Световната банка изпълни целта си да набере 100 млрд. долара за финансиране на най-бедните страни в света през следващите три години, въпреки силния щатски долар и фискалния натиск върху развитите страни.

Институцията обаче е изправена пред перспективата на президентството на Тръмп, което заплашва бъдещото набиране на средства от най-големия ѝ акционер САЩ.

Подразделението на Международната асоциация за развитие на банката, най-големият кредитор на бедните страни и най-големият източник на финансиране на климата на преференциални цени, разкри в петък най-голямото набиране на средства в историята си, дори когато бюджетите за помощ по света са в застой, отбелязва FT.

Според Световната банка, с нарастването на богатството на държавите повечето достигат до плато, което е около 10% от годишния БВП на САЩ на човек

„Капанът на средните доходи“ пречи на напредъка в 108 развиващи се страни

Правителствата донори се съгласиха да предоставят 23,7 млрд. долара на среща за поемане на задължения в Южна Корея тази седмица, което е само леко увеличение спрямо 23,5 млрд. долара, които обещаха на последното набиране на средства от МАР през 2021 г.

Банката ще може да увеличи сумата до 100 млрд. долара в сравнение с 93 млрд. долара през 2021 г., като заеме повече средства от пазарите, получи повече възможности от най-високия си кредитен рейтинг.

САЩ остават най-големият донор, тъй като отиващата си администрация на Байдън обеща 4 млрд. долара, което е повече от 3,5 млрд. предишния път и 3 млрд. долара при първото президентство на Доналд Тръмп.

Но приносът им се нуждае от законодателно одобрение, което създава предпоставки за потенциална битка в новия Конгрес през следващата година за финансирането, ако то не бъде прието през тазгодишната междинна сесия.

Вълната от кризи на държавния дълг и разходите, свързани със смекчаване на последиците от изменението на климата, ще изискват голямо увеличение на финансирането

Световната банка търси рекордно финансиране за най-бедните страни

Целта от 100 млрд. долара е възможна „благодарение на щедростта на донорите, но и на работата, която свършихме, за да оптимизираме по-добре баланса си, да поемем повече риск и да увеличим капацитета си за ливъридж“, заяви ръководителят на банката Аджай Банга, бивш главен изпълнителен директор на Mastercard.

Неговата мисия откакто пое ръководството миналата година, е да опрости операциите на банката и да увеличи нейната финансова мощ.

Тазгодишната цел за попълване на запасите не отговаря на призива на африканските лидери за увеличаване на целта до 120 млрд. долара.

Подобрените перспективи се дължат главно на продължаващата сила на американската икономика

МВФ: Световната икономика набира скорост, но най-бедните страни изостават

Повече от половината от държавите, които имат право на помощ, вече са в затруднено положение или са застрашени от него, тъй като лихвените плащания са се увеличили до най-високите нива спрямо приходите, като например приходите от износ, от десетилетия насам, заяви банката в отделен доклад тази седмица.

„Тези факти предполагат метастазираща криза на платежоспособността, която продължава да е погрешно диагностицирана като проблем с ликвидността в много от най-бедните страни“, коментира Индермит Гил, главен икономист на Световната банка.

Държави като Кения и Бангладеш разчитат на паричните средства на Международната агенция за развитие през следващите години, тъй като се справят с трудните спасителни мерки на МВФ и сушата на чуждестранното финансиране, докато се опитват да се изкачат по стълбата на икономическото развитие.

Промяната идва, след като предложението за 250 млрд. долара, изготвено от азербайджанското председателство, беше окачествено от развиващите се страни като обидно ниско

Има сделка на COP29: Богатите страни са се договорили за помощ от $300 млрд. годишно

„За тези страни преференциалното финансиране често е единственият жизнеспособен източник на инвестиции в сектори, създаващи работни места“, допълва Банга.

Това е и един от малкото фондове за развитие, които могат да се похвалят с много бивши получатели на помощ, които са се върнали като донори, ставатйки по-богати. Сред тях са Южна Корея, Чили, Босна и Херцеговина, Турция и Китай.

Въпреки това и въпреки двуцифреното процентно увеличение на обещанията на много държави тази година, голям брой правителства се затрудняват да предоставят повече средства в долари, тъй като курсът се покачва спрямо валути като еврото и йената.

Политическите сътресения и бюджетният натиск засегнаха тази година и големите европейски донори като Обединеното кралство, Франция и Германия, допълва FT.

Сривът на правителствата в Берлин, а сега и в Париж, ще попречи на усилията за справяне с нарастващите дефицити и намаляващата конкурентоспособност

Двете водещи икономики на Европа са в криза. Какво следва за другите

Обединеното кралство обещава около 2 млрд. паунда, или 2,5 млрд. долара, което е с 40% повече в сравнение с последното набиране на средства през 2021 г., но по-малко от обещанието за 2019 г. от 3 млрд. паунда на стойност около 3,8 млрд. долара.

11 нови държави също направиха дарения, увеличавайки донорската база с около една четвърт в „проява на доверие в многостранността“, коментира Ейми Дод, сътрудник в E3G, мозъчен тръст за изменението на климата.