В началото на 1969 г. Патриша Уолш Чадуик е 20-годишна секретарка в бостънския офис на Landenburg Thalmann, компания за инвестиционно банкиране.

Очарована от фондовите пазари, тя знае наизуст борсовите символи на всяка компания, регистрирана на NYSE, разказва историята Fast Company, позовавайки се на откъс от книгата на Патриша Уолш Чадуик Breaking Glass: Tales of The Witch of Wall Street.

Настроението на брокерите и партньорите се определя от това как се развива пазарът и в един особено напрегнат ден на NYSE тя чува фразата:

"Седем пункта надолу!"

Казва я старши партньорът в компанията Джордж Бъртън, докато двамата стоят един до друг, вперили очи в борсовата лента, която се простира по далечната стена на търговската зала.

Всичко, което виждат, е плътно море от червено – показател, че цените на акциите падат. Сред тях няма нито едно зелено повишение.

На Уолстрийт наричат това кървава баня

В този момент напрежението може да се разреже с нож. Брокерите са в пълно мълчание.

С крайчеца на окото си Патриша поглежда ръцете на Джордж - те треперят, докато той потрива върховете на пръстите си.

Тогава тя прави бързо изчисление и осъзнава, че седем точки са малко над 1%, с който курсът е паднал само за един час.

Така започва 1969 г. – далеч от бичия пазар на предишната година.

По онова време Dow е основният индекс на американската фондова борса – икономиката на страната се задвижва от производствени гиганти, сред които General Motors, Goodyear Tire and Rubber, International Harvester и Bethlehem Steel.

В края на 1965 г. Dow достига връх от близо 1000 пункта и се колебае около това ниво, когато Патриша се присъединява към екипа на Ladenburg Thalmann две години по-късно, въпреки че се наблюдава значително повишаване на волатилността му.

Уолстрийт отбеляза седмица на рекорди, Dow затвори на над 40 000 за първи път

Следвоенните десетилетия на петдесетте и шестдесетте години на миналия век са стабилни за американската икономика и в продължение на почти 20 години фондовият пазар отразява чувството на икономическа еуфория.

Към средата на 60-те години обаче обстановката се променя, тъй като нарастващият финансов и човешки капитал, изразходван за непопулярната и неуспешна война във Виетнам, води до нарастваща инфлация и социални вълнения.

Високооборотните акции от предходното десетилетие са наречени "петдесетте". Сред тях са Avon, General Electric, Merck и Disney, както и множество вече несъществуващи компании като Polaroid, Kresge, Simplicity Pattern, Control Data, Teledyne, University Computing, LTV и други.

Комбинацията от наследството на леля ѝ и бонусния чек подтиква Патриша да проучи възможността за инвестиране в акции – но в кои?

Допитва се до един възрастен брокер, който горещо препоръча Commonwealth United Entertainment – компания, за която тя не знае нищо и която не е известна.

Така първият ѝ ход в света на инвестициите се основава на доверие – покупка на 50 акции на обща стойност 1210,69 долара.

В рамките на една-две седмици инвестицията е на минус. Несигурна какво да прави, тя се връща при възрастния брокер. "Какво да правя с акциите си?" – е нейното питане, а в отговор той просто вдига рамене с жест на недоумение.

Страхувайки се, че може да загуби всичките си пари, Патриша продава акциите си само три месеца след закупуването им и претърпява загуба от над 300 долара.

Забравете егото и общувайте. Уроци от кризата на самотата на Уолстрийт

Добре дошла в света на инвестициите

Преживяването е болезнено, но не достатъчно, за да убие апетита ѝ. През следващите седмици и месеци тя разговаря с други брокери в офиса. Всеки от тях е готов да предложи идеи и тя отново рискува, като пак се оказва ужилена от инвестиционния бръмбар.

Портфейлът ѝ е всичко друго, но не и изискан, пълен с имена на отдавна несъществуващи компании като Riker-Maxson и Computer Learning Systems.

По това време трейдингът е скъп – комисионите са от 2 до 3% за всяка сделка и то с отстъпката, която получава като служител на компанията.

Не след дълго обаче вече притежава свой малък портфейл от акции. В условията на бурен пазар резултатите далеч не са звездни, но тя се учи да извлича поуки от грешките си и да опитва отново.

Уолстрийт като „Игрите на глада“: Победителите не са щастливи, но плячката е голяма

Инвестирането я кара да се чувства като нещо повече от секретарка и един ден се замисля дали да не стане брокер.

Убедена, че може да издържи изпита, се обръща към Джордж Бъртън, за да получи разрешението му. Най-лошото, което може да се случи, е да откаже.

"Бих искала да кандидатствам за лиценз за брокер на Нюйоркската фондова борса. Ще уча усилено и съм сигурна, че мога да издържа", казва Патриша.

А Джордж, за да не помрачи вечния ѝ ентусиазъм, отвръща с весело "Да. Сигурен съм, че ще минеш."

И така, тя прави първата стъпка в правилната посока за момиче, на което съдбата е отредила да купува и продава акции през следващите 50 години.

„Вещицата от Уолстрийт“: Най-богатата жена, която всички запомниха като скъперница

В продължение на седмици учи трескаво и в деня на изпита се чувства уверена. Споменът ѝ за самия изпит е избледнял, но известието, което получава след няколко седмици, още е ясно.

Патриша Уолш Чадуик става лицензиран брокер на фондовата борса едва на 21-годишна възраст.

Така започва нейната дългогодишна кариера в инвестиционния бизнес, която завършва като глобален партньор в Invesco, а днес е член на редица корпоративни бордове.