Азиатските акции не реагираха особено на приемането на данъчните промени в САЩ, тъй като ползите за печалбите на компаниите вече са калкулирани в цените на акциите.

Инвестиращите в облигации пък се изплашиха от увеличението на държавния дълг, което ще е необходимо, за да се финансират данъчните намаления.

Азиатско-тихоокеанският индекс на MSCI поевтиня с 0.06% при ниски обеми на търговия, докато японският Nikkei изгуби 0.1%.

Южнокорейския KOSPI се понижи с 1.4% вследствие на спад в цената на акциите на Samsung. Индонезийският основен индекс отбеляза повишение, след като Fitch повиши кредитния рейтинг на страната.

При първата голяма победа на Донал Тръмп в Конгреса републиканците приеха проектозакон, който намалява данъците на компаниите и на богатите, и в същото време предлага временно облекчение на представителите на средната класа в САЩ.

След като очакването на закона продължи повече от година, самото му приемане оказа обратен ефект на Уолстрийт. Dow Jones се понижи с 0.11%, докато S&P 500 изгуби 0.08%, а Nasdaq затвори с 0.04% надолу.

По-голяма активност имаше на облигационните пазари, където лихвата по щатските 10-годишни държавни облигации скочи до най-виското си ниво от март, достигайки 2.50%.

Много от инвеститорите прогнозират, че нефинансираните данъчни облекчения ще доведа до скок в държавния дълг, което ще увеличи предлагането на нови облигации и ще подложи на натиск цените.

Ефектът ще е още по-голям, след като Федералният резерв започна да намалява огромния си облигационен портфейл. Същото действие вече предприемат и други централни банки.

Централната банка на Швеция вчера направи първите си стъпки в тази посока, като спря изкупуването на нови облигации.

Една от централните банки, която отдавна практикува агресивното стимулиране на икономиката, е Централната банка на Япония. Финансовата институция не дава индикации, че ще преосмисли политиката на днешната си среща.

Валутните инвеститори допускат, че централната банка ще остави лихвите по облигациите на супер ниско ниво в продължителен период от време, в резултат на което йената поевтинява.

Еврото поскъпва до 134.60 йени, след като преди това достигна най-високото си ниво от 2015 г. при 134.76. Доларът се търгува срещу 113.39 йени, след като вчера поскъпна с 0.4%.

Еврото поскъпна до 1.1867 долара, след като стартира седмицата с понижение до 1.1752. Доларовият индекс, който следи представянето на долара спрямо кошница от шест други основни валути, остава без промяна на ниво от 93.383 пункта.

На суровинните пазари златото бе подкрепено от по-евтиния долар и се търгуваше на цена от 1 267.31 долара за тройунция.

Цените на петрола се стабилизираха, след като преди това записаха ръст на фона на по-големия от очакванията спад в запасите на САЩ и спирането на тръбопровода в Северно море.

Фючърсите на щатския лек суров петрол поевтиняват с 8 цента, до 58.01 долара за барел, след като вчера поскъпнаха с 53 цента. Петролът от сорта брент губи 16 цента, до 64.39 долара за барел.