Така нареченият „руски закон“ ще изиграе решаваща роля преди парламентарните избори в Грузия през октомври следващата година. С негова помощ управляващата партия „Грузинска мечта“ иска да намали драстично политическата тежест на неправителствените организации, които получават финансиране от чужбина, особено от ЕС и САЩ.

Чрез официално определения „Закон за чуждестранното влияние“ приятелски настроеното към Кремъл грузинско правителство и парламентарното мнозинство целят да принудят неправителствените организации, които получават повече от 20% финансиране от чужбина, да се регистрират като „чуждестранни агенти“. По този начин редица международни неправителствени организации за защита на правата на човека с присъствие в Грузия, сред които Transparency International и Human Rights Watch, ще бъдат вписани в задължителен публичен регистър и ще се декларират като „структури, финансирани от чужбина“.

Защо това е важно?

Както организациите със стопанска цел, така и тези с нестопанска цел, които получават външно финансиране и подписват договори или правни споразумения, вече са регистрирани в Министерството на финансите като обикновена правна мярка за данъчни цели. Според новия „Закон за чуждестранното влияние“ обаче НПО трябва да се декларират като „структури с чуждестранно влияние“ и да предоставят подробна информация за това кой отпуска финансирането. Това веднага повдига въпроса: ако Министерството на финансите вече разполага с информация относно това откъде идва финансирането, защо да принуждава организациите да се регистрират отново и да ги обозначава като повлияни от чуждестранни субекти?

Според критиците на закона отговорът е прост: в правни и политически спорове те могат да бъдат обвинени, че действат срещу националните интереси на страната, в която работят.

Стотици хиляди грузински граждани от седмици излизат по улиците на Тбилиси с искане правителството да оттегли законопроекта. Протестиращите смятат определението за „чуждестранно влияние“ за твърде двусмислено, а формулировката - неподходяща за правен документ според принципите на правовата държава. В очите на грузинското общество законопроектът е изключително подобен на закон, влязъл в сила в Русия през 2012 г., когато Руската федерация започна репресии срещу обществените свободи и гражданските права.

Хактивизъм в действие – руски хакери отмъщават за смъртта на Навални

Как управляващата партия оправдава този ход?

Обясненията на управляващата партия за целта на закона намират тревожен отзвук в проевропейското и прозападното обществено мнение.

„Финансирането на неправителствените организации, което се представя като помощ за нас, в действителност е за укрепване на чуждите разузнавателни служби и за довеждането им на власт“, заяви миналия месец в началото на парламентарната процедура по законопроекта Бидзина Иванишвили, председател на партията „Грузинска мечта“ и милиардер олигарх, цитиран от Euronews. По думите му законът ще попречи на западната „глобална партия на войната“ да се намесва в грузинската политика.

Иванишвили има непостоянни отношения с ЕС и Русия. Когато неговата политическа сила дойде на власт през 2012 г., той насърчи кандидатурата на Грузия за присъединяване към ЕС, но преди две години Европейският парламент предложи мерки срещу него за това, че е помогнал на Кремъл да избегне санкциите на ЕС. Грузия е страна кандидатка за членство в ЕС, но Тбилиси не се присъедини към санкциите на блока срещу Москва.

Има ли бъдеще за руската опозиция след смъртта на Навални?

Зурабишвили като противотежест

Бившата съветска република в Южен Кавказ живее в несигурно геополитическо съществуване от независимостта си през 1991 г. насам. През 2008 г. тя беше победена във война с Русия, като в момента около 20% от територията ѝ е окупирана от подкрепяната от Кремъл парадържава Абхазия. Оттогава насам различните грузински правителства трябваше да търсят баланс между Москва и Запада. Иракли Кобахидзе от „Грузинска мечта“, доверено лице на Иванишвили, е настоящият министър-председател. Според протестиращите, които се противопоставят на така наречения „руски закон“, и двамата политически лидери са проруски настроени и работят в интерес на Кремъл.

Президентът Саломе Зурабишвили открито се противопоставя на закона, но правото ѝ на вето е неефективно, ако проектът получи одобрението на 76 депутати, което позволява на парламента да го отмени.

Зурабишвили се превърна в неформален гарант на европейските и западните ангажименти на Грузия, след като се дистанцира от Иванишвили и започна да прави самостоятелна политика, влизайки в сблъсък с изпълнителната власт. При най-високата степен на вътрешнополитическа поляризация общите избори, насрочени за октомври следващата година, ще се превърнат в повратна точка на грузинския геополитически завой.

ЕС настоява Грузия да не приема закон за „чуждото влияние“

Русия след Навални: Самотният автократ в Кремъл и краят на опозицията

Ако президентът падне, равновесието е нарушено

На институционално ниво Зурабишвили зае най-силната и смислена критична позиция. Въпреки това от декември следващата година може да има нов президент. Според конституционна поправка изборът на президент вече е прехвърлен на парламента.

С многохилядното си присъствие на продължаващите протести грузинците масово демонстрират ангажираността си към ЕС в Тбилиси и може би са движещата сила, която може да обърне страната на запад. Все пак управляващата партия ще се опита да получи необходимата електорална подкрепа от селските райони.

Съществува конкретен риск Грузия да изгуби крехката си стабилност, което допълнително ще подхрани продължаващото напрежение между Запада и Русия. Ако едно открито прозападно правителство спечели изборите през октомври, това ще бъде сериозен неуспех за Кремъл в Южен Кавказ. Ако обаче сегашните ръководители на на страната успеят да спечелят, това може да се превърне в нов проблем за Европа.