Войната в Украйна и предстоящите президентски избори в САЩ доминираха на срещата на върха на НАТО във Вашингтон този месец, но далеч от обществената сцена военните планировчици на Алианса са се фокусирали върху оценката на огромните разходи за поправяне на скърцащата европейска отбрана.

Миналата година лидерите на НАТО одобриха планове за най-мащабното от три десетилетия насам преразглеждане на отбранителните си способности на фона на нарастващите опасения от руска агресия. Оттогава насам зад кулисите на отбранителния съюз служителите преглеждат минималните изисквания, необходими за осъществяването на тези планове, които през последните седмици са били изпратени на националните правителства, според един от военните плановици, който говори пред Reuters при условие за анонимност.

В минималните изисквания подробно са описани недостатъците в армиите на НАТО в ключови области, като е предоставена приблизителна информация за това колко милиарда евро може да струва отстраняването им. НАТО има за цел да превърне тези изисквания в задължителни цели за отделните правителства за осигуряване на отбраната на Европа до есента на 2025 г., когато ще се проведе редовна среща на министрите на отбраната.

Информационната агенция разговаря за засекретените планове с 12 военни и цивилни служители в Европа, които очертават шест области, определени от 32-членният алианс като най-належащи за решаване. Сред тях са недостигът на средства за противовъздушна отбрана и ракети с далечен обсег на действие, числеността на войските, боеприпасите, логистичните главоболия и липсата на сигурни цифрови комуникации на бойното поле. Констатациите показват, че НАТО е изправена пред трудности при постигането на целите си в момент, когато нейното единство може да бъде поставено на изпитание от бюджетните ограничения сред големите европейски членове и различията по отношение на това колко ястребска трябва да бъде позицията на организацията по отношение на Русия.

„Смъртоносният квартет“ – заплахата, за която трябва да е готов Западът

От решаващо значение е фактът, че тазгодишните президентски избори в САЩ повдигнаха въпроса, че водещата сила в НАТО може да бъде оглавена от критичен към алианса човек - бившият президент Доналд Тръмп, който обвини европейските партньори, че се възползват от военната подкрепа на Съединените щати. На срещата на върха във Вашингтон от 9 до 11 юли някои европейски политици публично признаха, че независимо от това кой ще спечели изборите през ноември, Старият континент ще трябва да увеличи военните си разходи.

„Трябва да признаем, че за Америка, независимо от резултата на президентските избори, приоритетът все повече ще се измества към Индо-Тихоокеанския регион, така че европейските държави в НАТО трябва да поемат по-голяма част от тежката работа“, коментира британският министър на отбраната Джон Хийли в кулоарите на срещата на върха.

В отговор на въпроси на Reuters служител на НАТО заявява, че лидерите на алианса са се съгласили във Вашингтон, че в много случаи ще са необходими разходи над 2% от БВП, за да се отстранят дефицитите. Той отбелязва също така, че понастоящем 23 членки изпълняват или надвишават изискването за минимум 2%.

„Независимо от изхода на изборите в САЩ европейските съюзници ще трябва да продължат да увеличават отбранителните си способности, готовността на силите си и запасите от боеприпаси“, категоричен е той.

НАТО се намира в най-високата си степен на готовност от времето на Студената война, като по-песимистично настроените членове на Алианса, включително германският министър на отбраната Борис Писториус, предупреждават, че нападение от страна на Русия по границите на съюза може да се случи в рамките на пет години. А докато руската икономика вече е на военновременни основи, европейските правителства може да срещнат съпротива, ако поискат повече пари за разходи за отбрана от данъкоплатците, за много от които войната изглежда далечна перспектива, казват анализатори.

„Можем да очакваме обществена реакция, особено ако политиците се опитат да обяснят съкращенията в други области с увеличаването на бюджетите за отбрана“, казва Eurointelligence, служба за новини и анализи, фокусирана върху ЕС.

Нарастващата заплаха от Русия връща Европа към наборната военна служба

Сериозно повишаване на бюджетите и възможностите

Първият сериозен ремонт на НАТО след края на Студената война ще насочи Алианса отново към защитата на Европа срещу евентуално руско нападение след години на по-далечни мисии в Афганистан. Според плановиците на НАТО ще са необходими между 35 и 50 допълнителни бригади, за да се устои на руско нападение. Една бригада се състои от 3000 до 7000 военнослужещи, което прави общо от 105 000 до 350 000 войници.

Това означава, например, че Германия ще се нуждае от 3-5 допълнителни бригади или от 20 000 до 30 000 допълнителни военнослужещи, което на практика е още една дивизия в допълнение към трите, които Берлин оборудва в момента.

