Федералният резерв на САЩ започна нов цикъл на намаляване на лихвените проценти, повече от четири години след последното понижаване на цената на заемите от страна на централната банка.

В исторически план това оказва значително влияние върху световните пазари, като се отразява не само върху акциите в САЩ, но и върху европейските.

Инвеститорите обикновено разглеждат намаляването на лихвените проценти като положителен катализатор за активи като акциите, тъй като по-ниските разходи по заемите могат да насърчат компаниите да инвестират и да разширяват дейността си. Те традиционно са благоприятни и за облигациите и недвижимите имоти в САЩ, като последните могат да спечелят от повишеното търсене на ипотечни кредити.

Историческата реакция на европейските фондови пазари на намаляването на лихвените проценти от Фед като цяло е била положителна. Решаващ фактор обаче е дали тези намаления са били предизвикани от условията на рецесия в САЩ.

Средно, включвайки както рецесионни, така и нерецесионни епизоди, Euro Stoxx 50 регистрира скромни печалби в краткосрочен план, нараствайки с 0,4% един месец след намаляването на лихвения процент, с 3,8% след три месеца и 5% след шест, показва анализ на Еuronews.

Когато намаляването на лихвените проценти се извършва по време на или непосредствено преди рецесия, реакцията на Euro Stoxx 50 е слаба и нестабилна.

Средно индексът се повишава с 2,3% месец след понижението, но спада с 2,9% след три месеца и с 5,9% след шест.

Като се изключи обаче извънредният рецесионен епизод, свързан с пандемията, въздействието върху пазара става още по-силно изразено, като индексът се понижава с 1,2% след един месец, с 11,0% след три и с 17,5% след половин година.

След намаляването на лихвените проценти от Фед в условията на рецесията през 1990 г., Euro Stoxx 50 претърпява значителни загуби, като спада с 7,4% един месец по-късно, с 20,5% след три и с 27,0% след шест. Този период се характеризира със забавяне на световната икономика и войната в Персийския залив, които допринасят за несигурността на пазара и силното разпродаване на акции.

По време на рецесията през 2007 г., с разрастването на световната финансова криза Фед започва да намалява лихвените проценти, за да облекчи икономическия спад. Първоначално индексът Euro Stoxx 50 се покачва с 3,7% един месец след намаляването, но впоследствие спада с 16,6% след шест. Задълбочаващата се финансова криза и сътресенията в банковия сектор доведоха до широко разпространена икономическа паника и значителни спадове на капиталовите пазари.

През 2019 г. Фед намали лихвените проценти в условията на опасения за забавяне на глобалния растеж, търговско напрежение и потисната инфлация, макар и не рецесия. Euro Stoxx 50 реагира с относителна стабилност, отчитайки скромен спад от 1,0% един месец по-късно, последван от ръстове от 4,6% и 6,6% съответно на тримесечна и шестмесечна база. Тази стабилност отразява по-благоприятната икономическа среда, в която намаляването на лихвените проценти се възприема по-скоро като превантивно, отколкото като реактивно.

Най-необичайният епизод настъпва през март 2020 г., когато Фед предприе извънредно понижение на лихвените проценти в отговор на пандемията, която предизвика глобален икономически спад. Въпреки рецесията индексът Euro Stoxx 50 рязко се повиши, като след един месец нараства с 12,8%, след три месеца - с 21,3%, а след половин година - с 28,9%.

Този забележителен скок е предизвикан от безпрецедентна вълна от парични и фискални стимули от страна на централните банки и правителствата по света. Тези интервенции помогнаха за стабилизирането на пазарите и подхраниха бързото възстановяване на рисковите активи, което доведе до кратка рецесия от февруари до април 2020 г.

Какво да очакваме след намаляването през септември 2024 г.?

Като се има предвид историческият контекст, реакцията на Euro Stoxx 50 на намаляването на лихвените проценти вероятно ще зависи от различни фактори, включително основните икономически условия, нагласите на инвеститорите и политическите реакции.

Тъй като намаляването на лихвените проценти се осъществи в условия, които не са свързани с рецесия, историята предполага потенциал за умерено нарастване на европейските акции в средносрочен план. Ако обаче се възприеме като отговор на нарастващите икономически проблеми, пазарите могат да се сблъскат с нестабилност и несигурност.

Казусът от 2020 г. служи като напомняне, че действията на централните банки, особено по време на криза, могат да имат извънредно голямо въздействие върху поведението на пазарите.

Безпрецедентният мащаб на стимулите, разгърнати по време на пандемията, катализира изключителен ръст на капиталовите пазари в световен мащаб в месеците след блокирането през март 2020 г. Този епизод обаче остава по-скоро изключение, отколкото норма.