Битка с природата: Какво наистина е да си преследвач на торнадо
Учените определят торнадото като „рядко, смъртоносно и трудно за прогнозиране“ явление и „една от последните неразкрити мистерии“, която обаче не спират да изследват. Ето как
Робин Танамачи помни ясно датата 31 май 2013 г. Тогава в американския щат Оклахома се развива едно от най-силните бедствия в човешката история – торнадото Eл Рино. Скоростта му достига 475 километра в час. В този ден стихията убива осем души, трима от които са т.нар. ловци на бури.
Танамачи осъзнава какъв е мащабът на торнадото докато го наблюдава и събира научни данни. Ел Рино се оказва най-широкото по площ, регистрирано някога. Но Танамачи има още една причина да го помни.
„Беше изключително емоционално тежък момент, защото бях бременна в седмия месец и налягането предизвика контракции“, казва тя пред BBC.
Танамачи е метеоролог, изследовател и преподавател в университета „Пърдю“ в Индиана. Тя е от учените, които се опитват да разкрият тайните на тези природни бедствия, понякога и с риск за собствения си живот.
Както героите в излезлия наскоро на екран филм Twisters Танамачи „преследва“ вихрушките из цяла Америка в опит да обясни причините за появата им, за да може да ги прогнозира по-точно.
Годишно в САЩ се регистрират над 1000 такива бедствия, сочат данните на Агенцията за океаните и атмосферата (NOAA). През миналата година броят им е бил 1423, при които са загинали 83 души. От началото на 2024 г. пък са възникнали 1397 вихрушки, отнели живота на 39 души.
Силата на едно торнадо се измерва с щетите, които причинява. Понякога скоростта на ветровете достига до почти 500 километра в час. Бедствието помита всичко по пътя си, а след това са нужни милиони, дори милиарди за възстановяване на засегнатите области.
За да възникне торнадо, са нужни няколко условия
Трябва да е налице комбинацията от топъл и влажен въздух близо до земята и хладен, сух на „втори ред“ отгоре. Трябва и силен вятър, който да „засили“ горния слой въздух и да ускори вихъра. Идеалните условия са т.нар. „супреклетки“, т.е. едновременното наличие на вече изброеното плюс гръмотевична буря със силни ветрове, дъжд и градушка. Тогава вятърът образува хоризонтално въртящ се цилиндър от въздух, който стига до „суперклетката“. След сблъсъка цилиндърът се стеснява и започва да се върти по-бързо, образувайки торнадо.
Въпреки че учените имат известна представа как се стига до крайния резултат, загадката на този природен феномен все още не е разнищена напълно. Не е ясно защо някои бури създават силно торнадо, а други – не. Заради тази метеорологична мистерия NOAA определя торнадото като „рядко, смъртоносно и трудно за прогнозиране“ явление.
„Понякога „суперклетките“ не създават торнадо. Ние просто стоим там, стискаме палци и чакаме“, казва Танамачи.
Една от целите ѝ като учен е да разбере как точно се отключва този процес. Танамачи казва, че това е „една от последните неразкрити мистерии“. Тя обяснява, че всеки път, когато излязат на терен, успяват да открият нещо ново, но с това и въпросите без отговор се трупат. Тя нарича изследването на торнадото „източник на безкрайно очарование и любопитство“.
Да изследваш една буря отблизо наистина е важно, за да се разбере какво предизвиква торнадото, казва Карън Косиба от университета „Урбана-Шампейн“ в Илинойс. Това проучване е т.нар. „лов на бури“. Изразява се в максимално приближаване до района на стихията и поставяне на различни измервателни уреди. Те събират данни за процеса на формиране, нещо, което не може да се постигне с обичайните модели за прогнозиране на метеорологията. Те могат да предскажат кога ще има условия за торнадо, но не и със сигурност дали то ще се появи.
Прогнозата и измерването на терен обаче не могат едно без друго и затова не може да се каже кое е по-важно. Сезонът на торнадото в Средния Запад е от март до края на юни. В този период метеоролозите се опитват да прогнозират кога и къде ще има условия за възникване на вихрушка.
„А после се опитваме да стигнем до там вечерта преди евентуалното торнадо или предния ден. Шофираме много и постоянно сменяме позициите“, казва Косиба.
Всъщност ловците на бури имат много кратко време, за да свършат някаква работа. Обикновено торнадото се образува в рамките на няколко секунди и те трябва да уцелят точния момент. Събирането на данни трае около 15 минути. След това екипът се мести заедно с вихрушката, за да разположи уредите си отново.
„Трудно се събират данни. Вероятността да уцелиш е малка. А освен това всичко струва много пари и време“, обобщава Косиба.
