Повечето от най-често срещаните бизнес клишета обикновено звучат като гениален ход.

Представете си разгорещена екипна среща, на която някой прави драматична пауза и обявява популярна „истина“ сякаш никой досега не я е чувал.

Хората обаче приемат тези клишета за чиста монета, защото им се налага, пишат Fast Company.

Ново проучване „Стресът в Америка“ разкрива, че 58% от хората между 18 и 34 години определят ежедневния си стрес като „напълно потискащ“, а почти половината съобщават, че през повечето дни стресът е толкова силен, че „не са в състояние да функционират“.

Ето защо приемат бизнес клишетата, без да ги оспорват, просто за да запазят собственото си спокойствие, въпреки че голяма част от тях са напълно погрешни.

Добрата новина е, че могат да бъдат развенчани с точните аргументи, ако това се налага.

„По-голямото е по-добро“

Абсолютно бизнес клише е да се гледа на по-голямата компания като знак за стабилност и платежоспособност.

Аритметиката е проста: колкото по-голяма е компанията, т.е. колкото повече персонал има, толкова по-богата е и следователно толкова по-стабилна се очаква да бъде.

Хората определят или предполагат, че компанията е надеждна, като проучват колко души работят в нея и колко финансиране получава. Тези показатели обаче не са добри индикатори за стабилност.

За много стартъпи първото налага второто. Капиталът се влива, бизнесът се раздува изкуствено, инвеститорите подтикват основателите бързо да станат големи и след около четири години тези бизнеси – приблизително 75% от всички, подкрепени от рисков капитал – се провалят.

По-голямото не означава по-добро. Това е суетен показател.

Що се отнася до утвърдените компании, тяхната привлекателност се състои в това, че много хора ги смятат за толкова големи, че никога не могат да се провалят. Вече знаем, че това просто не е вярно. Сривът на финансовите гиганти през 2008 г. или дори масовите съкращения след пандемията показаха това болезнено ясно.

Въпросът не е в това да си голям. Независимо от размера, важното е да има стабилна, високодоходна и ориентирана към мисията си компания.

„Не го пипай, ако не е счупено“

Инженерите често са най-догматичните привърженици на това клише.

Ако наистина вярвате, че можете да пренебрегнете старите си продукти, трябва да се подготвите за провал. Ако не подобрявате непрекъснато продуктите и системите, които стоят зад тях, компанията ще бъде изправена пред потенциално екзистенциални предизвикателства.

За стартъпите в началото на пътя им „ако не е счупено, не го поправяй“ е заплаха на хоризонта. Тъй като продължавате да печелите клиенти, да развивате бизнеса си, да пишете повече кодове, ще започнете да виждате пукнатини в продуктовата си броня.

Проблемите с наследените продукти също са неприятни. Защо? Някои от наследените кодове например влиият на вашия продукт. Както всички знаем, софтуерът винаги се разваля. И един ден този наследен код, на който сте разчитали години наред, ще започне да функционира неправилно или изобщо няма да работи.

Това е ежедневен проблем, който пречи на други приоритети в утвърдените компании.

Според неотдавнашно проучване на ръководители на технологични компании, близо 70% са възпрепятствани от технологичен дълг. Пренебрегването на наследените проблеми подготвя големите компании за разрушаване от страна на по-гъвкави и иновативни участници на пазара.

Така че, ако не е счупено, то все някога ще се счупи. Техническият дълг смазва продуктовите екипи и способността на компанията да бъде иновативна. Следващия път, когато си помислите да отложите проект, не го правете. Заемете се с него днес, за да не навреди на бизнеса ви утре.

Превъртане на стратегията

Терминът „pivot“ размъти водата на много бизнеси. Ако една компания реши да смени стратегията си, независимо дали е голяма или малка, това може да има огромни последици както за нея, така и за служителите.

В малките компании това обикновено означава търсене на пазарна жизнеспособност. В ранните си дни PayPal например превърта бизнес модела си 5 пъти за 15 месеца.

Превъртането на голяма компания обаче има огромни последици и носи по-голяма тежест след себе си.

Ето защо не използвайте клиширания термин „pivot“, ако просто сте сменили кетъринга за корпоративното парти от пица на сандвичи. Запазете го за значимата и сложна принуда на пазара към вашия бизнес.

Това са само три проблемни бизнес клишета, но корпоративният речник изобилства от тях, допълват от Fast Company.

Следващият път, когато сте на среща и някой каже „Клиентът е цар“ или „Лошата реклама е добра реклама“, оспорете го. Поискайте доказателства. Има вероятност човекът да няма представа дали това, което казва, е вярно. Вместо да се насочвате към неизвестното въз основа на мит, подтиквайте екипа си да мисли критично. В крайна сметка, „Съмнението е началото, а не краят на мъдростта“.