Представете си това: Намирате се на галавечеря за награждаване във връзка с проект, по който с екипа ви сте работили над 1000 часа.

Преминали сте дълъг път на „кръв, пот и сълзи“, и накрая сте номинирани за престижно отличие.

И когато екипът победител (не вашият) приема наградата, изтърсва няколко глупави реплика от рода на: „Ние дори не знаем как се случи това и как стигнахме дотук“.

Трудно ли беше да си го представите? Или това е вашата житейска реалност в бизнеса? Може би не сте станали свидетели на такава ситуация по време на галавечеря за награди. Може би е било в заседателна зала, в разговор по Zoom или съобщение в чат група.

Дори не сте си представили печелившия отбор, знаете за какви хора говорим, нали?

Мъск ще сдаде поста си в Twitter, ако намери „достатъчно глупав“ наследник

Това е явление, което вбесява всички, които никога не биха излезли на сцена, заявявайки гръмко: „Не заслужавам да съм тук“ или свивайки рамене, разказвайки историята на успеха си като стендъп комедия.

Оказва се обаче, че в днешно време, това е привилегия – да се държиш глупаво, без да се страхуваш от последици, пише FastCompany.

„Глупав“ звучи грубо, но е нaложително да се използва.

Приемането на тази черта от характера на бизнес лидерите е сурово за тези, които са от другата страна на бариерата.

Всички познаваме страха от провал. Но страхът от успех може да ни разруши

Какво е „привилегия на глупостта“

Както много други съмнителни тенденции на работното място, всичко започва от Силициевата долина.

Технологиите засилиха мита за офиса, възхвалявайки идеите, че всеки може да бъде успешен или да стане компания еднорог, ако работи достатъчно усърдно.

Изведнъж напускането на колежа, подобно на Стив Джобс и Марк Зъкърбърг, се превърна в нещо като новата диплома от Бръшляновата лига.

Бил Гейтс се смята за „много готин“ в сравнение с Илон Мъск и Стив Джобс

Да бъдеш възприеман като „непринуден“ на работното място, да показваш собствените си недостатъци и дори да се правиш на глупак, за да накараш друг да ти върши работата (съвсем друга тема), се оказва привилегия.

В същото време, на много други дори не се дава първи шанс.

Защо това е вредно

Според проучванията мъжете започват нов бизнес с 64% по-често от жените, а светлокожите с 22% по-често от тъмнокожите. Тези цифри илюстрират това, което знаем: За жените и цветнокожите е много по-трудно да получат достъп до социален и финансов капитал, за да започнат бизнес. А ако сте представител на двойно малцинство (цветнокожа жена), това е още по-трудно.

Вероятно сте чували фразата „да работиш два пъти по-усилено, за да постигнеш два пъти по-малко“.

Ако тези хора се провалят, ще отнеме много повече време на други тъмнокожи, други жени, доснователи на ЛГБТК+ или на всеки, който не е бял мъж, да получат отново шанс. Техните успехи и неуспехи са свързани със сложен пъзел, зависещ от другите – в офиса, в банката и в обществото.

Да прескочиш счупеното стъпало: Жените между микроагресията, амбицията и Стъкления таван

Помислете за света на стартъпите, където понятието „проваляй се бързо, проваляй се често“ се прилага почти изключително за бели мъже предприемачи.

Техните начинания получават значително финансиране и подкрепа, въпреки че са регистрирани случаи на вземане на лоши решения.

Вижте Джъстин Калдек, инвеститор, който подаде оставка, след като шест жени го обвиниха в сексуални посегателства, а след това веднага се върна към инвестирането. Той дори получи отразяване в Maxim.

Или Адам Нойман от WeWork, който се провали зрелищно в целите си, но получи „златен парашут“ и дори наскоро се опита да изкупи обратно компанията.

Основателят на WeWork предлага $500 милиона, за да си върне компанията

Зад всеки гаф на тези основатели стои предпазна мрежа, изградена от привилегии.

За разлика от тях жените – особено цветнокожите, са изправени пред драстично различна реалност, в която неуспехът често води до край на предприемаческите мечти, а не до стъпало по пътя към величието.

Тук основна роля играе взаимосвързаността. Полето за конкуренци е толкова неравностойно, че бизнеси, които не се управляват от бели мъже, трудно могат да влязат в играта.

Макар че гореспоменатите технологични лидери все още имат достъп до своята мрежа и ресурси, рисковото финансиране за стартъпи, притежавани от чернокожи, е намаляло с цели 79% през 2023 г.

„Успешният провал“ като бизнес стратегия и път към космическото бъдеще

Трябва да се подчертае, че когато казваме „привилегии“, не означава, че на тези лидери е било лесно или не са работили усилено. Привилегията се състои в това, че нито едно от предизвикателствата, с които са се сблъскали те, не се е дължало на присъщи характеристики като цвета на кожата, пола или сексуалната им ориентация.

Така че, когато се изправят на сцената на галавечеря за получаване на награда и изтъкнат, че им е било лесно, в допълнение със смях, шеги и закачки, това наистина звучи обидно.

Какво можем да направим

Бизнес лидерите трябва да са отговорни. Ако не за себе си и своите компании, то за своите екипи и индустрии.

Не заставайте на сцената и не казвайте, че не сте работили за наградата си. Не разказвайте за възхода си към славата като за комедия от грешки.

Адаптивен, а не Алфа: Новият лидер, който навигира бизнеса в несигурния свят

Вземете статуетката или плакета, без да омаловажавате опита на хората около вас, а когато сте на върха, протегнете ръка назад и помогнете на онези, които може би не са имали вашите възможности за успех.

Нека създадем бизнес пейзаж, в който всеки има еднакви шансове да успее – или да се провали, без предпазната мрежа на привилегиите.