Президентът на САЩ Джо Байдън е уведомил повечето си сътрудници за решението си да се откаже от надпреварата за преизбиране в неделя, след като в продължение на 48 часа е анализирал данните от социологическите проучвания, които са показвали, че пътят му към победата се затваря, съобщават източници, запознати с въпроса, пред Reuters.

Само ден преди това Байдън е казал на много от помощниците си, че ще продължи кампанията си, за да победи републиканския си съперник Доналд Тръмп през ноември, като посланието му е било „да се действа с пълна сила, с пълна скорост“. След като късно в събота е анализрал данните от социологическите проучвания обаче, настоящият президент е променил решението си.

Източниците на информационната агенция разказват още, че висши сътрудници на Байдън са му показали и вътрешни социологически проучвания, които са били „разтърсващи“. Според тях настоящият стопанин на Белия дом не само изостава във всичките шест критични колебаещи се щата, които решават изборите, но и се срива на места като Вирджиния и Минесота, където демократите не са планирали, че ще трябва да инвестират огромни ресурси.

Очаква се Байдън да бъде заменен като кандидат-президент от сегашното си вице Камала Харис. Затова и целия свят вече си задава въпроса: Какво ще се случи с външната политика на САЩ, ако тя влезе в Овалния кабинет?

Джо Байдън хвърли кърпата!

Каква би била външната политика на Камала Харис?

Според анализаторите вицепрезидентът Камала Харис ще се придържа до голяма степен към външнополитическия наръчник на Джо Байдън по ключови въпроси като Украйна, Китай и Иран, но може да предприеме по-твърд тон спрямо Израел във връзка с войната в Газа, пише Reuters.

Като очевиден фаворит за номинацията, след като Байдън се отказа от надпреварата и я подкрепи в неделя, Харис би донесла опит в работата, лични връзки, създадени със световни лидери, и усет за световните дела, придобит по време на мандата в Сената и като заместник на сегашния президент.

Но тя би имала и една голяма уязвимост - проблемната ситуация на американско-мексиканската граница, която се превърна в основен въпрос на кампанията. В началото на мандата си Харис беше натоварена със задачата да се справи с първопричините за високата нелегална миграция, а републиканците се опитаха да я превърнат в лице на проблема.

По редица глобални приоритети, смятат анализаторите, президентството на Харис би приличало на втора администрация на Байдън.

„Тя може да бъде по-енергичен играч, но едно нещо не бива да се очаква - някакви непосредствени големи промени в същността на външната политика на Байдън“, казва пред Reuters Аарон Дейвид Милър, бивш преговарящ за Близкия изток в администрациите на демократите и републиканците.

Все повече демократи от Капитолия подкрепят Камала Харис за кандидат-президент

Харис например сигнализира, че няма да се отклони от твърдата подкрепа на Байдън за НАТО и ще продължи да подкрепя Украйна в борбата ѝ срещу Русия. Това рязко контрастира с обещанието на бившия президент Тръмп да промени из основи отношенията на САЩ с алианса и със съмненията, които той изрази относно бъдещите оръжейни доставки за Киев.

Запазване на курса по отношение на Китай?

Юрист по образование и бивш главен прокурор на Калифорния, Харис се бореше през първата половина от мандата на Байдън да намери своята опора, като още в началото беше натоварена с основната част от неразрешимия имиграционен ресор на фона на рекордните нелегални пресичания на американско-мексиканската граница.

Това последва неуспешна президентска кампания през 2020 г., която беше широко оценена като невзрачна.

Ако Харис стане кандидат, демократите ще се надяват, че тя ще бъде по-ефективна в комуникирането на външнополитическите си цели.

През втората половина от президентството на Байдън Харис издигна авторитета си по въпроси, вариращи от Китай и Русия до Газа, и стана позната на много световни лидери. На тазгодишната Мюнхенска конференция по сигурността тя произнесе остра реч, в срещу Русия за нахлуването ѝ в Украйна и обеща „желязно“ уважение от страна на САЩ към изискването на член 5 на НАТО за взаимна самоотбрана.

Що се отнася до Китай, Харис отдавна се позиционира в рамките на двупартийното мейнстрийм течение във Вашингтон относно необходимостта САЩ да се противопоставят на влиянието на Китай, особено в Азия. Тя вероятно ще запази позицията на Байдън за конфронтация с Пекин, когато е необходимо, като същевременно ще търси области на сътрудничество, казват анализаторите.

