Реформаторът Мъск и тромавата Европа: Може ли милиардерът да раздвижи икономиката на Стария континент
Раздутите европейски институции имат нужда от неговата революция в ефективността много повече, отколкото Вашингтон, пише в анализ Financial Times
Илон Мъск определи избора на новия състав на Европейска комисия като „недемократичен“, отправяйки поредната си остра критика към институциите и политиките на Европа.
„Парламентът на ЕС трябва да гласува пряко по въпросите, а не да предава властта на Европейската комисия“, написа в X милиардерът и близък съветник на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, след като Европейския парламент даде зелена светлина на новия състав на ЕК начело с Урсула фон дер Лайен.
This is undemocratic. The EU parliament should vote directly on matters, not give up authority to the EU commission. https://t.co/EtCa73M1M3
— Elon Musk (@elonmusk) November 27, 2024
Заедно с представителите на националните правителства в Съвета на ЕС обаче, членовете на Европарламента имат възможност да решават и как се оформят законите на ЕС в повечето области на политиката, отбелязва Politico.
ЕП одобри 26-те комисари, като 370 депутати гласуваха „за“, 282 - „против“, а 36 се въздържаха.
Това сложи край на продължилия месеци преходен процес, който започна с европейските избори през юни и беше съпътстван от политически борби между левите и десните групи в блока.
Мъск обаче не за първи път използва социалните мрежи за да критикува политическите процеси в други държави и институции, допълва Politico.
През октомври той влезе в онлайн спор с напускащия поста заместник-председател на ЕК Вера Йоурова, като я нарече „олицетворение на баналното бюрократично зло“, след като тя го нарече „промоутър на злото“ по време на продължаващите регулаторни борби, свързани с X.
В понеделник ексцентричният предприемач взе на прицел лейбъристкото правителство на Обединеното кралство, като го нарече „тиранична полицейска държава“ и сподели петиция, призоваваща за незабавни избори.
Политическата ангажираност на Мъск направи експоненциален скок това лято, когато той категорично обяви подкрепата си за Доналд Тръмп за президент на САЩ и наля милиони долари за финансиране на кампанията му.
След това стана близък съветник на републиканеца, като дори взе участие в разговора му с украинския президент Володимир Зеленски, малко след категоричната му победа в битката за Белия дом.
Според някои съобщенията, Мъск вече се е срещнал и с пратеника на Иран в ООН, допълва Politico.
На този фон, ако следващата интелектуална тенденция е преосмисляне на държавното управление от Илон Мъск, той може би е правилният човек на грешния континент, пише за Financial Times политическият коментатор Джанан Ганеш.
Големите европейски икономики, включително на Великобритания, имат огромна данъчна тежест, висока според собствените им стандарти, да не говорим за американските, отбелязва анализаторът.
„С изключение на Германия, те имат дълг, който се равнява или надвишава техния БВП, без прекомерната привилегия на долара. В същото време повишаването на данъците е политически ад, както научава британското лейбъристко правителство и както би могъл да им каже Еманюел Макрон. Ако има изход от този капан на фискален натиск и нисък растеж, това е препроектиране на държавата от първите принципи.“, допълва Ганеш.
Според него „крещящата обсебеност“ на британския елит от Америка е нещо лошо.
Но едно от предимствата на това неоценено увлечение е, че ако Илон Мъск наистина смени Вашингтон, британската политическа класа ще се смири, както би се случило в Париж или Канбера. Той може да им „структура на разрешението“ за реформи, допълва Ганеш.
Великобритания се нуждае от подобен тласък. Тя не е балансирала фискалния си бюджет от началото на века. Режимът на планиране е сюрреалистична шега. Националната здравна служба има нужда от „спасяване“. Данъци? Още един голям Бюджет за повишаване на приходите би гарантирал, че това правителство ще бъде едномандатно.
Единствената утеха е, че Франция и Италия имат сходни проблеми, а Германия - равни, но малко по-различни.
Необходимостта от външно вдъхновение е общоевропейска, което обаче не означава, че Мъск може да го осигури. Структурните сили зад Океана, които се противопоставят на укротяването или дори съкращаването на разходите в администрацията, изглеждат непобедими.
През 1920 г. по-малко от един на всеки 20 американци е бил на 65 или повече години. Век по-късно всеки шести е на 65 години. И така, две от най-големите пера на федералните разходи са здравеопазването и социалното осигуряване.
При това положение, как дори един велик изпълнителен директор може да проектира изход от този проблем?
Що се отнася до отбраната, онези, които предполагат, че той ще спести огромни суми от обществени поръчки, не са се срещали с политиците от Капитолийския хълм, допълва Ганеш.
Мантрата на бизнес звезда, която влиза в правителството и оправя целия цирк, е убедителна. Действителните примери за това - където и да е по света, са смехотворно малко.
Последният велик инженер-индустриалец на върха на американската политика, Хърбърт Хувър, заема 36-о място сред 46-те президенти в анкетите на историците.
Силвио Берлускони не превърна Италия в Сингапур.
Най-сложният бизнес на Земята е много по-прост от едно голямо национално правителство: по обхвата на изискванията, които се поставят пред него, и по трудността дори да се определи успехът му. Няма да е изненада, ако Мъск напусне Вашингтон в мъгла от язвителност около 2026 г., смята анализаторът.
Ако обаче успее, това може да накара Европа да се промени.
Докладът на Марио Драги, който предписва още малко инвестиции тук, още малко структурни реформи там, никога няма да раздвижи континента.
Демонстрационният ефект на САЩ, които променят своето правителство и в резултат растат още по-бързо - може да го направи.
Докато гледат отвъд Океана към Мъск, който няма търпение да даде тласък на една бурна нация, европейците със сигурност ще разберат значението на израза правилният човек на грешното място, завършва анализът.