#OneTeam: Един паметен купон на Twitter със специално послание от Мъск
Джак Дорси медитира съсредоточено в поза лотос на сцената на една от най-големите конферентни зали в Сан Франциско.
Зад гърба му е птичката Лари, емблематичното лого на Twitter, застинало в центъра на огромен видеоекран.
Ако в този момент беше отворил очи, той щеше да види почти всички 3500 служители на Twitter, обърнати към него в собствения си безшумен транс.
От пода на конгресния център, където са разположени те, Дорси обаче изглежда само като силует, нещо подобно на кльощав Буда.
Денят е 31 юли, а годината 2018-а, разказва в откъс от новата си книга Battle for the Bird журналистът Кърт Вагнер, цитиран от Business Insider.
Това е началото на #OneTeam, първото по рода си изнесено заседание на цялата компания Twitter.
Дорси е помолил всички да прекарат 10 минути в медитация преди началото на натовареното с презентации от ръководството събитие. Почти всички служители в световен мащаб са отпътували за Сан Франциско за тридневния форум.
Сутринта е своеобразна почит към уникалния, личен начин на живот на Дорси. Майка му Марсия е първият човек на сцената, който поздравява всички - намек за факта, че тя всеки ден публикува един и същ туит с текст "Добро утро" от дома си в Сейнт Луис.
Освен с медитация, Дорси започва деня си с три неща - "солен сок", слънчева светлина и движение.
Сега служителите на Twitter правят същото.
Под стола на всеки има торбичка с бутилка вода, хималайска сол и лимонов сок, които в комбинация правят коктейла на Дорси "събуждане".
Самоят той настиска специален бутон на сцената, който възпроизвежда ефекти, подобни на слънчева светлина, а в този момент избухва и изненадващ "флашмоб", в който няколко от висшите ръководители на Twitter танцуват.
Сутринта включва и поздрав от един от любимите рапъри на Дорси - Джей Рок.
В продължение на години организацията по продажби на Twitter провежда популярната годишна изнесена среща. Ръководителите на компанията решават, че е по-добре и по-евтино да обединят всички в едно мегасъбитие. Така се получава пълноценно корпоративно заседание за визията на платформата.
По това време Twitter вече е преминал през два кръга на съкращения, неуспешен процес на продажби и първите 18 месеца от президентството на Тръмп.
В 90-минутната си реч Дорси заявява, че мисията на Twitter е да "служи на обществения разговор", което на корпоративен език означава да помага на хората да общуват за нещата, които се случват около тях.
Това означава да се поддържа Twitter "здрав" и да се печели доверието на потребителите, но също така "да се обединят печалбата и #целта" и "да бъде #бърз, #свободен и #забавен!"
Идеята е проста: Twitter е мястото, където хората отиват, за да говорят за това, което се случва по света.
Един от слайдовете на Дорси включва убеждението му, че един ден Twitter ще "обслужва" над 1 милиард души на ден. (По онова време Twitter има 122 млн. потребители дневно.)
Служителите прекарват голяма част от следващите дни в различни сесии, където лидерите на компанията споделят актуални новини и очертават стратегията за съответните екипи.
За да координира събитието и да помогне за съставянето на дневния ред, Twitter се обръща към Лесли Берланд.
В качеството си на ръководител на отдел "Човешки ресурси" и главен маркетингов директор на компанията, тя следи за вътрешната култура на Twitter и външната му репутация. Повече от всеки друг в ръководството тя умее да изкара Дорси от черупката му и това се превръща във важна част от програмата #OneTeam.
Колкото по-близък и достъпен е Дорси за нарастващата база от служители на Twitter, толкова по-вероятно е те да се радват да работят в компанията.
Не, че Дорси е недостъпен - точно обратното.
Той редовно отговаря на случайни имейли от редови служители и често работи в кафенето на Twitter или на балкона на деветия етаж, където всеки може да се приближи до него с въпрос.
