През декември финландските власти задържаха кораба Eagle S заради подозрения, че е саботирал подводна електрическа връзка, свързваща Естония с Финландия. Задържането на кораба, който превозваше 100 000 барела петрол от Санкт Петербург, беше вълнуващ момент и изглеждаше нов фронт в прикритата война между Русия и Запада.

Сега европейските страни водят тайни преговори за мащабни конфискации на руски танкери за износ на петрол в Балтийско море, твърдят дипломати от Европейския съюз и правителствени служители пред POLITICO. Те също така изготвят ново законодателство, за да добавят правна тежест към тези усилия. Предложенията, които се разглеждат, включват използване на международното право за задържане на плавателни съдове по причини, свързани с нарушаване на екологичните стандарти или пиратски дейности.

„Близо 50% от санкционираната търговия с руски морски петрол минава през Финския залив“, посочва външният министър на Естония Маргус Цахкна. „Има заплахи за околната среда, има атаки срещу нашата подводна инфраструктура. Сега въпросът е какво можем да направим с тези кораби. Не можем да блокираме цялото море, но можем да контролираме повече. Има много възможности“.

Разговорите илюстрират нарастващото разочарование на Европа от това, че Русия продължава да транспортира петрола си и да избягва западните санкции, като разчита на непрекъснато нарастващ „сенчест флот“ – остарели кораби с неясна собственост и без застраховка. Правейки това, Москва успя да запази ключов спасителен пояс за своите военни усилия в Украйна, като се има предвид, че петролът и газът генерират около половината от приходите на Кремъл. И всичко това се случва точно под носа на Европа, в нейните собствени водни пътища.

Все пак новите планове няма да бъдат лесно преведени в действие. Според експерти и морски юристи трудностите включват правно отмъщение от Русия, големи финансови разходи и тежка логистика. Това ще означава също навигиране в лабиринта на глобалните закони за корабоплаването.

„Трябва да координираме, трябва да се разберем как прилагаме тези конвенции“, казва Цахкна.

Рекордни приходи от петрол в Русия на фона на глобалните ограничения

Излизане от сенките

През 2022 г. ЕС нареди забрана на целия внос на руски петрол и заедно с Г-7 наложи ценови таван  върху международните продажби на Москва, надявайки се да намали приходите на Кремъл след нахлуването му в Украйна. Но Русия скоро намери начини да избегне тези мерки. Сенчестият флот на Москва - който често разчита на съмнителни застрахователи, за да избегне тавана на цената на петрола - днес представлява до 17% от всички петролни танкери по света.

В резултат на това „сенчестият флот сега транспортира над 80% от целия руски суров петрол“, изчислява Исак Леви, ръководител Русия-Европа в мозъчния тръст Център за изследване на енергията и чистия въздух.

Балтийско море е критичната артерия за тази незаконна търговия, твърди той. Плавателните съдове обикновено се товарят с руски петрол в пристанища като Уст Луга близо до Санкт Петербург, преди да си проправят път през Финския залив и през Балтийско море към световните океани през Северно море. Миналата година 348 кораба на руския сенчест флот, съставляващи 40% от общите продажби на петрол на Русия, са тръгнали от балтийските пристанища - цифра, равняваща се на 1/3 от годишния бюджет за отбрана на Москва.

„Без да атакуват сенчестия флот, западните съюзници оставят незасегнат основния източник на доходи на Русия“, предупреждава Леви.

„Те може също така да участват в саботажи, както показа Eagle S”, добавя Кристиан Бюгер, професор по морска сигурност в университета в Копенхаген „Това, което се случва в момента, е ескалация. Просто ще видим повече атаки срещу критична инфраструктура - както в морето, така и на сушата“.

Руски газ срещу мир в Украйна? Една от най-лошите идеи в историята според държавите от Прибалтика

Война на вълните

Увеличаващите се инциденти генерират импулс за преследване на танкерите, плаващи безнаказано през европейски води - и не само със санкции, които се оказаха твърде пропускливи.

„Свидетели сме на факта, че има някои пътища за бягство в санкциите на Запада срещу Русия”, обяснява и министърът на енергетиката на Литва Жигимантас Вайчюнас пред POLITICO. „Ето защо контрамерките срещу сенчестия флот наистина биха помогнали за постигането на резултатите, които не сме в състояние да постигнем чрез режима на санкции“.

В допълнение към входящите предложения на ЕС за включване в черния списък на 74 танкера от сенчестия флот, скандинавските и балтийските страни поотделно обсъждат как могат законно да започнат да конфискуват повече кораби, свързани с Русия.

Предложенията до голяма степен са в три посоки.

Първо, властите биха могли да задържат плавателни съдове, които рискуват да навредят на местната околна среда, например чрез нефтени разливи. Като се има предвид, че повечето от тези танкери са най-малко на 15 години и са предразположени към дефекти, подобни аварии са обезпокоителна възможност и вероятно вече са се случвали.

Второ, казват източниците на POLITICO, властите биха могли да използват законите срещу пиратството, за да конфискуват кораби, застрашаващи критична подводна инфраструктура. От края на 2023 г. множество кораби са увреждали жизненоважни захранващи и интернет кабели.

