„Вълни“ на стареенето: Кога силите ни започват да ни предават и можем ли да намалим удара?
Нови изследвания показват, че промените, свързани с възрастта, не са толкова постепенни и линейни, а идват внезапно на 44 и 60 години
„Само така си мислиш, виж каква машина си“, казваме обикновено на хората, които се оплакват, че чувстват, че остаряват.
Това важи особено за най-възрастните представители на милениал поколението, които вече са в 40-те си години – и вече усещат ефектите от стареенето.
Имат повод за това, но донякъде.
Нови изследвания установяват, че процесът на стареене прилича повече на внезапно стигане до хълм, отколкото на бавно и стабилно изкачване. Промените, свързани с възрастта - забавяне на метаболизма, набръчкване на кожата - се натрупват с течение на времето, но могат да достигнат кресчендо в определени моменти от живота ни.
В проучване, публикувано в списание Nature Aging през август, екип от учени от Станфорд описва „вълните“ на стареенето като големи биомолекулярни промени, които се случват в тялото на възраст около 44 и 60 години.
Изследователите откриват, че хората в средата на 40-те си години например са имали значими промени в биологичните маркери и пътища, свързани със способността им да преработват алкохола и мазнините. Тези видове промени могат да доведат до постепенно наддаване на тегло или по-голяма чувствителност към вечерната чаша вино.
„Хората приемат, че всички остаряват постепенно“, казва Майкъл Снайдер, професор по генетика в Станфордския университет и старши автор на изследването, цитиран от The Wall Street Journal. „Оказва се, че повечето промени не са линейни.“
Възможно е физическата активност и здравословните хранителни навици преди тези вълни да подпомогнат намаляването на техните удари, казват изследователите. Освен това хората остаряват по различен начин, така че нито едно число няма как да е представително за това колко стар или млад се чувства човек.
Екипът на Станфорд анализира данни от многократни събирания на кръвни и други ключови проби (орални и кожни например) от 108 здрави хора на възраст между 25 и 75 години. Близо две години те проследяват промените в над 100 000 молекули и микроби и сравняват резултатите между по-възрастни и по-млади хора.
Увеличаването или намаляването на тези маркери, някои от които са свързани със зависими от възрастта заболявания и промени в тялото, създават вълните, показват 81% от наблюдаваните молекули. Не е ясно какво точно причинява тези биомолекулярни промени, отбелязва Снайдер, и е възможно поведението на хората и други променливи да са повлияли на резултатите.
Отделна група от изследователи от Станфорд по подобен начин идентифицира нелинейни модели на стареене в проучване, публикувано през 2019 г. То включва проби от повече от 4000 души и отчита големи промени в нивата на протеини в кръвта на възраст 34, 60 и 78 години.
„Остаряваме много по-рано, отколкото сме си мислили“, казва Тони Уис-Корай, невролог в Станфорд и старши автор на изследването от 2019 г. Той допълва, че възрастовите разлики между неговото изследване и по-новия доклад - 34 срещу 44 - може да отразяват различните популации от хора, от които са взети проби. (Неговото изследване включва и хора на възраст над 95 години.)
Изследователите в най-новото проучване първоначално са предположили, че вълната през 40-те години може да е резултат от перименопауза или менопауза при жените, но откриват, че същите промени се случват и при мъжете.
Що се отнася до тези, навършили 60-те, групата е имала значителни промени в молекулите, свързани с въглехидратния метаболизъм, бъбречната функция и имунната регулация. Това може да предложи улики защо хората стават все по-податливи на заболявания като грип и Covid-19 с напредване на възрастта, казва Снайдер.
Рискът от развитие на хронични заболявания като рак и сърдечни проблеми също нараства с възрастта. Сред американците на 65 и повече години близо 88% имат поне едно хронично заболяване, а около 64% - поне две, според Центровете за контрол и превенция на заболяванията.
И двете възрастови групи, на 40 и 60 години, покават колебания в маркерите, свързани със стареенето на кожата и мускулите - което подчертава важността на поддържането на силови тренировки с възрастта.
Изследователите предполагат, че някои промени в начина на живот или лекарства могат да повлияят на нивата на тези свързани с годините маркери. Затова фокусът върху качествения сън, здравословното хранене и физическата активност е изключително важен.
Ограниченията на изследването на Снайдер - малък размер на извадката и липса на географско разнообразие в избора на участниците - затрудняват обобщаването за по-широката човешка популация, смятат някои учени.
„Това е само моментна снимка“, казва Стивън Залцберг, биолог от университета „Джонс Хопкинс“, който казва, че е скептичен към заключенията на изследването. „За да изследвате стареенето, трябва да следите данни в продължение на 10, 20, 30 години или повече“, казва той.
Д-р Стив Хофман, биолог от Института за стареене на Лайбниц в Германия, изследва генната регулация и експресията в дебелото черво на мишки. Неговият екип по подобен начин открива два различни периода, когато настъпват бързи промени: в ранен до среден етап на живот и в среден до късен. По думите му обаче работата по установяването на внезапния спад на физиологичната годност току-що е започнала.