От среща с Путин до заложник на Макрон: Защо арестуваха Павел Дуров
„Арестът на „руския Зъкърбърг“ е една от най-важните, но мистериозни световни новини“, пишат руските медии
След като основателят на Telegram Павел Дуров беше арестуван при кацането на летище Льо Бурже край Париж с частния си самолет, за изненадващата ситуация има повече спекулации, отколкото информация.
Заглавието в руския вестник „Независимая газета“ обобщава историята:
„Арестът (или задържането) на „руския Зъкърбърг“, Павел Дуров, е една от най-важните, но мистериозни световни новини“.
Вярно, пише BBC.
Среща с Путин в Азербайджан?
Защо френската полиция го задържа? Какви обвинения ще му бъдат повдигнати? Има ли това нещо общо със скорошното му посещение в Азербайджан, където се срещна (или не?) с руския президент Владимир Путин?
В продължение на два дни репортерите цитираха „източници, близки до разследването“, за престъпленията, в които Павел Дуров може да бъде обвинен (предполага се, че са от съучастие в трафик на наркотици до измама).
Telegram излезе с изявление, в което се казва, че Дуров „няма какво да крие“.
В понеделник говорител на френската полиция заяви пред Reuters, че той е разследван от националното звено за борба с киберпрестъпленията и националната служба за измами във връзка с предполагаеми престъпления, извършени в платформата Telegram, припомня BBC.
Макрон: Френското правителство не е замесено
Френският президент Еманюел Макрон заяви, че правителството не е участвало в ареста на Павел Дуров.
„Арестът на президента на Telegram на френска територия беше извършен като част от текущо съдебно разследване. Това по никакъв начин не е политическо решение. Решението е на съдиите“, заяви Макрон, цитиран от Politico.
#FreePavel, напис Илон Мъск в собствената си платформа X. Едуард Сноудън, базираният в Русия американски информатор, обвини Макрон, че е „слязъл до нивото на вземане на заложници като средство за получаване на достъп до частни комуникации“.
Френският президент не се съгласи с това.
„Повече от всичко останало Франция е отдадена на свободата на изразяване и комуникация, на иновациите и предприемачеството“, заяви Макрон. „В една правова държава, както в социалните мрежи, така и в реалния живот, свободите се упражняват в рамките, установени със закон, за да се защитят гражданите и да се зачитат техните основни права.“
I have seen false information regarding France following the arrest of Pavel Durov.
— Emmanuel Macron (@EmmanuelMacron) August 26, 2024
France is deeply committed to freedom of expression and communication, to innovation, and to the spirit of entrepreneurship. It will remain so.
In a state governed by the rule of law,…
Павел Дуров стана френски гражданин през 2021 г. чрез рядко използвана процедура и при неясни обстоятелства, допълва Politico.
Кремъл допуска политическа мотивация за ареста
Русия отправи предупреждение към Франция във връзка със задържането на Павел Дуров, като предположи, че този ход може да е политически мотивиран.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков призова Париж да предостави доказателства в подкрепа на обвиненията си срещу Дуров, съобщиха Reuters и руската държавна информационна агенция ТАСС.
„Обвиненията са наистина много сериозни“, каза Песков пред репортери. „Те изискват не по-малко сериозна доказателствена основа. В противен случай те ще бъдат пряк опит за ограничаване на свободата на комуникация“.
Песков предположи, че арестът на Дуров може да се разглежда както като ограничаване на свободата на словото, така и като акт на сплашване, ако Франция не представи сериозни доказателства за вината му. Въпреки че е роден в Русия, Дуров има гражданство във Франция и ОАЕ. Песков обаче посочи, че Русия все още го смята за свой гражданин и е готова да го подкрепи с необходимата помощ - въпреки че ситуацията е сложна.
От ОАЕ заявиха, че са подали молба до френски официални лица, предлагайки на Дуров дипломатическа помощ „по спешност“, и че „следят случая отблизо“.
В понеделник водещото политическо токшоу на държавната телевизия в Русия също имаше какво да каже по въпроса.
„Всички тези обвинения срещу Дуров звучат абсурдно“, заяви един от политическите анализатори в студиото. „Да го обвиняваш във всички престъпления, които се извършват на неговата платформа, е все едно да обвиняваш президента Макрон във всички престъпления, които се случват във Франция. Това е една и съща логика.“
Руските вестници също се впуснаха в тази история. Няколко ежедневника изразиха загриженост, че арестът на Павел Дуров може да има сериозни последици за Русия.