Изследването на торнадо изисква и много бързо взимане на решения
Тази дейност е много различна от събирането на данни за урагани. Ураганът обикновено може да бъде прогнозиран с голяма точност три до пет дни по-рано. Освен това самият той се развива на много по-широк фронт, най-често над 1.5 километра.
Торнадото се образува в малък мащаб и може да продължи от няколко секунди до около час. В пиковите периоди от годината в САЩ може да има по около 150 сигнала на ден.
„Много са трудни за прогнозиране. Това са малки събития от гледна точка на атмосферата, а и не се знае дали ще са налице всички условия, за да се образува“, обяснява Косиба.
Заради промените в климата през последните години прогнозирането става още по-трудно. Вече се наблюдава възникване на торнадо в региони, в които преди това е било изключение. Има данни за повишен брой такива явления в южните щати Тенеси, Джорджия, Кентъки и Алабама.
Проучване от миналата година прогнозира, че бурите от типа „суперклетка“ също ще стават по-интензивни и чести в бъдеще. Предполага се, че в някои региони броят им ще се увеличи, например в югоизточната част на континента. Хората там са по-уязвими на евентуални щети заради терена (неравен, с много гори), по-голямата гъстота на населението и по-честото използване на т.нар. мобилни домове – каравани или преместваеми жилища с лека конструкция.
„В тези области едно торнадо обикновено е по-смъртоносно, отколкото в равнините на Средния Запад“, казва Харолд Брукс, старши научен сътрудник в NOAA.
Тъй като прогнозирането на торнадо е много трудно, предупреждение за предстоящото бедствие обикновено може да се даде само 10-15 минути преди то да се случи. Ако пък е нощ, е почти невъзможно хората да бъдат уведомени навреме, за да вземат мерки. Особено узявими са по-бедните общности.
Брукс казва, че едно от най-големите предизвикателства е как изобщо предупреждението да стигне до тях, защото много от живеещите в такива условия нямат дори радио.
„Както при всяко друго бедствие, бедните са ощетени най-много, защото нямат ресурса да получат информация и да реагират навреме“, казва той.
Затова NOAA е финансирала проект, в рамките на който Косиба и нейният екип събират повече данни за появата на торнадо в югоизточните щати. Според нея е от изключителна важност прогнозирането да се подобри, защото в противен случай много хора може да пострадат.
Проблемът с ловците любители
Учените не са единствените ловци на бури, които преследват вихрушките в опит да ги обяснят. Има и любители ловци (или т.нар туистъри), които се занимават с това в свободното си време. Естествено, рискуват живота си, а според специалистите – заплашват и научната работа.
„Много хора си мислят, че трябва да се пазят от торнадото, но това не е съвсем вярно, в неговия център не е чак толкова опасно“, казва Танамачи.
Според нея обаче има сериозен риск да се сблъскате с друг любител-ловец, докато карате в района на бедствието.
„Разсеяното шофиране и лошите условия могат да създадат наистина опасна среда, която обаче няма общо със самото торнадо“, твърди тя.
Средният брой загинали годишно заради торнадо е около 80 души. Ранените са около 1500.
„Тези „ловци на бури“ наистина пречат на нашата работа“, казва метеорологът от NOAA Ерик Расмусен.
Той подчертава, че научната общност вече е убедена, че този тип изследване на терен, т.е. близо до събитието, е отживелица и скоро няма да има нужда да се излагат на такива рискове.
„В бъдеще ще разчитаме на роботизирани устройства за събиране на данни и заради огромния брой ловци на бури, които се събират в района на събитието. В момента някои места са толкова пренаселени, че просто не можем да съберем данни“, казва Расмусен.
Много е важно всички тези любители да бъдат инструктирани от експерти, за да са наясно кое е безопасно и кое не. На терен обстановката се променя толкова бързо, че дори и опитен човек може да сгреши. Косиба си спомня как през 2012 г. в Канзас нейният екип се заблудил и в един момент се оказало, че са в самия център на вихрушката.
„Стана доста ветровито“, казва тя.
„Много хора не осъзнават, че данните от метеорологичните приложения, които гледат на телефона си, може да са били актуални преди цели пет минути. А за това време безопасната позиция, на която си, вече може да изобщо да не е безопасна“, казва пък Танамачи.
Тя твърди, че ловците-любители задължително трябва да следват указанията за безопасност на професионалистите. Иначе посочва, че разбира тяхното любопиство и страст към торнадото.
„Изживяването е като да гледаш слънчево затъмнение“, казва тя, спомняйки си как през 2013 г. е гледала торнадо в Канзас:
„Беше само за снимка – тънка, живописна фуния преди залез. Просто седяхме и го гледахме в продължение на 30 минути. Беше наистина красиво“.