Европейците пият все по-малко - къде сме ние в списъка

Що се отнася до пиенето, изглежда, че начинът на живот в Европа до голяма степен е променил към по-добро отношението ни към алкохола.

„Нито едно ниво на консумация на алкохол не е безопасно за нашето здраве“, предупреждава Световната здравна организация (СЗО), но въпреки това количеството, което пием, все още е значително.

На този фон рискът от развитие на рак се увеличава значително при консумация на повече алкохол. Здравните власти призовават хората да спрат да пият или поне да намалят приема си на спиртни напитки.

Но дали се съобразяваме с тези предупреждения?

Въпреки че някои хора възприемат тенденцията да не пият алкохол за един месец през така наречения „сух януари“, данните показват по-широк спад в консумацията на алкохол в Европа, който има признаци на забавяне от 2000 г. насам.

Общото потребление се определя чрез годишните продажби на чист алкохол в литри на лица на възраст от 15 и повече години. Данните не включват нерегистрирана консумация, като например домашно или незаконно производство.

„Суха ваканция“: Ето кои са най-добрите дестинации за трезви пътешественици

В ЕС общата годишна консумация на алкохол е намаляла с 2,9 литра през последните четири десетилетия, като от 12,7 литра през 1980 г. е спаднала до 9,8 литра през 2020 г., което съответства на 23-процентно намаление. Това бележи значителен спад между 1980 г. (12,7 литра) и 2000 г. (10,5 литра).

През следващите две десетилетия темповете на намаляване се забавят. Между 2010 г. и 2010 г. то е спаднало с 0,5 литра в ЕС.

Консумацията на алкохол в европейския регион на СЗО, който обхваща 53 държави, включително Русия и околните страни, е намаляла от 12 литра през 2000 г. на 9,5 литра през 2020 г. Въпреки този спад регионът все още е с най-високо ниво на консумация в света.

Годишно всеки човек на възраст 15 и повече години там изпива средно 9,5 литра чист алкохол. Това се равнява на 190 литра бира, 80 литра вино или 24 литра спиртни напитки.

През 2020 г. годишната консумация на алкохол варира от 1,2 литра в Турция до 12,1 литра в Латвия сред 36 европейски държави, включително ЕС, Обединеното кралство, Европейската асоциация за свободна търговия и страните кандидатки за членство в блока.

Чаша вино преди дрямката в самолета? Забравете този навик

Консумацията на алкохол е намаляла с повече от един литър в 14 държави, докато в 5 държави тя се е увеличила през този период.

Най-голям спад в потреблението на алкохол през този период бележат Ирландия и Литва. И в двете държави то е намаляло с 2,1 литра, следвани плътно от Испания и Гърция (по 2 литра).

Холандия, Франция, Кипър и Финландия също отбелязват спад от над 1,5 литра. Между 1 и 1,5 литра е било намалението и в Сърбия, Белгия, Хърватия, Дания, Швейцария и Германия. Най-голямо е увеличението в Латвия, където консумацията е нараснала с 2,3 литра.

България (1,4 литра), Малта (1,1 литра), Румъния и Полша (и двете по 1 литър) също отбелязват значително увеличение. В Норвегия, Италия и Исландия увеличението е над 0,5 литра.

Много европейски държави са въвели редица политики за ограничаване на консумацията на алкохол, като данъчно облагане, ограничаване на достъпността на алкохола и забрана на рекламата му. Според ОИСР обаче ефективността им е възпрепятствана от слабото им прилагане на място и ограничените ресурси.

Без алкохол, без махмурлук: Могат ли „функционалните“ напитки да станат новото уиски

През 2019 г. почти един от всеки пет възрастни (19%) съобщава за тежко епизодично пиене поне веднъж месечно в страните от ЕС - дял, който остава стабилен от 2014 г. насам.

Във всички държави мъжете са по-склонни да съобщават за тежко пиене, отколкото жените. През 2019 г. средно за страните от ЕС 26,6% от мъжете съобщават за интензивно епизодично пиене поне веднъж месечно в сравнение с 11,4% от жените. Най-висок дял на тежко епизодично пиене при мъжете е отчетен в Румъния (55,2%). Този процент е над 35%в Дания, Люксембург, Германия и Белгия.

Академичните изследвания показват, че разликите между половете може да са свързани с различни културни очаквания и да отразяват традиционните роли. Възможно е също така да са свързани с разликата в заетостта между половете и по-ниските доходи.

Младото поколение вече не иска да консумира алкохол

Нивото на образование също има значение при тежкото пиене. Хората с по-ниски академични квалификации нямат по-висок процент на тежко епизодично пиене в страните от ЕС, с изключение на Латвия.

Средно 12,5% от хората с по-ниско от средно образование съобщават за тежко епизодично пиене в сравнение с 20% или повече от хората с поне средно (22,3%) или висше образование (20,2%). Тези разлики в значителна степен отразяват по-голямата покупателна способност.

„Алкохолът е по-достъпен за хората с по-високо образование и по-високи доходи. Въпреки това, когато се разглеждат вредите, свързани с алкохола, тежестта е по-голяма за хората с по-нисък социално-икономически статус“, се констатира в доклада на ОИСР „Състояние на здравето в ЕС цикъл-2022“.

Най-високият процент на разликата в образованието на тежко пиещите се наблюдава в България, Латвия, Гърция, Естония, и Литва. В тези държави процентът на тежко епизодично пиене при хората с по-ниско образование е малко по-висок, отколкото при хората с висше образование.