Хората се страхуват от различни неща. Някои имат фобия от паяци, други се разтреперват при мисълта за полет.

Общото между всички тези страхове е, че има начин човек да се справи с тях.

„Фобията всъщност е ирационален отговор на тялото от рационална негова функция“, казва пред CNBC Кристофър Пол Джоунс, терапевт и експерт по фобии, който работи в Лондон.

Той припомня, че човешките същества реагират по три начина, когато смятат, че са в опасност – бягат, бият се или се правят на умрели (замръзват). Точно както и много животни.

„Или се ядосваме и удряме нещото, което ни плаши, или бягаме от него, или се опитваме да се скрием“, обяснява той.

Обработката на тези емоции се случва в частта от мозъка, наречена амигдала. Там се появяват реакциите и на неприятни миризми или гледки. Също и гневът, и чувството, че трябва да се защитиш. Най-общо казано тази част поставя организма в бойна готовност.

Ирационалният отговор се получава тогава, когато мозъкът реагира по този начин на нещо безобидно. А това се случва често. Затова на Джоунс му се налага да лекува фобии от вода, от височини, от игли, от микроби, от провал.

При този вид страхове човешкият организъм отговаря условно, обяснява Джоунс. Получава се нещо като с кучето при експеримента на Павлов. Изследванията на големия руски невролог Иван Павлов сочат, че кучето започва да отделя слюнка всеки път, когато чуе звук или види светлина стига преди това да е научено, че те са знак, че идва храна. Т.е. неговият организъм реагира не просто на храната, а на очакването за нея.

„Хората правят същото. При фобиите най-често става дума за нещо преживяно в миналото, което мозъкът е свързал с опасност, когато се е случило за първи път. И всеки следващ път той подава наученото в миналото“, обяснява Джоунс.

В наскоро публикуваната си книга Face Your Fears той обяснява как този тип страхове могат да бъдат преодолени. Неговите три съвета за справяне с фобия са:

Променете начина си на възприятие

Това е една от най-простите, но и ефективни техники за справяне със страха. Джоунс я описва като „Хари Потър-ефект“, защото обяснява действието ѝ със сцена от филм за малкия магьосник. В нея учениците трябва да се изправят пред собствените си страхове и да използват магия, за да ги превърнат в нещо смешно.

„Когато мислят за паяка, от който ги е страх, хората често си го представят много наблизо или пък много голям. Но ако си го представите мъничък, качен на ролкови кънки и пушещ миниатюрна пура, докато танцува, това променя картинката", обяснява терапевтът.

Той съветва и друго – когато ви връхлетят мисли от типа „Ще се изплаша“ или „Ще се проваля“, представете си, че водите този разговор не със себе си, а с някой анимационен герой, който грещи заплахи с тънко гласче. Например Доналд Дък или Мики Маус.

„Това променя начина, по който възприемате страха и той вече изглежда глупав и не толкова реалистичен“, казва Джоунс.

Прегърнете себе си

Може и да звучи смешно, но от едно самопрегръщане всъщност може да има голяма полза. Ако кръстосате ръце около себе си и ги движите нагоре-надолу, мозъкът реагира като на истинска прегръдка. Следователно това действа успокояващо.

„Започва производство на окситоцин и други вещества, които действат релаксиращо. Вие правите нещо самоуспокояващо, докато си представяте онова, от което се страхувате. В този случай мозъкът трябва да поддържа две съвсем различни емоции и тази на страх ще намалее“, обяснява терапевтът.

Оправете настройките

Отново пример с експеримента на Павлов. Както един мозък може да бъде научен на нещо, така може и да бъде отучен от него. Става дума за настройка, независимо дали говорим за очакване за храна или за очакване за страх. Т.е. фобията може да бъде отменена.

„Ако опитате да мислите за нещо хубаво, например, момент, в който сте били щастливи и правите нещо конкретно в същото време, да речем, стискате юмрука си, вие тренирате за същата условна реакция в бъдеще. Ако след това стегнете юрмук, когато ви е страх, този жест ще ви върне за спомените за приятната емоция“, казва терапевтът.

Това са част от техниките, които всеки може да приложи бързо, подчертава Джоунс. И дава още един пример:

„Може би сте гледали в YouTube как понякога потребител прави различен монтаж на филм на ужасите. Вместо да запази оригинала, той променя подредбата на кадрите, темпото и музиката, за да го превърне в нещо смешно. Това трябва да направите с фобиите си“.