Космическа скала, която се удря в Земята преди 66 милиона години в края на периода Креда, предизвиква глобално бедствие, погубвайки динозаврите и много други форми на живот. Но това далеч не е най-големият метеорит, удрял нашата планета.

Преди 3,26 милиарда години се е приземил метеорит, който е бил 200 пъти по-голям и е предизвикал още по-мащабни разрушения. Но, както показват нови изследвания, това бедствие всъщност може да е било полезно за ранната еволюция на живота. Според учените то е изиграло ролята на „гигантска наторяваща бомба“ за бактериите и другите едноклетъчни организми, наречени археи, които са властвали по това време, осигурявайки им достъп до ключовите хранителни вещества фосфор и желязо.

Изследователите оценяват въздействието на този метеоритен удар, като използват данни от древни скали в регион в североизточната част на Южна Африка, наречен Барбертонският земен пояс. Те откриват достатъчно признаци - най-вече от геохимичния подпис на запазените органични материали, но също и от вкаменелости на морски бактерии - че животът се е възстановил с апломб.

„Животът не само се възстановява бързо, след като условията се нормализират в рамките на няколко години до десетилетия, но и процъфтява“, казва геологът от Харвардския университет Надя Драбон, водещ автор на изследването, публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.

Profit.bg

Мистериозен кратер в океана разкрива съдбата на динозаврите

По време на Палеоархайската ера, когато това се е случило, Земята е била много по-различна, а метеоритните удари са били по-големи и по-чести.

„По това време Земята е била нещо като воден свят, с ограничена поява на вулкани и континентални скали. По същество в атмосферата и океаните не е имало газообразен кислород и клетки с ядра“, казва геологът от Харвард и съавтор на изследването Андрю Кнол.

Метеоритът е от типа, наречен въглероден хондрит, който е богат на въглерод и съдържа също така фосфор. Диаметърът му е бил приблизително 37-58 км, казва Драбон, което го прави около 50-200 пъти по-голям от този, унищожил динозаврите.

„Последиците от удара са били бързи и свирепи. Метеорът е ударил с толкова много енергия, че той и всяка утайка или скала, с която се е сблъскал, са се изпарили“, разказва Драбон. „Ударът вероятно е настъпил в океана и е предизвикал цунами, което е преминало през цялото земно кълбо, разкъсвайки морското дъно и заливайки крайбрежията. И накрая, голяма част от енергията на удара се е превърнала в топлина, което означава, че атмосферата е започнала да се нагрява толкова много, че горният слой на океаните е започнал да кипи“.

В базата данни на ЕКА има 36 000 астероида с диаметър над 100 метра, като 1668 от тях някога могат да се сблъскат със Земята

Как се готви човечеството да избегне съдбата на динозаврите

Вероятно е трябвало да минат няколко години или десетилетия, за да се утаи прахът и атмосферата да се охлади достатъчно, за да се върнат водните пари в океана. Микробите, зависещи от слънчевата светлина, и тези в плитките води са били унищожени.

Но метеоритът е донесъл голямо количество фосфор - хранително вещество за микробите, което е от решаващо значение за молекулите, а те са от основно значение за съхраняването и предаването на генетичната информация. Цунамито също така би е смесило богатите на желязо дълбоки води с по-плитките, създавайки среда, идеална за много видове микроби, тъй като желязото им осигурява източник на енергия.

„Тези въздействия са гигантски оплождащи бомби“, казва Драбон. „Смятаме, че метеоритните удари са катастрофални и пагубни за живота - най-добрият пример е ударът на Чиксулуб (на полуостров Юкатан в Мексико), който е довел до изчезването не само на динозаврите, но и на 60-80% от животинските видове на Земята“, казва Драбон. „Но преди 3,2 милиарда години животът е бил много по-прост. Микроорганизмите са сравнително прости, многофункционални и се размножават с бързи темпове“.

Доказателствата за удара включват химически следи от метеорита, малки сферични структури, образувани от разтопени скали и парчета от морското дъно, смесени с други отломки.

„Ранният живот е бил устойчив пред лицето на гигантския удар. Той дори се е възползвал от него“, казва Драбон.