Западът не трябва да се страхува ненужно от ядрените заплахи на Путин, казаха директорите на ЦРУ и MI6
Оглавяващият ЦРУ Бил Бърнс и шефът на тайното разузнаване на Обединеното кралство Ричард Мур имаха първа съвместна публична изява на сцената на фестивала Financial Times Weekend в Лондон
Би било погрешно да се приемат лековато заплахите на Путин за ядрена ескалация, но Западът не трябва да бъде ненужно сплашен. Това мнение изразиха директорът на ЦРУ Бил Бърнс и ръководителят на тайното разузнаване на Обединеното кралство Ричард Мур, които говориха заедно на фестивала Financial Times Weekend.
68-годишният Бърнс е дипломат, който сега работи като шпионин, а 61-годишният Мур е офицер от разузнаването, който преди е работил като дипломат. И двамата са завършили Оксфордски университет и са работили по руски, близкоизточни и азиатски въпроси.
Това е първият път, когато двамата ръководители се появяват заедно на публично събитие в историята на 77-годишното партньорство на техните агенции за споделяне на разузнавателна информация. Това е и последният ход на американските и британските шпионски агенции да излязат от сенките, за да предупредят страните, на които служат, за нарастващите опасности, пред които е изправен светът, отбелязва FT.
Бърнс смята, че през есента на 2022 г. е съществувал реален риск Русия да използва ядрени оръжия на бойното поле срещу Украйна, но смята, че Западът не трябва да се страхува от заплахите на руския президент Владимир Путин.
„Никой от нас не трябва да приема с лека ръка рисковете от ескалация“, каза Бърнс по време на модериран разговор с Мур в рамките на фестивала на FT в събота.
„Имаше момент през есента на 2022 г., когато смятах, че имаше истински риск от потенциално използване на тактически ядрени оръжия“, каза Бърнс.
„Никога не съм мислил обаче и това е мнението на моята агенция, че трябва да бъдем ненужно уплашени от това. Путин е побойник. Той ще продължи да заплашва“, добави Бърнс.
По нареждане на президента Джо Байдън Бърнс се е срещнал с руския си колега Сергей Наришкин в края на 2022 г., за да обсъдят „последствията“ от ядрената ескалация, разказа още директорът на ЦРУ.
„Продължихме да сме много директни по този въпрос“, добави той.
Новите предупреждения на Русия след настъплението на Украйна в Курск
Откакто Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г., Кремъл редовно сигнализира, че ще обмисли използването на ядрени оръжия във войната.
Тези намеци станаха по-шумни след настъплението на Украйна в района на Курск в Русия в началото на август, на което Путин обеща да отвърне с „достоен отговор“.
Официалната ядрена доктрина на Русия има отбранителен характер и се основава на принципа на възпирането. Тя позволява използването на ядрени оръжия в отговор на атака с ядрени или други оръжия за масово унищожение срещу Русия или нейните съюзници, както и конвенционална атака, която застрашава съществуването на руската държава.
След нахлуването на Украйна в Курск, заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков каза миналата неделя, че Кремъл работи върху промени в ядрения кодекс.
„Има ясна посока за корекция“, каза Рябков, но не уточни подробности дали промените в ядрената доктрина в крайна сметка ще бъдат финализирани.
Офанзивата в Курск повиши морала на украинските войски и на свой ред разтревожи Кремъл, каза Бърнс: „Тя разкри някои от уязвимите места на Путин и на неговата армия“.
Шефът на MI6 Ричард Мур заяви за офанзивата в Курск, че тя е „типично дързък и смел ход от страна на украинците“, но предупреди, че е „твърде рано“ да се каже колко дълго силите на Киев ще могат да контролират руската територия, която са завзели.
Безпрецедентна гама от заплахи за международния световен ред
Шефовете на шпионажа говориха за това, което те нарекоха безпрецедентна гама от заплахи за международния световен ред, от войната на Путин в Украйна и кампанията на Русия за саботажни операции в цяла Европа до възхода на Китай и бързите технологични промени.
Една област на особено внимание е конфликтът в Близкия изток.
Запитан дали ще има сделка за освобождаване на израелски заложници, държани в Газа, Бърнс, който е участвал в преговорите, каза: „Това се отнася до въпроса дали лидерите от двете страни са готови да признаят, че е дошло времето да направят някои трудни избори и някои трудни компромиси.“
По думите му потенциалната сделка между Израел и Хамас е на 90 процента сигурна, но последните 10 процента винаги са най-трудната част.
Бърнс също така подчерта, че решението за две държави е от основно значение за осигуряването на траен мир.
Запитан дали Иран е изпратил балистични ракети с малък обсег на Русия, Мур каза, че ако Путин наистина е използвал ирански ракети в Украйна, заедно с дроновете, които Техеран вече е доставил, това би било „много очевидно“.
Неотдавнашните руски саботажни операции в Европа бяха „безразсъдни“, каза още Мур, описвайки руското разузнаване като „малко подивяло“. Но „в Обединеното кралство това не е нещо ново“, добави той, имайки предвид опита за убийство на руския двоен агент Сергей Скрипал в Солсбъри през 2018 г.
Запитан дали руското разузнаване може да провежда подобни саботажни операции срещу САЩ, като подбужда към нелегална миграция през границата с Мексико, Бърнс каза: „Това е нещо, върху което сме много остро фокусирани. Част от него е функция на множеството изхвърлени от Европа руски агенти, които търсят къде да отидат.
Най-голямото предизвикателство е възходът на Китай
Въпреки заплахата от Русия и риска от още по-голяма ескалация в Близкия изток, Бърнс и Мур подчертаха, че най-голямото предизвикателство е възходът на Китай.
Бърнс каза, че средствата, които ЦРУ отделя за Китай, са се утроили през последните три години до 20 процента от бюджета на агенцията и че той е пътувал два пъти до Китай през последната година за разговори с цел да се „избегнат ненужни недоразумения“.
Мур описа редовния контакт с китайските си колеги като „съществен“.
Бърнс и Мур казаха още, че една от целите на съвместната им изява е да подчертаят силата на отношенията между Обединеното кралство и САЩ във време на безпрецедентни глобални рискове.