И накрая, ако международното право се провали, страните обсъждат съвместно налагане на нови национални закони, за да улеснят залавянето на кораби. Те биха могли да включват изискване танкерите в Балтийско море да използват конкретен списък от надеждни застрахователи. Това позволява на страни като Естония и Финландия да задържат кораби, разчитащи на други, по-малко надеждни оператори.

Във всички случаи страните ще поискат от ЕС да координира усилията си.

Газов лабиринт: ЕС търси виновници за продължаващите доставки на руски газ

Въпреки че „не би било възможно“ да се спре всеки танкер от сенчестия флот с подготвяните мерки, един от правителствените служители, говорещи пред POLITICO, е категоричен, че това „не е необходимо“.

„Дори ако можем просто да забавим движението на тези кораби, това ще навреди на Русия“, твърди той. „Всеки ден е скъп – ако комбинирате това със състоянието на руската икономика - всичко има значение“.

Временни предложения

Казусът с Eagle S е пример за трудностите на водните изземвания. Финландските власти първоначално заловиха кораба на Коледа, като хеликоптер свали специална част върху танкера, докато флотата, бреговата охрана и полицията извършваха съвместна офанзива. Но след откриването на предварително разследване на товара на танкера, санкциониран от ЕС, финландските власти се отказаха от него, като установиха, че екипажът не е насочил кораба във водите на Финландия нарочно.

Корабът все още се разследва за прекъсване на подводния захранващ кабел Estlink 2 от Естония до Финландия, след като е влачил котвата си 100 километра по морското дъно. Но Хелзинки сега е изправен пред съдебна реакция от страна на собственика му Emirati. Адвокатите на компанията твърдят, че Финландия не е имала право да конфискува кораба, тъй като инцидентът се е случил извън териториалните ѝ води.

Това е проблем, който няма да изчезне, според Шон Прибил, партньор в Holland & Knight, специализиран в международното морско право.

В рамките на териториалните води на дадена държава - определени съгласно законодателството на ООН като 12 морски мили от сушата - "е по-вероятно една държава да може да задържи този кораб", казва той, включително от съображения за околната среда и безопасността. По думите на Прибил обаче при ограничени обстоятелства, страните могат да действат и отвъд границата, ако видят заплаха за природните ресурси в своите „изключителни икономически зони“. В тези зони и в международните води по-навътре флагът на кораба — който показва къде е регистриран — определя коя държава има законова власт над него. Често обаче тези страни са далече.

Във Финския залив търговските кораби запазват правото на свободно преминаване според договорите от ерата на Студената война. Междувременно законите за пиратството третират по-скоро кораби, които атакуват други такива, а не подводни захранващи кабели.

След заплахата за нови руски санкции от САЩ: Рюте е доволен, Путин - все по-загрижен

Това прави налагането на национални закони за конфискуване на кораби „невероятно рисковано“ начинание, казва Исак Хърст, главен адвокат в правната кантора International Maritime Group. По думите му това дава възможност тези действия да бъдат атакувани съгласно международното право, което потенциално може да струва на страните „десетки милиони“.

„Добавете към това разходите за задържане на екипажа на борда на арестувани плавателни съдове, справянето със свързани с имиграцията въпроси и отвратителния удар по държавата на флага - политически това е просто гореща бъркотия“, обяснява Хърст.

Страните са добре запознати с тези проблеми.

„Крайбрежните държави трябва да спазват принципа на свободно корабоплаване в съответствие с международното право“, признава високопоставен служител на латвийското разузнаване пред POLITICO. „Работим с партньори, за да намерим баланс между тази свобода и правото на крайбрежните държави да защитават своите подводни кабели. Инспектирането на повече плавателни съдове ще изисква подкрепа от НАТО предвид необходимите ресурси”.

По-нататъшни конфискации крият риск от „ескалация“ с Русия, предупреждава Бюгер, включително Москва да изпрати своя флот да действа като конвой за петролни танкери. Самите мащабни операции за арестуване на кораби също ще струват милиони.

Време е за действие

Въпреки това официалните лица вървят напред, като трите балтийски държави открито обсъждат правни мерки, които могат да предприемат заедно и в партньорство с Брюксел.

Бомба със закъснител: Сенчестият флот на Русия е глобална екологична заплаха

„Използването на вече съществуващи международни конвенции е трудно“, казва естонският министър Цахкна. „Имаме достатъчно възможности да действаме по-решително и ще го направим на ниво ЕС“.

Според Бюгер блокът може също така да предостави на всички страни „прозрачен, публично достъпен стандарт“ за това как да тълкуват международното право. Това би повишило легитимността на усилията за залавяне на танкери.

Изявление „може да бъде една от първите стъпки“, предприети от блока за справяне с проблема, смята литовският министър на енергетиката Вайчюнас.

Междувременно страната му също започва да полага национални усилия. Литва обмисля нови закони, които ще дадат на властите повече правомощия да конфискуват кораби, пускащи котва, дори ако са отвъд териториалните води на страната в нейната „изключителна икономическа зона“.

„Виждаме, че сме в състояние да предприемем допълнителни действия“, казва министърът на отбраната на Литва Довиле Шакалиене. „И те са оправдани, ако защитаваме интересите на националната си сигурност, ако защитаваме собствеността си”.