Защо най-богатите крадат?
Престъпленията в корпоративния свят са различни. При тях изкушението е твърде голямо или културният и партньорският натиск са твърде силни
Виетнам води мащабна борба с корупцията, а свързаната с нея кампания е известна като „пламтяща пещ“.
В резултат от нея, през април магнатът в производството на безалкохолни напитки Тран Куи Тхан е осъден на осем години затвор за измама на стойност 40 млн. долара. Сред осъдените са и дъщерите му.
Няколко седмици по-рано Труонг Ми Лан, виетнамски милиардер, строителен предприемач, е осъден на смърт за измама на стойност 44 млрд. долара за разграбване на една от най-големите банки в страната.
В един различен от Виетнам свят (буквално и преносно) – САЩ, Сам Банкман-Фрийд, съосновател на фалиралата криптоборса FTX, беше осъден на 25 години затвор за измама през март.
Тези случаи са само последните в поредицата дела с висок обществен интерес.
През 2022 г. Елизабет Холмс получи 11 години затвор (наказанието беше намалено с две години през 2023 г., а след това с още четири месеца по-рано този месец) за участието си в измамата Theranos в САЩ.
Европа също има своя дял в престъпления от класата на белите якички - измамата с Wirecard, припомня в анализ Financial Times.
Но защо богатите извършват престъпления?
За разлика от бедните, на тях не им се налага да крадат, за да се хранят. Много от богатите престъпници разполагат с достатъчно пари, за да им стигнат за десетки животи.
Връзката между престъпността и богатството е сложна.
Ако печелите 500 паунда седмично например, глобата от 300 паунда ще се стори силена. Ако печелите 10 000, едва ли ще я забележите.
Това е причината в страни като Финландия глобите за нарушения на правилата за движение по пътищата да са обвързани с доходите, за разлика от Обединеното кралство, където се прилага система за наказания, при която шофьорите се лишават от право да управляват автомобил, ако натрупат твърде много точки, което създава неудобства както на богатите, така и на бедните.
При престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода, като например измама, богатите имат голям възпиращ ефект, тъй като могат да загубят повече. Богат човек, който живее най-добрия си живот в прекрасна къща, вероятно би намерил идеята да попадне в затвора за невъобразимо ужасна перспектива.
Но престъпността на „белите якички“ се различава от уличната престъпност.
Кражбата на милиони от голям бизнес, за разлика от грабежа или обира на магазин, не е насочена към отделен човек. Ако на извършителя липсва съпричастност, това може изобщо да не се усеща като престъпление.
И все пак, много работещи богаташи попадат в ситуации, в които мотивите за измама са многобройни. Изкушението просто е твърде голямо или културният и партньорският натиск са твърде силни, за да устоят на извършването на престъпление.
Триъгълникът на измамата – модел, разработен от Стив Албрехт, който се основава на изследването на Едуин Съдърланд и Доналд Кресси, описва това.
Трите страни на триъгълника са: възприеман натиск, възприемана възможност и рационализация на измамата.
Според тази теория хората са мотивирани да извършат престъпление, когато тези елементи се съберат заедно.
Важно е да се отбележи, че мотивацията за извършване на престъплението може да е обусловена от бизнеса, в който работи дадено лице.
Скандалът с Wells Fargo през 2016 г., който включваше създаването на фалшиви сметки и доведе до глоба от 185 млн. долара за банката, отчасти беше причинен от служители, опитващи да постигнат целите за продажби.
Питър ван Веен, директор на организацията за борба с корупцията Transparency International, казва: „Грешната структура на стимулите може да има тежки последици за вашата компания.“
Някои имат опит или със стимули в компания, които ги подтиква към лошо поведение, или с култура, в която алчността се толерира или възхвалява.
Не е задължително човекът да е социопат, той може просто да приема натиска, който му се оказва, за да постигне целите, без да поставя под въпрос неговата етичност.
Както е казал писателят и журналист Ъптън Синклер: „Трудно е да накараш човек да разбере нещо, когато заплатата му зависи от това, че не го разбира.“
Това, което може би е по-трудно за разбиране, е когато богат човек се отдаде на престъпление, при което не е налице нито един от тези фактори и печалбата е незначителна.
Добър пример е кражбата от магазин.
Статистиката от 2008 г. за кражбите от магазини в САЩ показва, че те „са значително по-разпространени сред хора с индивидуални доходи над 35 000 долара и семейни над 70 000 долара“.
Въпреки че 70 000 долара са далеч под богатството на ултрабогатите, това показва, че бедността и отчаянието не винаги са мотив за престъплението.
Има много примери за кражби от магазини, извършени от знаменитости или дори милионери, които потвърждават това. Рисковото поведение, което е помогнало на човека да спечели парите си или да стане известен, може да му даде увереност, че ще му се размине, ако открадне червило за 10 долара.
Независимо дали става въпрос за дребна кражба или за многомилионна измама, тази увереност на богатите престъпници може да бъде подпомогната от знанието, че те разполагат с пари за по-добри адвокати, които могат да осигурят по-леки присъди, а от там и от сигурността, че престоят на топло ще им се размине, допълва FT.