„Този удар по Telegram заплашва да бъде удар по Русия“, пише „Независимая газета“.
„Telegram може да се превърне в инструмент на НАТО, ако Павел Дуров бъде принуден да се подчини на френските разузнавателни служби“, заявява „Московский комсомолец“, като добавя:
„Ако Павел Дуров бъде принуден да се подчини на френските разузнавателни служби, може да се превърне в инструмент на НАТО: Чатовете в Telegram съдържат огромно количество жизненоважна, стратегическа информация.“
През април 2018 г. руските власти започнаха да блокират достъпа до Telegram, но отмениха забраната през 2020 г. Днес не само руските официални лица използват платформата, но и руски военни, включително войници, които се сражават в т.нар. „Специална военна операция“ (войната на Русия в Украйна).
„Ако Telegram се срине, как ще воюва нашата армия?“, попита „Московский комсомолец“.
Президентският омбудсман по правата на човека в Русия Татяна Москалкова заяви, че „истинската причина за ареста на Павел Дуров е да се закрие Telegram – платформата, в която можеш да откриеш истината за случващото се в света. Всеки, който се бори за свободата на словото, протестира срещу това.“
Москалкова не споменава приложението за съобщения Signal, до което руските власти блокираха достъпа по-рано този месец, нито YouTube, достъпът до който вече е силно ограничен. Facebook и Instagram също са блокирани.
А какво да кажем за слуховете за среща между Путин и Дуров в Баку по-рано през август. Имало ли е такава?
„Не“, отговори говорителят на Кремъл Дмитрий Песков на въпрос на BBC.
ЕК запазва дистанция
Арестът на Павел Дуров, основател и главен изпълнителен директор на Telegram, по подозрение, че е допуснал престъпна дейност в платформата си, няма нищо общо със задълженията на компанията съгласно Закона за дигиталните услуги на ЕС (DSA), заяви говорител на ЕК пред Euronews.
„Наказателното преследване не е сред потенциалните санкции за нарушение на DSA. DSA не определя какво е незаконно, нито установява каквото и да е престъпление и следователно не може да се използва за арести. Могат да се използват само национални или международни закони, които определят престъпление“, заяви говорителят.
„Следим отблизо събитията, свързани с Telegram, и сме готови да сътрудничим на френските власти, ако това е необходимо“, допълват от ЕК.
Telegram: Спазваме DSA и други закони на ЕС
Въпреки че достигна над 900 млн. активни месечни потребители в световен мащаб, през февруари приложението заяви, че има 41 млн. средномесечни потребители в ЕС.
Ако премине прага от 45 млн. потребители на месец, то ще бъде считано за много голяма онлайн платформа съгласно DSA и към него ще се прилагат най-строгите изисквания за прозрачност.
Като по-малка платформа тя трябва да прилага мерки като механизми за подаване на жалби и разрешаване на спорове, да предотвратява качването на незаконно съдържание от повтарящи се нарушители и да прилага мерки за прозрачност съгласно правилата на ЕС.
В отговор, публикуван в неделя, Telegram заяви, че „спазва законите на ЕС, включително Закона за цифровите услуги - нейното модериране е в рамките на стандартите и непрекъснато се подобрява“.
През май Telegram избра Белгия за правното си представителство в ЕС, което означава, че националният телекомуникационен регулатор BIPT е натоварен със задачата да наблюдава спазването на закона от платформата, докато тя стане VLOP.
Говорител на BIPT заяви пред Euronews, че „BIPT не е нито полицейски, нито съдебен орган и следователно не е участвал в наказателното разследване на френските власти“.
Официалното определяне на BIPT за регулаторен орган на страната обаче очаква одобрението на парламента поради смяната на правителството след изборите в Белгия през юни. През юли Комисията откри процедура за нарушение срещу Белгия за това, че не е упълномощила регулатора.
Освен DSA се прилагат и други закони, като например регламентът за справяне с разпространението на терористично съдържание онлайн. От юни 2022 г. платформите, предлагащи услуги в ЕС, трябва да премахват терористично съдържание в рамките на един час след установяването му.