Харис направи няколко пътувания, насочени към укрепване на отношенията в икономически динамичния регион, включително едно до Джакарта през септември, за да замести Байдън на срещата на върха на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН). По време на посещението Харис обвини Китай, че се опитва да притиска по-малките си съседи с териториалните си претенции в спорното Южнокитайско море.

Страхове, война и Тръмп в Белия дом: Европа не може да рискува

Байдън също така изпрати Харис на пътувания, за да укрепи съюзите с Япония и Южна Корея - ключови съюзници, които имаха основание да се притесняват за ангажимента на Тръмп към тяхната сигурност.

„Тя демонстрира, че е ентусиазирана да насърчи фокуса на Байдън върху Индо-Тихоокеанския регион“, казва Мъри Хиберт, старши сътрудник на Програмата за Югоизточна Азия в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон. „Въпреки че не може да се мери с дипломатическите умения на Байдън, които той е развивал в продължение на десетилетия, тя се справи добре“.

Въпреки това, подобно на своя сегашен шеф, Харис е склонна към случайни словесни гафове. По време на обиколка на демилитаризираната зона между Южна и Северна Корея през септември 2022 г., за да потвърди подкрепата на Вашингтон за Сеул, тя погрешно изтъкна „съюза на САЩ с Република Северна Корея“, което по-късно беше поправено от помощниците ѝ.

Ако Харис стане знаменосец на партията си и успее да преодолее преднината на Тръмп в предизборните проучвания на общественото мнение, за да спечели надпреварата за Белия дом, израелско-палестинският конфликт ще заема високо място в дневния ѝ ред, особено ако войната в Газа все още бушува.

Въпреки че като вицепрезидент тя в повечето случаи повтаряше позициите на Байдън, като твърдо подкрепяше правото на Израел да се защитава, на моменти тя критикуваше остро военния подход на Тел Авив.

Републиканците в Белия дом са лоша новина за глобалната инфлация

През март тя обяви, че Израел не прави достатъчно, за да облекчи „хуманитарната катастрофа“ по време на сухопътната си офанзива в палестинския анклав. По-късно същия месец тя не изключи „последствия“ за еврейската страна, ако започне пълномащабно нахлуване в населения с бежанци Рафа в южната част на Газа.

Подобен език повишава възможността Харис като президент да заеме по-остра реторична линия спрямо Израел, отколкото Байдън, казват анализаторите. Още повече, че тя поддържа по-тесни връзки с прогресивните демократи, някои от които настояваха Байдън да постави условия за доставките на американски оръжия за Израел заради загрижеността си за големия брой цивилни палестинци в конфликта в Газа.

Анализаторите обаче не очакват да има голяма промяна в политиката на САЩ към Израел, най-близкия съюзник на Вашингтон в Близкия изток.

Хали Сойфър, която е била съветник по националната сигурност на Харис по време на първите две години на тогавашния сенатор в Конгреса, от 2017 до 2018 г., смята, че подкрепата на Харис за Тел Авив е била също толкова силна, колкото и тази на Байдън.

Иранската ядрена заплаха

Може да се очаква, че Харис ще се противопостави твърдо и на регионалния враг на Израел - Иран, чийто неотдавнашен напредък в ядрената сфера предизвика засилено осъждане от страна на САЩ.

Джонатан Паникоф, бивш заместник-ръководител на националното разузнаване на САЩ за Близкия изток, е категоричен, че нарастващата заплаха от „въоръжаване“ на иранската ядрена програма може да се превърне в ранно голямо предизвикателство за администрацията на Харис, особено ако Техеран реши да изпита новия американски лидер.

Първият дебат между Тръмп и Байдън постави много въпросителни пред демократите

След поредица от неуспешни опити Байдън не прояви интерес към връщане към преговорите с Техеран за възобновяване на международното ядрено споразумение от 2015 г., което Тръмп изостави по време на своето президентство.

Харис, като президент, едва ли ще направи някакви сериозни увертюри без достатъчно ясни признаци, че Иран е готов да направи отстъпки.

Дори и така, казва Паников, който сега работи в мозъчния тръст Атлантически съвет във Вашингтон: „Има всички основания да се смята, че следващият президент ще трябва да се справи с Иран. Това със сигурност ще бъде един от най-големите проблеми.“