В продължение на векове Венеция е била оживен търговски и финансов центров, и страховита морска сила.

Днес градът се издържа като истински музей на открито и магнит за туристи.

Макар да е красив и с богата култура, той е застрашен от сериозни екологични проблеми. Освен това, е пример как дори величествените империи могат да се превърнат в политическа улица без изход.

Това пише в анализа си Джон Торнхил, редактор по въпросите на иновациите във Financial Times, основател и редакционен директор на сайта за европейски стартъпи Sifted, и основател на FT Forums, организиращ месечни срещи за висши ръководители.

За сравнение, финландската столица Хелзинки не може да се похвали нито с красотата, нито с културното наследство на Венеция.

Но пък е много по-добър модел как Европа може да възстанови технологичната си значимост, допълва авторът.

Технологичната конференция Slush, която привлече 13 000 участници в града тази седмица, доказа привлекателността на Финландия като гореща точка за предприемачи.

Страната постоянно се нарежда сред най-щастливите в света, но тя вярва както в твърдата, така и в меката сила, и е решена да защитава своя суверенитет. Разтревожена от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, миналата година се присъедини към НАТО. Изразходва 2,4% от БВП за отбрана, което е сред най-високите разходи в Европа.

Страната е звезда и в последния годишен доклад на Atomico за състоянието на европейските технологии, публикуван тази седмица, в който се подчертава как технологичната екосистема в региона е процъфтяла през последното десетилетие.

Между 2015 г. и 2024 г. европейските стартъпи са набрали 426 млрд. долара, което е 10 пъти повече, отколкото през предходното десетилетие. С 35 000 стартъпи в ранен стадий в региона, Европа се конкурира със САЩ по отношение на създаването на компании.

Но дори и в оптимистичния Север, настроението на европейските предприемачи не е добро.

Northvolt, шведският производител на акумулатори, който някога беше смятан за една от най-обещаващите компании в региона, се бори за оцеляване.

Финансовотехнологичната Klarna току-що обяви, че възнамерява да излезе на борсата в САЩ, а не в Европа.

А сред участниците в Slush се забелязваше тревога, че Европа изостава в най-новата революция в областта на изкуствения интелект, като се има предвид потокът от пари, инвестиран от американските технологични гиганти.

Европейските предприемачи не очакват много от политическите си лидери, особено във Франция и Германия, които са обхванати от несигурност.

Но има два сравнително неоспорими начина, по които политиците биха могли да помогнат за стимулиране на новата икономика в Европа.

Първо, те биха могли да ускорят усилията си за мобилизиране на капитал за растеж. Второ. да създадат обща европейска корпоративна структура, която да помогне на стартъпите да работят в целия ЕС.

Европа несъмнено може да се похвали с впечатляваща дълбочина на научните изследвания в много критични технологии - изкуствен интелект, климатични технологии, квантови технологии, биотехнологии и ядрен синтез - и с хиляди амбициозни стартъпи, готови да ги използват.

Но очевидният недостиг на капитал за растеж е сериозна пречка в един свят, в който все повече победителят взима всичко. Според изчисленията на Atomico европейските пенсионни фондове отделят по-малко от 0,01% от активите си в размер на 9,6 трлн. евро за рисков капитал.

„Държим магия в ръцете си“, казва Юха Вартиайнен, съосновател на IQM, финландски стартъп, в който работят 120 доктори на науките, за да изследват границите на квантовите изчисления.

Но въпреки че компанията е получила силна държавна подкрепа и е набрала финансиране от 200 млн. евро, IQM се опасява, че индустрията може да се премести отвъд Атлантическия океан, когато инвестициите се увеличат.

„Европа трябва да намери своята идентичност в областта на технологиите, в противен случай ще се превърне в музей“, казва съоснователят.

За тази цел 13 000 души от технологичния сектор са подписали петиция, в която призовават бъдещата Еврокомисия да създаде корпоративна структура EU Inc, която да намали бюрокрацията и да даде по-лесен достъп до пазар с 450 млн. потребители.

„Начинът на мислене трябва да бъде такъв, че да не се създава финландска или френска компания, а европейска“, казва Петер Сарлин, съосновател на финландския стартъп за изкуствен интелект Silo AI. През юли компанията се продаде на американския производител на чипове AMD за 665 млн. долара, за да ускори собственото си разрастване.

По време на конференцията Slush се говореше, че завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом и заплахата от по-националистически САЩ може да са спасителен шок за Европа, принуждавайки нейните политически лидери и управители на фондове да инвестират повече в технологии на бъдещето.

В противен случай дори Хелзинки рискува да се превърне в новата Венеция, завършва Джон Торнхил.