Но той все още е интроверт, милиардер и известен главен изпълнителен директор, който не винаги иска да стои под светлината на прожекторите. Служителите, имали срещи с него, са изненадани колко малко говори, а дълбокият му монотонен глас може да предизвика дори апатия.
Дорси е много по-добър в писмената комуникация, отколкото в личен план, но на сцената на #OneTeam той изглежда изненадващо комфортно и уверено. Събитието дава възможност да се покаже в нова светлина и да спечели служителите си.
Планът работи перфектно.
Дорси става звездата на тридневното шоу заедно с преките си подчинени - група, наричана просто "персонал".
Придобиването на Twitter става муза за писателите Книгата
Служителите намират сутрешната му рутина за странна, но и за очарователна. Родителите му Марсия и Тим, разказват детски спомени за своя тих и артистичен син, и стават самостоятелни знаменитости, които позират за селфита и разменят туитове със служителите дълго след края на конференцията.
Сесията по медитация на Дорси е леко нелепа, тъй като повечето хора не знаят какво да правят по време на 10-те минути пълна тишина, да не говорим за пиенето на солен сок след това.
Но за три дни те виждат повече от Дорси, отколкото много от тях за целия си стаж в Twitter. В края на седмицата персоналът по кетъринг вече обикаля с подноси чаши със солен сок, който всички очакват да получат.
В последната вечер Twitter организира голямо парти.
Брус Фалк, човекът, който отговаря за рекламните продукти, танцува брейк на сцената пред цялата компания. И други директори са във вихъра: Нед Сегал, финансовият директор, е с неонови лампички около врата си и оранжеви чорапогащи; Джей Пи Махо, ръководител на отдела за рекламни продажби в САЩ е опасан с огромна златна верига.
На следващата сутрин всички се чувстват като в края на летния лагер. Служителите си разменяха вътрешни шеги и пишат колко много обичат работата си, като много от тях добавяват хаштага #lovewhereyouwork.
През следващите няколко месеца HR отделът забелязва, че почти никой не напуска компанията. Докато всички започват работа в понеделник, в офисите по цял свят са създадени станции за солен сок в кухните и кафенетата.
Седмицата обаче носи едно голямо разочарование.
Тръгват слухове, че Дорси е поканил специален лектор, друга известна личност и заклет потребител на Twitter:
Илон Мъск.
В последния ден на конференцията, преди големия купон вечерта, Дорси съобщава на всички, че ангажиментът е пропаднал.
"И така, всички очакваха външен лектор, който щяхме да доведем тук, за да ни говори за нашата услуга и за това какво правим и къде бихме могли да бъдем по-добри", казва Дорси, докато се разхожда по сцената.
"За съжаление, той се оказа изключително, изключително зает и не е в състояние да дойде".
Вярно е, че Мъск е зает.
По-рано през годината главният изпълнителен директор на Tesla спи на пода на автомобилната си фабрика, за да се опита да увеличи производството на най-новия електромобил - "Модел 3". През повечето дни той дори няма време да си вземе душ или да се преоблече. В началото на юли нещата се подобряват, но той все още е "с единия крак в ада" и се изтощава психически от стреса.
Като утеха Дорси прочита от сцената размяната на директни съобщения с Мъск от деня, в който той го е помолил да дойде на събитието. Мъск е отговорил, че мрази да е лектор, но би направил изключение за Twitter.
"Обичам Twitter и смятам, че той е от добрите сили", казва Мъск на Дорси.
Публиката се развеселява, а самият Дорси изглежда поласкан и признава: "Това е доста невероятно".
Обещава, че Мъск ще дойде следващия път.
Текстът е откъс от новата книга на Кърт Вагнер Battle for the Bird, препечатан от BusinessInsider.
Авторът е журналист от Bloomberg, който разказва историята на Twitter, очертавайки нейния възход като една от най-значимите технологични компании.
От триумфалното завръщане на Джак Дорси като главен изпълнителен директор през 2015 г. до спорната продажба на ексцентричния Илон Мъск за 44 млрд. долара, Battle for the Bird разкрива сложната реалност и безмилостни предизвикателства в изграждането на могъща социална мрежа.