Някои хора обичат тишината и личността им буквално процъфтява, когато останат насаме със себе си, казва Джон Хакстън, ръководител на отдела за лидерство в компанията The Myers-Briggs.

Това всъщност е една от многото области, които могат да създадат проблеми за хората в противоположните полюси на спектъра интровертност-екстровертност, особено, ако пътуват или прекарват ваканциите си заедно, допълва той пред CNBC.

Повече от десетилетие пропаганда на интровертността, започнало с публикуването на книгата на Сюзън Кейн Quiet: The Power of Introverts in a World That Can’t Stop Talking, помогна на много интроверти да приемат и публично да защитават това, което ги кара да се чувстват добре.

Но това не се е случило при екстровертите, казва Хакстън.

„Екстровертите не са толкова силни в разбирането на себе си, защото западното общество най-вече, е възприема екстровертността като правилния начин за нещата“, обяснява експертът. В резултат на това, мнозина остават в неведение как влияят на околните.

Пропуснати сигнали

Когато става въпрос за ваканция, проблемите, свързани с личността, могат да започнат още на етап планиране, обяснява Хакстън.

Тъй като екстровертите са склонни да черпят енергия от външния свят, много от тях са привлечени от определени видове почивки, като круизи или пътуване с приятели до остров с оживен нощен живот.

Проблемът е, че екстровертите често приемат, че другите мислят и чувстват като тях. Това може да се прояви във всичко – от твърде разгорещени разговори на закуска до прекалено много планове и малко време за почивка в графика.

„Те може да искат да се забавляват, когато другите не, което от своя страна може да доведе до усещането на интровертите, че трябва да се присъединят. Резултатът е „спирала на дисфункция“, допълва експертът.

Неправилните предположения могат и да накарат екстровертите да пропуснат социални сигнали, като например намеци, отправени от не толкова бъбрив съсед на седалката в самолета. И обратно, известно е, че екстровертите погрешно тълкуват по-бавното време за реакция на интровертите като липса на интерес към разговора или като покана да говорят повече.

„Когато говорите с интроверти, получавате тази пауза. Те трябва да се вглъбят в себе си и да помислят какъв е отговорът“, казва Хакстън. „Докато при екстровертите отговорът се връща веднага.“

Като не осъзнават това, екстровертите често продължават да говорят, повтарят въпросите си и говорят по-силно, за да продължат разговора, без да подозират, че интровертите просто нямат възможност да отговорят.

Културни различия

Някои култури се възприемат като по-общителни, което може допълнително да усложни взаимодействието по време на пътуване, казва Хакстън.

„В САЩ обикновено се приема, че ако заговорите някого, той ще ви отговори. Това не е така във всички култури. Не е така в Обединеното кралство например, още по-малко в култури като Япония.“

Въпреки че не бива да се мисли в стереотипи, експертът отбелязва, че южните италианци са по-екстровертни, докато северноевропейците, особено в скандинавските страни, се смятат за по-интровертни.

Пътешествениците може да се затруднят да разграничат личностните характеристики на чужденците, но „финландците биха разпознали своите екстроверти“, дори ако „за вас всички изглеждат като интроверти“

Развиване на самосъзнание

Хакстън препоръчва на пътуващите да направят оценка на типовия индикатор на The Myers-Briggs, за да се ориентират по-добре.

„Ако съпругът, партньорът или членовете на семейството ви искат да правят нещо по различен начин от вас, те не го правят с цел да ви дразнят“, допълва той.

Индикаторът за типа на The Myers-Briggs изследва и други аспекти на личността. Например рамката „преценяване“ и „възприемане“ оценява колко организирани предпочитат да бъдат хората.

„Преценяващият“ екстроверт предпочита ден, изпълнен с организирани планове, докато „възприемащият“ ще иска изпълнен с действие ден, който се случва спонтанно – разлика, която може да доведе до големи разногласия по време на почивка.

„Така че не става дума само за екстроверти в сравнение с интроверти. Понякога това са екстроверти заедно“, допълва експертът. „Започва се с осъзнаването кои сте вие, кои са те и с изработването на план, по който можете да работите заедно.“

Блогърът за семейни пътувания Ема Морел смята, че е успяла да избегне много от личностните капани, които развалят почивката на другите, като просто внимава с кого пътува.

„Трябва да познавате себе си и хората, с които пътувате. Имам няколко добри приятели, които много обичам, но с които никога не бих заминала. Това, че сте добри приятели, не означава, че ще сте добри пътешественици.“