Амир Наран няма проблем с парите. Само на 38 години, той отдавна е милионер. Има успешен бизнес и пътува навсякъде. Той обаче има логистичен проблем – как да пренася по целия свят луксозните си коли.

„Имам рядък модел Porsche Carrera, което струва 1.9 млн. долара. Държа го на летището в Дубай“, казва той пред CNN.

Това е неочаквана пречка пред човек, който се занимава с авиация. Основният бизнес на Наран е компанията Vimana Private Jets, рекламираща себе си като „брокер“ на луксозни частни самолети за богати клиенти по целия свят. Тоест това е компания, която търсиш, когато искаш да ти се организира пътуван с частен полет. На сайта си тя твърди, че има достъп до 5000 машини в целия свят във всеки един момент.

Наран обаче използва друга авиокомпания, за да транспортира колите си.

„Ако летя за някъде, Emirates ще я качат на по-ранен полет, за да ме чака, когато кацна“, казва той.

Роден и израсъл в семейство на бизнесмени в Зимбабве, той започва да прави бизнес в ранна възраст. Внася секс играчки в столицата Хараре, после се захваща с частната авиация, от което печели милиони. Днес прекарва времето си в Дубай и Лондон. И има нужда от самолет за колите си.

Наран не е единственият представител на супербогатите, който си позволява такива глезотии. И понеже търсене на подобни услуги има, някои авиокомпании ги предлагат. Клиентите са основно от Близкия Изток. И покрай тях се е развила една цяла верига от експерти по транспортиране на коли. Те работят с авикомпаниите или директно със собствениците на скъпите коли, които искат да пътуват навсякъде с лъскавите си возила.

Най-често тази услуга се търси в началото на лятото, когато много от богаташите напускат Персийския залив в търсене на по-хладен климат. Цените са фантастични, но това не е проблем. Наран разказва, че при последното си пътуване до Лондон е платил за колата си 36 хил. долара. Т.е. срещу тези пари той съвсем спокойно е можел да си купи чисто нов Фолскваген след като кацне във Великобритания. Но никой богаташ, запален по скъпите возила, не би си позволил да седне в семейна кола.

Свръхбогатите често пътуват с цели автопаркове от коли, мотори и други играчки. Тези машини се качват на специално нает самолет, който пък следва частния самолет на собственика. След това автомобилите се прехвърлят в покрити камиони, за да бъдат доставени до адреса. Никой от тези хора не би позволил друг шофьор да седне в колата му, дори само за да му я докара. За тях това би било възмутително.

Тези хора дори не трепват, когато чуят колко ще им струва транспортът, обяснява Наран. И разказва анекдотична случка – един от клиентите му поискал да наеме товарен самолет, защото новият му огромен телевизор не можел да мине през вратата на частния пътнически. Понякога дори със самолет се превозват коли, които не струват почти нищо, поне от гледна точка на милиардерите, но пък имат сантиментална стойност.

„Един клиент транспортира Nissan Patrol 4x4. Аз не мога да си представя, че тази кола изобщо струва нещо. Но той си я харесва и плаща милиони, за да лети заедно с неговото Bugatti”, обяснява Наран.

Дан Холуърт влиза в бизнеса с транспортиране на коли преди 15 години. Казва, че тогава най-много работа е имал през лятото, а маршрутът обикновено е бил Близкия Изток-Лондон.

Преди години, когато катарските принцове започнаха да се появяват в британската столица, медиите често пишеха с възмущение как карат супер бързите си коли без да се интересуват от правила или да се плашат от глоби. И как се събират пред луксозния магазин Harrods, в който една тениска струва няколкостотин евро.

От тогава бизнесът с транспортиране на коли се е променил, казва Холуърт. Днес, обяснява той, един автомобил може да бъде пренесен между Дубай и Лондон срещу 13 хил. долара, ако се ползва по-евтина авиокомпания. Полицията става все по-строга към безразсъдните шофьори, а и повечето богаташи започват да избягват Лондон заради множеството джебчийски кражби.

„Сега всички ходят на ски“, казва Холуърт.

Ето защо транспортирането на коли се прави целогодишно. Неговата компания изпраща около 100 автомобила по въздух всяка година. Клиентите са предимно от Близкия Изток като повечето са част от тамошните кралски семейства. Холуърт посочва, че наскоро е транспортирал „огромен“ Mercedes до Лос Анджелис срещу 25 хил. долара, както и Buggati на катарски принц до Испания. Напоследък се отчита и обръщане на посоката – все по-често коли се изпращат от Лондон за Дубай, защото много хора пътуват по работа на изток.

В тази бизнес ниша навлизат все повече авиокомпании. От Etihad Cargo (ОАЕ) казват, че една от най-търсените им услуги е доставка на автомобили. През миналата година те са транспортирали 151 возила като повече от половината са излетели от „Хийтроу“ на път към Абу Даби и Дубай. Най-натоварен е бил декември като коли са изпращани още от Франкфурт, Цюрих и Чикаго.

Etihad обаче работи само с лицензирани фирми за транспорт и не приема коли от физически лица. Автомобилът е смятан за „опасна стока“ и често е необходима подробна документация, за да премине през митниците. Холуърт пък обяснява, че понякога отказва на клиенти.

„Винаги искаме документ за самоличност и регистрационните документи на колата. Трябва да знаем с какъв човек си имаме работа. Не мога просто да се съглася, а след това колата да се окаже крадена и аз да трябва да давам обяснения“, казва той.

През последните години неговият бизнес се разраства благодарение на рекламата от уста на уста между супер богатите. Това обаче понякога означава и неизпълними искания.

„Искали са да транспортирам коне и камили. Но никога не бих се съгласил, ако не съм 100% сигурен, че товарът ще е „жив“, когато пристигне“, казва той.