Кръстницата на пърформанса Марина Абрамович за комунизма, кристалите и надеждите да доживее до 100
Тя е толкова известна, че в някои страни не може да се разхожда без охрна. Но ако не можете да се сетите коя е, припомнете си „Артистът присъства“, изложбата в която седи на стол в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк
Тя е Марина Абрамович. Но светът я нарича кръстница на пърформанс изкуството.
Първите 30 години от живота ѝ преминават в Белград, тогава в Титова Югославия, а сега обитава провинциално жилище в северната част на щата Ню Йорк.
Ако не можете да се сетите коя е тази жена, припомнете си сцената от „Артистът присъства“, нейната революционна изложба от 2010 г., в която седи самотно на стол в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк (MoMA) всеки ден в продължение на три месеца, докато хиляди се редят на опашка, за да застанат срещу нея.
В едно от редките интервюта, които дава за The Guardian, казва, че не обича да се занимава с миналото, но се съгласява да отрехне малко от завесата на „Артистът присъства“ – като например как е променила целия си метаболизъм, „като астронавтите“, за да може да седи там цял ден, без да яде, пие или ходи до тоалетна.
„Това беше огромен ангажимент.“, не крие художничката.
От години се занимава с изкуство, надхвърляйки границите на възможностите си, изследвайки силата и уязвимостта на тялото си чрез осакатяване, пробождане, изгаряне…
Но именно „Артистът присъства“ я катапултира до статута на кръстница и открива изцяло нова публика не само за нея, но и за пърформанса. За това помага и Лейди Гага, например – звездите също сядат срещу нея в Нюйоркиския музей. Има и още - Лу Рийд, Бьорк, Алън Рикман.
Германският художник и нейна любов Улай също се включва, въпреки че отдавна са разделени, а след това се карат зловещо за общия си архив.
Но в МоМА той сяда, тя отваря очи, усмихва се, разплаква се, протяга ръка. После се хващат за ръце, а накрая той си тръгва. Видеaта от тази среща са гледани милиони пъти; невъзможно е да не се трогнеш.
Когато Улай умира през 2020 г., двамата, както казва тя, са в мир.
„Нашата връзка беше една голяма любовна история. Беше трудно, беше ад; когато беше добре, беше добре, когато беше зле, беше зле. Той ме съдеше... Аз го мразех. След това отново се срещнахме. Простих му.“
През 1988 г. раздялата им се превръща в произведение на епичен пърформанс, когато тръгват пеша от противоположни краища на Великата китайска стена.
След три месеца се срещат по средата, прегръщат се и това е всичко – вече не са заедно.
Сега Марина Абрамович има нова изложба - първата ѝ в Китай, която беше открита на 10 октомври в Музея за модерно изкуство в Шанхай и е "най-голямата досега, много радикална", казва художничката, допълвайки, че ДНК-то на Улай живее в някои от творбите ѝ.
„Трансформиране на енергията“, включва над 1000 снимки - именно от въпросната разходка по Великата китайска стена.
„Винаги съм мечтала да направя изложба тук. Но за целта, трябва да те поканят“, споделя художничката.
Чакането ѝ дава възможност да създаде нещо „много различно от всяко друго шоу, правено някога... абсолютно интерактивно“.
„Мисля, че Китай заслужава нещо много, много радикално като това“, допълва тя, цитирана от китайски медии.
Освен че е драматичен начин двама души да се разделят, разходката на Абрамович по Великата стена отчасти е вдъхновена от баща ѝ. През 1942 г. той участва в марша „Игман“ – поход на Първа пролетарска бригада през планините от Сараево в мразовити условия, за да избегне нацистите.
Родителите ѝ са комунисти и заемат високи постове в следвоенното югославско правителство, припомня The Guardian. Когато става на 30 обаче, Марина заминава за Амстердам.
„Моят проблем всъщност беше проблемът със семейството – липсата на любов и това, че никога не съм била достатъчно добра. Но се научих на желязна дисциплина; може би затова съм винаги навреме и никога не закъснявам. Силата на волята – ако трябва да направя нещо, ще направя каквото е необходимо.
Защото, знаете ли, цялата идея на комунизма беше, че трябва да даваш на обществото, колкото можеш, а това е много важно", смята художничката, която е яростен критик на Владимир Путин и други световни политици, но не казва нищо лошо за Китай.
Изложбата „Трансформиране на енергията“, включва освен видеоклипове и снимки, десетки нови нейни произведения с бразилски кристали.
Посетителите ще бъдат насърчавани да минават под и да лягат върху творбите, или да си сътрудничат с непознати, за да ги „довършат“ чрез физически жестове.
„Наистина ми се иска в тази изложба да има детокс от технологиите“, признава Абрамович и допълва, че посетителите ще бъдат насърчавани да оставят телефоните си настрана - голяма молба в обсебения от социалните медии Шанхай.
Художничката разказва и как учените са съхранили огромно количество данни за кристалите.
„Кристалите кондензират светлина, електричество и памет. Те са много мощни и ако можеш да се свържеш с тях, наистина го усещаш, но това не е нещо, което да правиш за пет минути.
Трябва да имаш време. Знаете, че във фитнеса не се правят мускули за един ден. Така че, трябва да останете с кристала, да се свържете с тази енергия в пространството за известно време.“
Ако не знаете, Марина Абрамович има и страничен бизнес.
Създала е капки за имунната система и антиалергични капки от червена боровинка, брашно от гроздови семена, корен от каламус, сладък корен, пресен чесън и някои други съставки. Елексирът се предлага на уебсайта ѝ като „Метод на дълголетието“ на цена 99 паунда за 100 мл.
Обяснява, че лекар и холистичен специалист на име Нона Бренър от Казахстан я лекувал, когато имала лаймска болест, като използвал стари методи за подпомагане на енергията и т.н.
„За да се почувствате по-добре, трябва да имате силна имунна система. Трябва да не страдате от алергии и да имате енергия, за да живеете дълго.“, обяснява Марина и допълва:
„Така или иначе, аз не получавам пари; получавам 10%, защото използвам името си. Всъщност, тези пари още не съм ги видяла, защото трябва да се инвестират в реклама“.
По всичко личи, че принципите на дълголетието при нея работят: изглежда страхотно.
Казва, че е пълна с енергия и работи по-усилено от всякога на 77 години. Може би през ноември й предстои да смени колянната си става, но няма планове да забавя темпото или да спира да работи.
„Има много време да лежа в гроба и да не правя нищо. Ужасяваща е идеята да имаш пенсия, да седиш пред телевизора и да чакаш да умреш. Това не съм аз.“
Признава, че иска да доживее до 100 години.
„Получаваш уважение, след като навършиш 100 години – всички гледат на теб с нови очи.“
Тази година тя участва и на фестивала в Гластънбъри като истинска рок звезда, където поиска и получи 7 минути мълчание от публиката, използвайки положителната енергия, за да въздейства срещу войната и насилието.
„Много се гордея с Гластънбъри. Всички ми казват, че това е самоубийствено, че съм се побъркала да карам 275 000 души да мълчат за цели 7 минути. Но трябваше да рискувам. Беше вълшебно, невероятно…
Знаете ли колко телевизионни зрители имахме? Един милиард. Мога да ви изпратя данните – това е дори повече от Тръмп“, казва тя, звучейки съвсем мъничко като Тръмп, може би...
Марина Абрамович е толкова известна, че в някои страни не може да се разхожда без бодигард. А тя не крие, че:
„В Италия жените излизат на улицата и просто ми дават да държа бебето им. Дали съм повече от папата? Честно казано, чувствам се наистина страхотно в тези моменти“.