„Газпром“ - големият губещ от западните санкции срещу Русия
Пазарната капитализация на компанията вече възлиза на около 46 млрд. долара - много под историческия връх от 330,9 млрд. долара през 2007

Когато преди 11 години главният изпълнителен директор на руския държавен газов гигант „Газпром“ Алексей Милер открива в центъра на Санкт Петербург пищна сграда, в която се помещава експортното звено на компанията, той предрича бъдеще, финансирано от европейски продажби.
„Това е символично“, казва той, говорейки за модерните нови офиси в най-европейския град в Русия. „Европа все повече ще се нуждае от руски газ“.
Вместо това пищните офиси станаха символ на бързия упадък на „Газпром“, повлечен от почти пълната загуба на европейските пазари, след като войната в Украйна развали връзките на Русия със Запада, констатира в свой анализ Reuters.
Според изпълнителен директор на „Газпром“ и друг източник, запознат с вътрешните дискусии, компанията обмисля да обяви двореца за продажба заедно с други луксозни имоти, които притежава.
„Газпром“ вероятно е руският бизнес, който е най-тежко засегнат от международните санкции, наложени след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна преди три години. Въпреки че руската икономика е устойчива, в няколко отрасъла се появяват все повече признаци на напрежение. Наскоро информационната агенция съобщи, че президентът Владимир Путин е обезпокоен от големите военни разходи, които изкривяват икономиката като цяло.
Броят на служителите в „Газпром Експорт“, някога най-проспериращото звено на компанията, което надзираваше съветските и руските продажби на газ за Европа в продължение на повече от половин век, се е свил до едва няколко десетки служители, твърдят източниците на Reuters. Това е значително по-малко от 600-те служители преди пет години, когато беше пикът на руския износ за Европа.
След като няма продажби в Европа, останалите работници са съсредоточени основно върху съдебни спорове с бивши купувачи от ЕС, твърдят още източниците на информационната агенция. Газпром Експорт е „просто една обвивка“, казва един от тях.
Алексей Гривач от прокремълския мозъчен тръст Национален фонд за енергийна сигурност пък посочва, че по-малко бляскавият фокус на „Газпром“ в близко бъдеще ще бъде да доставя газ до повече руски домове.
„На Газпром е възложена социалната задача за газификация и сигурни доставки на газ за икономиката и населението на ниски регулирани цени“, казва той.
По-широки съкращения
Разговорите на информационната агенция със служителите разкриват, че проблемите на „Газпром” се простират далеч отвъд звеното за износ. Двама от тях свидетелстват, че Милер вече е одобрил плановете за съкращаване на 1500 работни места в централата на компанията майка в Русия и в най-високия небостъргач в Европа - проектирания от британците център „Лахта“, също в Санкт Петербург. Уволненията в централата на „Газпром“ все още не са обявени, но служителите са били помолени да подготвят индивидуални презентации за причините, поради които трябва да запазят работните си места. Очаква се процесът да приключи до няколко седмици. Съкращенията възлизат на около 40% от персонала в централата на „Газпром”, но са малка част от половинмилионната работна сила, разпределена в цяла Русия.
Ръководството на компанията не е преценило колко решителни ще бъдат европейските столици. То е смятало като цяло, че Европа бързо ще се върне и ще „моли“ за възобновяване на доставките на руски газ. Но въпреки икономическите трудности от по-високите разходи за енергия, ЕС не отменя санкциите.
„Оказа се, че сме сгрешили“, казват от компанията пред Reuters.
Износителите на газ от САЩ бързо се заеха да заменят руските доставки в Европа. Страната се превърна в най-големият износител на втечнен природен газ за континента, като от 2021 г. насам доставките са се утроили. Европа все още купува руския втечнен природен газ (LNG), пренасян по море, но основно от конкурентите на „Газпром” - завода за втечнен природен газ „Ямал” на Новатек. Европейският съюз има за цел да прекрати използването на руски изкопаеми горива до 2027 г., а общото му потребление на газ е намаляло отчасти поради преминаването към възобновяеми енергийни източници.
Миналата година „Газпром” отчете нетна загуба от 7 млрд. долара за 2023 - първата от 1999 г. насам, годината, в която Путин дойде на власт. През първите 9 месеца на 2024 г., последният период, за който има налични данни, компанията отчита още една загуба.
Цената на акциите на „Газпром” спадна в средата на декември до най-ниската си стойност от януари 2009 г. насам, достигайки 106,1 рубли - срив с повече от една трета от началото на 2024 г.
Няколко месеца след обявяването на годишната загуба, миналата година „Газпром” заяви, че продава портфолио от имоти от висок клас, което включва известни луксозни хотели в Москва и в Долината на цветята в Армения. Компанията има дълга история на инвестиции в луксозни имоти, които използва за награждаване на служителите с почивки, както и за провеждане на конференции и събития като Олимпийските игри през 2014 г.
Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом помогна на цената на акциите на „Газпром” да се възстанови до около 180 рубли заради надеждите, че бързото мирно споразумение с Украйна ще доведе до възстановяване на износа за Европа, коментират от Alpha Bank.
Въпреки това има малко признаци, че континентът ще бърза отново да се обвърже с руския газ. А делът на „Газпром“ на пазарите в ЕС се е свил до 7% от над 35% преди санкциите на блока, сочат данни на Европейската комисия. Пазарната капитализация на компанията възлиза на около 46 млрд. долара - много под историческия връх от 330,9 млрд. долара през 2007 г.