Европа трябва да зависи по-малко от Китай за технологии и да покаже, че си е взела поука от това да разчита прекалено много на един доставчик, както преди това направи с руския петрол и газ, предупреждава министър-председателят на Дания.

В интервю за Financial Times Мете Фредериксен призовава европейците да променят „нашето отношение, начина, по който гледаме на света, който се основава на мирното време“. Тя също така апелира за по-голямо осъзнаване на ролята на Пекин, който позволи на Русия да удължи инвазията си в Украйна.

„Не мисля, че би било възможно Русия да продължи тази пълномащабна война и в същото време да работи така, както прави в други райони на света, без да бъде подпомагана от Китай“, казва Фредериксен.

Социалдемократката присъстваше на форума за сигурност Globsec, чийто домакин за първи път тази година беше Чешката република, чийто президент Петр Павел също подчерта, че „от всички страни Китай е в най-силна позиция да сложи край на руската агресия в Украйна“.

Джоузеф Ву, генерален секретар на Съвета за национална сигурност на Тайван, казва отделно пред FT, че вместо да се съсредоточава само върху стимулирането на собствената си промишленост, Европа може да намали зависимостта си от Китай, като изгради „устойчива демократична верига за доставки“ с „партньори със сходно мислене“ като САЩ, Япония, Южна Корея и Тайван.

„Ако погледнете какво се случи в Украйна след инвазията на Москва, зависимостта от руската енергия изведнъж се превърна в инструмент, използван от руснаците“, добавя Ву, който преди това беше външен министър на Тайван.

„Така че в бъдеще, ако търгуваме повече с Китай и ако правим още бизнес с него по начин, по който не мислим за потенциалния си риск, китайското правителство може бързо да превърне това в оръжие срещу европейските държави.“

Ву допълня, че докато Европа говори за „намаляване на риска“ и търговските връзки с Китай, някои европейски държави „все още мислят да правят допълнителен бизнес със страната“. По данни на Bundesbank германските преки инвестиции в Китай са се увеличили рязко тази година.

Фредериксен казва също, че Дания настоява ЕС да предприеме действия срещу руския сенчест флот - кораби, използвани от Москва за заобикаляне на западните санкции - който помага за поддържане на икономиката и войната в Украйна.

Според министър-председателя руските петролни танкери, които са преминали през датските проливи, като броят им се изчислява на над 200 след тоталната атака на Кремъл срещу Киев през февруари 2022 г., представляват риск за околната среда.

„Мисля, че всички в Европа са съгласни, че трябва да се справим с това”.

Но тя не казва как точно и дали действията могат да стигнат до забрана на руските кораби да плават през нейния скандинавски регион.

Дания беше една от първите страни, които предложиха на Украйна запасите си от боеприпаси, а през юли Копенхаген започна да прехвърля и самолети F-16 на Киев. Фредериксен призова останалите западни съюзници да премахнат всички останали „червени линии“ по отношение на изпращането на повече оръжия на Украйна. Тя също така заяви, че не трябва да се поставят никакви ограничения върху начина, по който Киев ги използва, освен да се изисква разполагането им да остане в рамките на международното право.

„Нямаме време да отлагаме повече и смятам, че тази дискусия трябва да спре“, категорична е Фредериксен. „Когато сте изправени пред война като украинската, с глобални последици за всички нас, идеята за определяне на червени линии просто дава на врага добри карти в ръката му. Това, от което се нуждаят в Украйна, трябва да им дадем.“