Франсиско Карильо се просълзява от облекчение, докато лежи на леглото в новия си апартамент в Мадрид, предоставен от благотворителна организация, след като три години е спал нелегално в задната стая на един театър. 62-годишният пенсионер установява, че не може да си позволи наемните цени в столицата, когато се премества от Хаен в Южна Испания, за да се лекува от рак на гърлото.

"Тази нощ ще спя като бебе", казва той пред Reuters.

Карильо е пример за все по-големия брой испанци, които се оказват на улицата заради недостига на социални жилища и разпоредбите, които възпрепятстват дългосрочните наеми. Ситуацията се влошава допълнително от бума на ваканционните наеми в платформи като Airbnb и Booking.com, който през последните седмици предизвика вълна от протести в цялата страна.

Според официалните статистически данни от 2012 г. насам броят на бездомните в Испания е нараснал с 24% до 28 000 души, а според доклад на Bank of Spain около 45% от хората, живеещи под наем, са изложени на риск от бедност или социално изключване, което е най-високият дял в Европа.

Според Европейската комисия през последното десетилетие броят на бездомните се е увеличил значително в цяла Европа, но мащабите на проблема в Испания се прикриват от това, че младите испанци предпочитат да живеят по-дълго с родителите си. Повече от 60% от младежите на възраст 18-34 години живеят в семейното жилище, като страната има най-бързо нарастващия процент на младежите, живеещи с родителите си, сред големите европейски икономики в периода 2008-2022 г.

Социалният жилищен фонд на Испания е едва 1,5% от всички жилища в сравнение със средно 9% в Европа, се казва още в доклада. В същото време конкуренцията за частни апартаменти под наем е ожесточена. По данни на сайта за имоти Idealista на всяка обява, която се появява на пазара в Мадрид, отговарят около 40 души.

Имиграцията като катализатор на икономически растеж – примерът Испания

Сегашният план на социалистическото правителство за обществените жилища ще добави 184 000 жилища през следващите три години. Министър-председателят Педро Санчес заяви през май, че би искал социалният жилищен фонд да достигне средното европейско равнище по време на мандата му, който приключва през 2027 г. Но според изчисленията на Bank of Spainс а необходими още 1,5 млн. жилища, за да се постигне тази цел. По официални данни темпът на жилищно строителство от 90 000 единици годишно изостава от ръста на търсенето и е далеч под 650 000, построени през 2008 г. Във вторник министърът на жилищното строителство на Испания Исабел Родригес обяви, че правителството е започнало работа по нов план за постигане на тази цел.

Запълване на празнотата

За да запълнят част от празнотата, оставена от държавата, благотворителните организации се обръщат към частния капитал - дори ако той е малка част от необходимия. Жилището, предоставено на Карийо от Mundo Justo (Справедлив свят), принадлежи на Techo, социален инвестиционен фонд, който предоставя жилища под наем на благотворителни групи, работещи с бездомни хора, и който през април излезе на испанската фондова борса с подкрепата на 33 бизнес партньори, включително световните гиганти EY и CBRE.

Techo притежава около 230 жилища и работи с 50 неправителствени организации, които събират наеми с 30% по-ниски от пазарните.

„За инвеститорите това е възможност да си осигурят възвръщаемост, като същевременно повишат оценките си по отношение на ESG“, посочва Бланка Ернандес, председател на инвестиционния тръст за недвижими имоти.

Друга благотворителна организация, Hogar Si, отдава под наем 400 апартамента на бездомни хора. Преди две години тя започва да търси инвеститори, които да закупят някои от тези апартаменти като начин за намаляване на разходите.

Хосе Мануел Кабалол, ръководител на фондация Hogar Si, коментира, че жилищната криза изисква съчетание от частни и публични инициативи в областта на социалния наем.

"Трябва да бъдем много по-амбициозни", казва той.

Край на „златните визи“: Испания бори жилищната криза, отказвайки гражданство на богати чужденци

„Големи градове като Мадрид също така трябва да се справят с миграцията от селата към градските центрове, където има работни места“, посочва Диего Лозано, главен изпълнителен директор на градската жилищна агенция.

В списъка на чакащите за социални жилища в Мадрид са 48 000 души, а Лозано казва, че градът работи за почти утрояване на броя на социалните жилища до 15 000 до 2030 г., признавайки обаче, че и това няма да задоволи търсенето.

Той също така обвинява неотдавнашен закон, предназначен да защитава правата на наемателите, като позволява на уязвими хора да останат в имот до две години, без да плащат наем, което според него има охлаждащ ефект върху собствениците, които премислят обстойно дългосрочните наеми.

Според три неправителствени организации, с които Reuters се консултира, наемодателите изискват от наемателите гаранции за плащане на наема, които най-бедните не могат да предоставят.

Други пък се насочват към доходоносния краткосрочен пазар, който не се регулира от същите правила. Според Idealista предлагането на дългосрочни наеми е намаляло с 15% за една година, докато краткосрочните наеми, предназначени предимно за туристи, са се увеличили с 56% през годината до март. Кризата е толкова остра, че испанските градове се опитват да ограничат или постепенно да премахнат ваканционните апартаменти.