Още преди да започне официално новия си мандат като ръководител на НАТО, Марк Рюте вече преглежда няколко автобиографии на желаещите да станат негова дясна ръка.

Очаква се сегашният заместник, Мирча Джоана, който заема поста от 2019 г., да се оттегли, за да участва в президентските избори в Румъния през ноември, съобщават за Politico представители на организацията.

Изданието цитира високопоставен дипломат от НАТО от Западна Европа, според когото сред съюзниците има общ консенсус, че за заместник на Рюте трябва да се назначи източноевропеец.

Преговорите в централата на НАТО се движат между две бивши служителки от България и Република Северна Македония (РСМ) – балкански държави, които до края на Студената война са били под съветски контрол, уточнява Politico.

„Постът може и да отиде при жена от Източна Европа“, коментира бившият говорител на НАТО Оана Лунджеску.

Рюте ще поеме кормилото на НАТО на 2 октомври, в момент, когато военният алианс се насочва към спешна мисия за укрепване на източния фланг, за да предотврати евентуална руска агресия.

Германия, например, изчислява, че Русия може да бъде готова във военно отношение да нападне страните от НАТО след пет до осем години, ако реши да действа.

Това прави задълбочените познания в областта на стратегиите на Кремъл изключително уместни, когато става въпрос за избора на Рюте за негов заместник.

Според дипломат и висш служител на НАТО името на бившия министър на отбраната на РСМ Радмила Шекеринска е широко разпространено. Ако бъде избрана, тя ще е най-високопоставеният служител на НАТО от региона на Западните Балкани извън ЕС.

Страната се присъедини към НАТО преди четири години, като Шекеринска изигра ключова роля за членството ѝ.

В интервю след пълномащабното нахлуване в Украйна, тя отхвърли твърдението на Русия, че разширяването на НАТО на изток е „зловещ западен план“. „Напротив, първоначално големите членки на НАТО нямаха особен апетит за разширяване“, заяви тя.

Прозападно настроената Шекеринска в момента заема поста на заместник-председател на общоевропейската Партия на европейските социалисти.

Майда Руге, старши научен сътрудник в мозъчния тръст „Европейски съвет за външна политика“, я определя като идеален кандидат.

„За следващия заместник-генерален секретар, НАТО ще се нуждае от високопоставен човек, който е изключително компетентен, разбира от Русия и също така разбира предизвикателствата на Западните Балкани. Радмила Шекеринска напълно отговаря на този профил“, казва Руге, който е експерт по Балканския регион.

Другият претендент е бившият вицепремиер на България и бивш еврокомисар Мария Габриел, според двама запознати служители на НАТО.

„Има слухове около бившия европейски комисар и български вицепремиер Мария Габриел“, коментира Лунджеску. Самата Габриел не е отговорила на молбата за коментар.

Делегациите на България и Северна Македония в НАТО също не са коментирали кандидатурите, а от самата организация на този етап отказват официален коментар, допълва Politico.

Изданието пише, че България е в центъра на вниманието заради тесните връзки на политическия й елит с Русия и припомня интервю от април на отиващия си от поста министър-председател Николай Денков, в което заявява, че „Русия ще направи всичко възможно, за да възстанови силното си влияние в България“.

София също така подготвя сделки за засилване на ролята на Москва като доминиращ енергиен доставчик в Югоизточна Европа, въпреки реторичната подкрепа на страната от ЕС за Украйна, допълва изданието.

И България, и Република Северна Македония обаче са засегнати от проблеми с корупцията. По данни на Transparency International България е на 67-мо място в света в индекса за възприятие на корупцията. РСМ е на 76-то място.

Въпреки че балканските кандидати се считат за водещи, има и други предложения, представени на Рюте.

Според високопоставен латвийски служител, на когото е предоставена анонимност, бившият министър-председател на Латвия Кришянис Кариниш, който някога е искал да заеме поста на Рюте, сега се бори да е негов заместник.

Според двама дипломати от НАТО Полша и Турция – и двете със сериозни военни структури, обмислят да предложат свои кандидати. Полша обаче е обзета от боричкания между президента Анджей Дуда и министър-председателя Доналд Туск.

Според Лунджеску ролята на зам.-генералния секретар е придобила по-голямо значение в последното десетилетие. Основната му задача е да замества началника и да председателства провежданите два пъти седмично срещи на 32-мата посланици в Северноатлантическия съвет или всякакви извънредни срещи, включително Съвета НАТО-Украйна.

През май 2021 г. заместникът на Столтенберг Мирча Джоана председателства неофициалната среща на външните министри на НАТО в Берлин, когато шефът на НАТО беше диагностициран с Covid-19.