Подобно на представителите на САЩ, много европейски политици - включително британецът Хийли - вече твърдят, че разходите за отбрана ще трябва да надхвърлят сегашната цел на Алианса от 2% от БВП.

Туули Дунетон, заместник-министър на отбранителната политика в Естония - едно от най-ястребово настроените правителства в Европа – предлага на срещата на върха на НАТО през следващата година да се обсъди повишаването на целта за разходите до 2,5% или 3%.

САЩ са най-големият донор на средства за операциите на Алианса. Според оценки на НАТО, публикувани през юни, през 2024 г. Съединените щати ще похарчат 967,7 млрд. долара за отбрана, което е около 10 пъти повече от Германия, втората по големина държава с разходи от 97,7 млрд. долара. Общите военни разходи на блока за 2024 г. се оценяват на 1 474,4 млрд. долара.

Изборът на сенатора Джей Ди Ванс, който се противопоставя на помощта за Украйна и критикува партньорите от НАТО като „клиенти на социални помощи“, за вицепрезидент на Тръмп предизвика загриженост в някои европейски столици.

Подполковник Чарли Дитц, говорител на Пентагона, коментира, че САЩ подкрепят усилията на европейските съюзници за увеличаване на разходите за отбрана поне до целта от 2% от БВП, и отбелязва, че те вече са постигнали значителен напредък в увеличаването на бюджетите.

Не е изненада защо: Европа засилва инвестициите в стартъпи за отбранителни технологии

„Регионалните отбранителни планове на НАТО включват повишаване на готовността и гъвкавостта в целия Алианс. Оставаме ангажирани да допринесем значително за тези усилия“, посочва Диц пред Reuters.

Съгласно новите планове Германия ще трябва да увеличи четирикратно своята противовъздушна отбрана - не само броя на батареите Patriot, но и на системите с по-малък обсег - за да защити базите, пристанищата и над 100 000 военнослужещи, които се очаква да преминат през страната напът за източния фланг в случай на силно напрежение или война.

Страната разполагаше с 36 единици ПВО Patriot, когато беше фронтова държава на НАТО по време на Студената война, и дори тогава разчиташе на подкрепа от съюзниците от НАТО. Днес германските сили са намалели до 9 единици, след като страната дари три на Украйна след руското нахлуване през 2022 г., и се нуждаят от драстично увеличение. Разходите за това ще бъдат значителни. Берлин току-що поръча четири единици Patriot на цена от 1,35 млрд. евро.

В знак за тежестта на бюджетните предизвикателства, които вече тежат на най-голямата европейска икономика, Германия планира да намали наполовина военната си помощ за Украйна през 2025 г. Вместо това Берлин се надява, че Киев ще успее да посрещне по-голямата част от военните си нужди със заемите в размер на 50 млрд. долара от приходите от замразените руски активи, одобрени от Г-7.

Европа трябва да „оголи зъбите си“

Логистичните планировчици се заемат и със задачата да измислят как да транспортират храна, гориво и вода до войските по линията на снабдяване. Ще трябва да се организира и обратен поток от ранени войници и военнопленници. Съюзниците разработват подробни карти, като се уверяват, че, например, мостовете са достатъчно здрави, за да издържат тежки военни товари.

Друг източник от военното планиране на НАТО очертава сценарий, при който вражеските сили могат да се насочат към американската военновъздушна база „Рамщайн“ в Югозападна Германия или към пристанища на Северно море като Бремерхафен, през които силите на НАТО ще пътуват към Полша. Докато по време на Студената война десетки хиляди натовски и съветски войски бяха разположени директно едни срещу други по вътрешната германска граница, сега разполагането на войски ще отнеме повече време, тъй като фронтовата линия на всеки конфликт вероятно ще бъде по-на изток - до 60 дни, включително времето, нужно за взимане на политическо решение.

Ядреният гамбит между НАТО и Русия продължава

Европа не разполага с достатъчен железопътен капацитет за придвижване на танкове, а между Германия и бившите съветски балтийски държави има различно железопътно междурелсие, което означава, че оръжията и оборудването ще трябва да се претоварват на различни влакове.

Киберзащитата също ще трябва да се заздрави, за да е сигурно, че потенциални хакерски атаки не биха могли да попречат на евентуално разгръщане.

Не на последно място, плановиците на НАТО са изострили двуцифрен брой показатели за ранно предупреждение за това, което може да представлява предвестник на пълномащабна руска инвазия.

Европа ще трябва да е готова да „оголи зъби“ и да придвижи боеспособни войски до потенциалната фронтова линия в отговор на руските военни движения, ако това е необходимо като възпиращ фактор, но също така и да се включи незабавно в битката, ако напрежението прерасне във война, обясняват източниците от НАТО.