маринов.

Може би след 50 години същото ще се случи с борсите, които днес търсят интеграция. Ще станат наистина големи и ако се опитаме да прогнозираме какво ще се случи тогава, най-вероятно ще им се размаха пръст и ще им се каже, че са станали твърде големи.

Форумът "Шумът на парите" се осъществява със съдействието на Мтел, Сосиете Женерал Експресбанк, ДЗИ – KBC Group, Лукс Имоти, ПОК Доверие, Провидент Файненшъл България, Консултантска къща Амрита, ActivTrades и LG.

Организационен партньор на събитието тази година е агенцията за връзки с обществеността AMI Communications България.

Медийни партньори на събитието са сп. Мениджър, Дарик радио, новинарските сайтове fakti.bg, novini.bg и cross.bg, както и специализираните imot.bg, Seenews и insurance.bg.