Претоварени сте от поредния проект, разочаровани сте от ниското заплащане и в същото време имате прилично предложение от друг работодател. Един ден събрате смелост и казвате на шефа си, че напускате. Той обаче по всякакви начини се опитва да ви убеди, че този ход ще съсипе бъдещето ви и вие се разколебавате.

Въпреки че не е масов, този сценарий се случва на хора, които трудно вземат решения или действат под влиянието на емоции. Особено характерен е за Япония, където недостигът на работна ръка означава, че недобре платените или претоварените служители имат други възможности. Проблемът: в тази известна с учтивостта си страна има много хора, които не понасят конфронтацията и се притесняват, че ще предизвикат смущения, като лишат работодателя от лоялността си, напускайки.

Ето защо все повече компании предлагат решение – срещу около 200 долара те провеждат разговора с мениджърите вместо желаещите да напуснат работници.

Една от тези компании се казва Exit, основана от Тошиюки Ниино след като самият той е преживял редица трудности при напускане на работа. „Американците може да са изненадани, но бях твърде срамежлив или твърде уплашен, за да кажа това, което мисля“, казва 34-годишният Ниино пред The Wall Street Journal. „Японците не сме образовани в това да дебатираме и да изразяваме мнения“, добавя той.

Exit, която обработва повече от 10 000 случая годишно, има много конкуренти, чиито услуги носят имена като „Не мога повече“ или „Защо не се откажеш?“.

Опитвайки се да изпревари конкуренцията, Exit предлага 50% отстъпка за постоянни клиенти. Услугата „Не мога повече“ на компанията Albatross пък отскоро се рекламира в метрото и обещава на клиентите си помощ при намирането на нова работа.

Правителството стартира кампания за „реформа на стила на работа“, която насърчава по-краткото работно време и други гъвкави мерки, както и ограниченията за извънреден труд и платения годишен отпуск

Япония иска да въведе 4-дневна седмица за най-големите работохолици

С 2,7% безработица и бързо застаряващо население, Япония е изправена пред свиване на работната сила. Изследователската компания Teikoku Databank установява, че недостигът на персонал е най-често срещаната причина за бизнес проблеми. Рекордните 313 компании са фалирали през фискалната година, приключваща през март.

Заплатите в Япония растат и най-накрая започнаха да изпреварват инфлацията това лято, но много компании не могат или не искат да плащат достатъчно, за да задържат работниците. Пропастта между поколенията кара някои по-възрастни мениджъри да очакват работниците да проявяват абсолютна лоялност към компанията.

WSJ разказва за 39-годишния Коичи Ода, прекарал осем години като шофьор на мотокар в склад в западна Япония. Той споделя, че изпитва негодувание към натиска от страна на шефа си, ниското заплащане и липсата на климатик. Някои от колегите му получава топлинен удар през лятото и е трябвало да бъдат откарани с линейка, спомня си той. Ода изразява презрението си, като се обръща към агенция, която да напусне вместо него.

„Това беше моят начин да предам съобщение на колегите си: „Не си струва да се сбогувате“, казва той.

Profit.bg

Работата ми е ад, но оставам: Психология на (не)възможното напускане

Междувременно гладните за работна ръка мениджъри се свързват с въпросните агенции с цел да им препоръчат наскоро напуснали. Каору Йошида, мениджър на агенция за набиране на персонал в Токио, казва, че е готова да работи с такива агенции, за да намира работници – въпреки че собствената ѝ компания е получила около 10 обаждания от агенти, които я уведомяват за напускането на нейни служители.

Шинджи Танимото, главен изпълнителен директор на агенцията Albatross, която помага на около 2000 души месечно да напуснат, казва, че мениджъри на компании търсят неговия съвет относно задържането на работниците.

Не е сложно, обяснява той: Това, което гони служителите, са властните шефове, неплатеният извънреден труд и отказът да се позволи на хората да използват отпуските си.

Сега основното притеснение на работодателите е липсата на квалифицирани кадри

Голямото напускане свърши. Намираме се в Голямата стагнация на таланти

24-годишната Аюми Секине наскоро се присъединява към Albatross, където работата ѝ е доста проста. Тя телефонира на работодателите, информира ги, че работи за услугата „Не мога повече“ и заявява, че клиентът ѝ ще напусне. Уточнява датата и потенциалното използване на оставащите платени отпуски, за да се оформи периода на предизвестие.

Секине също така инструктира работодателите да не се свързват повече с работника и уточнява подробностите за напускане, като например как да върнат лаптоп или униформа. Повечето работодателите приемат оставката, но около 10% изискват преговори с адвокат, привлечен срещу допълнителни разходи, според изпълнителния директор на Albatross.

Секине се насочва към тази професия след четири години работа в газова компания, където получава малко повишения на заплатата - въпреки че се смята за една от най-добре представящите се.

Оставката ѝ е приета, разказва тя пред WSJ, едва след три седмици срещи с опитващите се да я спрат мениджъри, последвани от плач и молби. „Тогава наистина осъзнах колко стресиращо е подаването на оставка.“

Секине казва, че се радва на атмосферата на сътрудничество на сегашната си работа. И ако работата стане непосилна, има допълнително предимство, както посочва шефът ѝ Танимото: „Ако някой иска да напусне, няма да го спра.“