Джени Тиян, 29-годишна австралийка, пристига в Лондон две седмици преди инцидента. Един ден докато се разхожда из града вижда група момчета с маски. После ще си спомни:

„Помислих си, че сигурно са тръгнали да ограбят някоя къща. Едва ли ще се занимават с мен“.

Часът е около 17, още е светло, а тя държи телефона си в ръка и се опитва да открие място в Google Maps, разказва The Guardian.

„Нали знаете – приличате на човек-компас, който се върти непрекъснато, докато се опитвате да разберете накъде трябва да вървите“, казва тя.

Следващото, което чува, е как някой тича. А после телефона ѝ го няма.

Джени е просто поредната жертва. Но това не е просто обикновена кражба.

В наши дни загубата на телефон може да е апокалиптично събитие с много последици. Телефонът отдавна не е просто вещ, чрез която се свързваш с други. Той е нещо много повече – работа, почивка, комуникация, забавление. Целият ни живот, буквално, е в тези устройства. Там е личната информация, онлайн банкирането, снимките с близки, данни за здравния ни статус и какво ли не още. Просто казано – ако искаш да разбереш всичко за един човек, прегледай телефона му.

Кражбите на телефони във Великобритания се увеличават. Само за година властите във отчитат 150% ръст на тези престъпления. Този проблем е най-ясно изразен в Лондон. Само за първите три месеца там са ограбени 58 хил. души. Най-често им се отнемат чанти и телефони. Вероятно тази статистика ще изглежда по същия начин за която и да е столица в Европа.

„Не е изненадващо. Това е метрополис, който всички искат да посетят. Имаме много туристи. Транспортната мрежа е много добра, пътува се удобно, но по тези линии също лесно се краде“, казва Садж Хюсеин, началник на звеното в лондонската полиция, което разследва кражбите.

Загубата на телефон е травма, казва още полицаят. Той съветва потърпевшият веднага да подаде сигнал. Но как? Нали вече няма телефон. А и често пъти полицията се оказва прекалено заета. Телевизионният журналист Майк Греъм разказа как лично казал на един полицай за кражба на телефон. Служителят му отвърнал, че и неговото устройство било задигнато седмица по-рано докато бил на работа. И го посъветвал да подаде сигнал онлайн.

27-годишната Елизия от Глазгоу разказва как някакъв мъж откраднал телефона ѝ в метрото. Случило се точно преди вратите на влака да се затворят. След това избягал за секунди. Макар че случката е доста неприятна, тя се шегува:

„Ако има Олимпиада по крадене на телефони, той със сигурност ще вземе златен медал.“

За младата жена било невъзможно да стигне до полицейско управление – електронната карта за метрото била в откраднатия телефон. Сигнал бил подаден от служителите по транспорта.

Лина Слим, на 39 години, разказва, че била ограбена два пъти за три седмици. Случаен минувач й предложил да подаде сигнал, а тя си помислила, че това е прекалено. Но според полицията колкото по-рано се съобщи за едно престъпление, толкова по-голям е шансът то да бъде разкрито. Може да се прегледат записи от видеокамери, а и най-вероятно извършителят е още в района.

„Това не са хора, които ще откраднат само един телефон. Те търсят възможности“, казва Хюсеин. В крадци понякога може да се открие и цяла торба с устройства.

Потърпевши от кражби, които са се опитвали да открият телефона си с различни устройства, разказват, че вещите се движат със завидна скорост. Понякога напускат страната само след два дни и се озовават в Китай. Хората могат да извадят късмет, ако телефонът е стар. В тези случай самите крадци го захвърлят. Така собствениците могат да си ги вземат, макар и счупени.

Често пъти крадените вещи се продават в чужбина или в т.нар. pop-up stores из Лондон. Но истината е, че и полицията не е съвсем наясно как точно работи схемата.

„Това е пропуск при събирането на информация. Нуждаем се от повече данни, както от нашите служители, така и от пострадалите“, казва Хюсеин.

Наскоро властите във Великобритания обявиха, че ще вземат по-сериозни мерки срещу кражбите на телефони. Те поискаха съдействие и от производителите на устройствата.

Могат ли да се предпазят хората? Полицията съветва на първо място всички да са наблюдателни и да са „наясно със заобикалящата среда“. Друга опция е телефоните да бъдат добре защитени с пин-код и други методи. Една пострадала от кражба разказва, че вече проверява телефона си само „с две ръце и гръб към стената“. Друга пък обяснява, че когато е навън задължително слага показалеца си в края на устройството, защото така захватът е по-силен. Вариант са също и приложенията за проследяване, макар че тяхната точност е съмнителна.

От О2, една от телекомуникационните компании във Великобритания, съветват хората да записват и пазят IMEI номера на устройството, по който то може да се разпознае, ако бъде намерено. Освен това – добре е приложенията за банкиране да са с различна парола, защото някои крадци практикуват „надничане през рамо“, т.е. наблюдават набелязаната жертва докато отключва телефона си с надеждата да научат пин кода. Ако банкирането се отключва със същата комбинация, щетите може да са далеч по-големи.

Що се отнася до Тиян, с която започна тази история, тя не се предала лесно пред крадците. Младата жена подгонва обирджията с крясъци и с помощта на минувачи успява да го хване. Той ѝ връща телефона, след което се връща при групичката момчета с маски, а тя все пак стига до бара, който търси.

Нейният случай обаче е изключение. Полицията категорично съветва да не се действа по този начин, защото може да е опасно. Вярно е, че открадното устройство съдържа информация за цял един човешки живот, но в крайна сметка става дума за един телефон.