Корпоративните гиганти и милиардерите обикновено избягват политическите спорове. Ако упражняват власт, предпочитат да го правят в сянка.

Илон Мъск е различен. През последните седмици той подкрепи кандидата на републиканците за Белия дом Доналд Тръмп и особен формат интервю с него в X, собствената му платформа за социални медии.

Започна ожесточена публична вражда с Върховния съд на Бразилия, който междувременно забрани X.

Малко преди това заяви, че гражданската война във Великобритания е неизбежна, и реагира на ареста във основателя на Telegram Павел Дуров със следния пост: „POV: В Европа е 2030 г. и те екзекутират за това, че си харесал меме“.

Собствеността на X предоставя на Мъск огромен мегафон, за да излъчва възгледите си пред целия свят.

Но фокусирането върху платформата замъглява истинския обхват и източник на геополитическата му власт, пише в коментар за Financial Times Гидеон Рахман. Именно контролът върху SpaceX, Starlink и Tesla го постави в централна роля във войната в Украйна и в нарастващото съперничество между САЩ и Китай; както и във войната в Газа, отбелязва колумнистът по външна политика на FT.

В тези конфликти ролята на Мъск е по-неясна, отколкото в културните войни на Запада. Непредсказуемите му намеси в комбинация с огромната технологична и финансова мощ, го превръщат в неуправляема геополитическа ракета, чиито капризи могат да преобразят световните дела, казва още Рахман.

Когато през 2022 г. Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна, една от първите ѝ цели беше да прекъсне достъпа до интернет. Като предостави на Украйна достъп до Starlink, неговата сателитна интернет услуга, Мъск запази въоръжените сили на страната в критичен момент.

По-късно обаче, той реши да ограничи украинския достъп до Starlink, така че да възпрепятства всякакви усилия за атака на руските сили в Крим. Като оправдание посочи риска от Трета световна война.

Това действие – заедно с насърчаването на мирен план, който включваше някои руски искания, направи Мъск много по-малко популярен в Киев. Но неговото виждане за рисковете от Трета световна война не се различаваше толкова много от това на администрацията на Байдън.

Мястото, където Илон Мъск и правителството на САЩ наистина се разминават, е Китай. Откриването на огромен завод на Tesla в Шанхай през 2019 г. се разглежда във Вашингтон като сериозна пречка за американската цел да изпревари Китай в ключовите технологии на бъдещето.

В момента Китай е водещ производител на електромобили и американските власти смятат, че инженерите са се учили, а понякога са крадяли идеи именно от Tesla.

Администрацията на Байдън се опитваше да убеди водещите американски технологични компании да диверсифицират дейността си от Китай и беше окуражена, когато Мъск насрочи посещение в Индия по-рано тази година с цел да открие завод на Tesla.

Но в последния момент го отмени и вместо това се появи в Пекин, където обяви засилване на отношенията на Tesla с тази страна. Заводът в Шанхай вече произвежда повече от половината автомобили на гиганта в световен мащаб.

Американски официални лица отбелязват, че първенството на Мъск по свобода на словото и готовността му да обижда световните лидери, не се разпростира в Китай, където X отдавна е забранен.

Друг чуждестранен лидер, който открито дръзва да се опълчи на Мъск, е израелският Бенямин Нетаняху.

Технологичният лидер е обвиняван, че популяризира антисемитски конспиративни теории в X. Но именно предложението му да предостави Starlink на организации за помощ в Газа разтревожи сериозно израелското правителство, което заяви, че това ще помогне на Хамас. След посещението си в Израел миналата година Мъск се съгласи, че ще експлоатира Starlink в Газа само с израелско одобрение.

Администрацията на Байдън е обезпокоена от дейностите на Мъск, но няма особено много ходове, тъй като неговите компании имат възможности в технологичен аспект, които липсват дори на правителството на САЩ.

За да запази връзката с Украйна, когато Мъск се разколеба, Пентагонът трябваше да сключи договор със Starlink. Когато НАСА иска да трансферира астронавти до и от Международната космическа станция, SpaceX прави това.

Ако Мъск често говори и се държи така, сякаш е по-силен от което и да е правителство, може би е така, защото в някои отношения е вярно.

Но правителствата запазват ключова власт, която още убягва на Мъск – способността да създават и прилагат закони. Сблъсъкът между Бразилия и X, и арестът на Паве Дуров във Франция, са сигнали, че ерата на безнаказаност на социалните медии в демократичния свят е към своя край. (Тя никога не е съществувала в авторитарния свят.)

Все по-вероятно е компаниите за социални медии да бъдат регулирани по-скоро като традиционни медийни кoмпании, а това има скъпоструващи последици, посочва Рахман.

Миналата година Fox News трябваше да плати на Dominion Voting Systems 787,5 млн. долара за уреждане на искове за клевета, произтичащи от отразяването от Fox на конспиративни теории за президентските избори през 2020 г.

X е пълен с конспиративни теории - някои от тях са популяризирани от самия Мъск.

При цялото си богатство и несъмнен блясък като инженер и предприемач, той ще остане подчинен на законите на държавите, в които действа. Това осъзнаване може да обясни все по-яростните му изблици срещу Бразилия, Великобритания, ЕС и щата Калифорния – и всеки друг, който се осмели да застане на пътя му, пише Рахман.

Платформата Х не е източник на силата на Мъск. Но може да е границата, където властта му достига лимита си.

Гидеон Рахман е главен колумнист по външна политика на Financial Times. Преди това гради 15-годишна кариера в The Economist като чуждестранен кореспондент в Брюксел, Вашингтон и Банкок. Интересите му включват американската външна политика, ЕС и глобализацията.