Учени откриха „мрачни“ перспективи под „Ледника на Страшния съд“
Те установяват, че бързото намаляване на леда ще се ускори през този век, което може да опустоши крайбрежните общности от Лондон до Бангладеш
Учени, използващи ледоразбивачи и подводни роботи, установиха, че ледникът Туейтс в Антарктида, известен като „Ледника на Страшния съд“ се топи с все по-бързи темпове и може да се окаже на необратим път към срутване. Това вещае катастрофално повишаване на нивото на световния океан.
От 2018 г. насам екип от учени, формиращ International Thwaites Glacier Collaboration (ITGC), изследва отблизо ледника, за да разбере по-добре как и кога може да се срути. Техните констатации, изложени в колекция от изследвания, предоставят най-ясната досега картина на този сложен, постоянно променящ се обект.
Перспективите са „мрачни“, заявяват учените в доклад, публикуван в четвъртък, в който разкриват основните заключения от шестгодишните си изследвания. Те установяват, че бързото намаляване на леда ще се ускори през този век.
„Отстъплението на Туейтс се е ускорило значително през последните 30 години“, казва Роб Лартър, морски геофизик в Британската антарктическа служба и част от екипа на ITGC, цитиран от CNN. „Нашите открития показват, че той ще продължи да се топи още по-бързо“.
Учените прогнозират, че Туейтс и Антарктическият леден щит могат да се сринат в рамките на 200 години, което би имало опустошителни последици. Ледникът задържа достатъчно вода, за да повиши морското равнище с повече от 60 сантиметра. Тъй като той действа и като тапа, задържаща огромния антарктически леден щит, срутването му в крайна сметка може да доведе до покачване на морското равнище с около 3 метра. Това ще опустоши крайбрежните общности от Маями и Лондон до Бангладеш и тихоокеанските острови.
Учените отдавна знаят, че ледникът Туейтс, който е с размерите на Флорида, е уязвим, отчасти заради географското си положение. Земята, на която се намира, се спуска надолу, което означава, че при топенето му все повече лед е изложен на сравнително топлата океанска вода. Въпреки това досега се знаеше сравнително малко за механизмите, които стоят зад отстъплението му.
„Антарктида остава най-големият ни коз за разбирането и прогнозирането на бъдещото покачване на морското равнище“, казват учените от ITGC.
През последните шест години редица експерименти на екипа на организацията се стремят да внесат повече яснота. Той изпраща торпедообразен робот, наречен Icefin, до линията на заземяване на Туейтс - точката, в която ледът се издига от морското дъно и започва да плава – която е най-уязвимата му част.
„Първият клип, изпратен от Icefin, който плува до линията на заземяване, беше емоционален“, казва Кия Риверман, глациолог от University of Portland. „Мисля, че за глациолозите това имаше същото емоционално въздействие, каквото може би имаше кацането на Луната за останалата част от обществото. Това беше голямо събитие. Ние виждахме това място за първи път.“
Благодарение на изображенията, които апаратът изпраща обратно, те откриват, че ледникът се топи по неочакван начин, като топлата океанска вода може да се влива през дълбоки пукнатини в леда.
Друго проучване използва сателитни и GPS данни, за да разгледа въздействието на приливите и отливите, и установява, че морската вода е в състояние да се промъкне на близо 10 километра под Туейтс, изтласквайки топла водна маса под леда и предизвиквайки бързо топене.
Учените също така се задълбочават в историята на Туейтс. Екип, включващ Джулия Уелнър, професор в University of Houston, анализира морски седиментни ядра, за да реконструира миналото на ледника, и установява, че той започва да се отдръпва бързо през 40-те години на ХХ век, което вероятно се дължи на много силно събитие Ел Ниньо - естествено колебание на климата, което обикновено има затоплящ ефект.
Тези резултати „ни учат в широк смисъл на поведението на леда, като добавят повече подробности, отколкото са налични само при разглеждането на съвременния лед“, казва Уелнър пред CNN.
Все пак има и някои добри новини за един процес, за който учените се опасяват, че може да предизвика бързо топене. Съществува опасение, че ако ледените шелфове на Туейтс се срутят, това ще остави високи ледени скали, изложени на океана. Тези високи скали могат лесно да станат нестабилни и да паднат в него, разкривайки още по-високи скали зад тях, като процесът се повтаря отново и отново. Компютърното моделиране обаче показва, че макар тази възможност да е реална, вероятността това да се случи е по-малка от досегашните опасения.
Учените прогнозират, че целият Туейтс и антарктическият леден щит зад него може да изчезнат през 23-ти век. И дори ако хората спрат бързо да изгарят изкопаеми горива - което не се случва - може да е твърде късно да бъде спасен.