Гърция отбелязва 50 години от възстановяването на демокрацията, след като седемгодишната военна хунта се срива след нахлуването на Турция в Кипър през юли 1974 г.

Последвалият период, известен като „Метаполитици“, има за цел да възстанови демокрацията в страната и да запази националната ѝ независимост.

В годината, в която половината свят гласува на ключови избори, половинвековният път на Гърция подчертава устойчивостта и адаптивността, необходими за поддържане на демокрацията, рестартиране на икономиката и възстановяване на геополитическите съюзи.

Това пишат в анализ за Politico Афродити Ксиди – изпълнителен директор на Института за политика „Деон“ и Георгиос Ласкарис, президент на същия институт.

Последните пет десетилетия никак не бяха леки и ясни за гръцката демокрация.

След диктатура, белязана от изтезания, изключване на предполагаеми комунисти и произволно отнемане на гражданство, Гърция започна демократичния си път. В тази нова епоха страната възстанови върховенството на закона и личните свободи. Легализира всички партии - включително забранената преди това Комунистическа, организира свободни избори, премахна монархията и изработи нова либерална конституция.

През 1981 г. Гърция се присъедини към Европейската икономическа общност (ЕИО) – предшественика на ЕС, а през 2001 г. прие еврото.

Качеството на живот в страната се подобри значително: През 1974 г. 33% от населението не е завършило начално училище, 40% са земеделци, а 64% от улиците все още не са покрити с асфалт. Но през 2008 г. стандартът на живот в Гърция се изравни с този в развитите страни.

Голямата рецесия от 2008 г., която обхвана цяла Европа, обаче разкри неустойчивия дълг на гръцкия публичен сектор и доведе до опустошителна финансова криза, която струваше на страната 26% от нейния БВП.

Въпреки това, след като договори мерки за строги икономии, преструктурира дълга си, получи спасителни заеми и рационализира публичния си бюджет, сега Гърция е една от най-бързо развиващите се икономики в ЕС, макар и все още една от най-слабо производителните.

И така, какви поуки могат да се извлекат от този 50-годишен демократичен експеримент?

Първо, демокрацията може да се запази, ако се избегне капанът на популизма. Демокрацията в Гърция процъфтява в годините след диктатурата. Тази безпрецедентна политическа стабилност беше изградена на базата на функционална двупартийност, а също така беше възможна благодарение на заимствания модел на просперитет.

Но със задълбочаването на кризата от 2008 г. гръцките гласоподаватели се обърнаха към крайнодесни партии, а очевидната асиметрия на властта в ЕС само подсили заплахата от популизъм.

Дори, когато Гърция беше на ръба на банкрут, членството на страната в ЕС не подлежеше на преговори, което запази демокрацията и предотврати евентуален Grexit. А през 2019 г. махалото се върна към центъра, с избирането на дясноцентристко правителство, получило мандат за дълбоки реформи, обвързани с рационални разходи.

По време на „Метаполитици“ Гърция се преориентира от селското стопанство и промишлеността към икономика, базирана на услугите, с голям публичен сектор, нисък износ със съдържание на знания и голямо присъствие на малки и средни предприятия.

Ниските лихвени проценти и липсата на отчетност от страна на европейските ѝ партньори означаваха, че тя взема прекомерни заеми, за да финансира растеж, без да постигне производителност на равнището на ЕС.

Последвалата криза доведе до рекордна безработица (28%) и крайна бедност (18%).

Същевременно обаче, изкристализира необходимостта от растеж, ръководен от частния сектор. След популисткия си експеримент, Гърция увеличи преките чуждестранни инвестиции, износа и възвърна статута на инвестиционен клас, за да достигне през 2022 г. темп на растеж на БВП от 5,6%.

Пътят ѝ също така показва, че при наличието на дебнеща заплаха са необходими съюзи, основани на ценности. По време на управлението на военната хунта Гърция беше изолирана и имаше малко съюзници.

След като демокрацията беше възстановена, нейното запазване стана взаимосвързано с националната независимост и за да затвърди привързаността на страната към Запада - както и да защити интересите му на Изток, Гърция се присъедини към ЕИО.

Мирът цари и днес, въпреки засиленото напрежение с Турция. Страната и сега използва стратегическото си местоположение, за да осигури маршрути за доставки за войните в Украйна и Израел, и енергия за региона.

И накрая, нито едно правителство не може да спре народа да мисли за утрешния ден. През последните пет години премиерът Кириакос Мицотакис и партията му „Нова демокрация“ помогнаха на страната да тръгне по пътя на възстановяването. Но не бива да се заблуждаваме, защото предизвикателствата все още съществуват.

Подобно на много други европейски държави, Гърция в момента преживява поляризация.

Политическата екосистема трябва да се стабилизира и да насърчи партии, които могат да управляват с доверие, а не да се разраства броят на малкит. Междувременно се прилагат мерки за увеличаване на реалните заплати и производството, но въпреки това нивата на благосъстояние отпреди кризата все още изглеждат недостижими в близко бъдеще.

При сегашното положение администрацията трябва да проведе по-дълбоки реформи, за да стимулира икономическите сектори с висока добавена стойност, да даде възможност за повече иновации и да подобри висшето образование.

Едновременно с това, трябва да преработи механизмите за контрол и баланс. Предстоящото преразглеждане на конституцията дава възможност да се контролира изпълнителната власт, която е съсредоточена върху министър-председателя, чрез по-силни законодателни и съдебни органи.

И накрая, Гърция трябва да продължи да превръща сложната ситуация в областта на сигурността в предимство, като ръководи споразуменията за сигурност в целия ЕС, както вътрешно, така и външно.

Тъй като геополитическото напрежение нараства все повече, а западните демокрации са изправени пред голям риск, опитът на Гърция потвърждава, че единствено демокрацията и международното сътрудничество могат да осигурят решения на предизвикателствата на 21 век.

Думите на Павлос Бакоянис – либералния гръцки законодател, който заплати за своята преданост към демокрацията с живота си, звучат актуално и днес:

„В демокрацията няма задънени улици.“