Последната „рок звезда“ на Силициевата долина
Една история за влиянието, вдъхновението и отговора на въпроса защо никога няма да има втори Стив Джобс

Преди близо 23 години служител на Apple описва Стив Джобс пред автора Майкъл Гротаус като „рок звезда сред CEO-тата“.
Сравнението звучи странно. В крайна сметка, рок звездите са културни икони с милиони фенове, а главните изпълнителни директори… просто ръководят компании. Авторът обаче признава, че по това време е млад и не осъзнава толкова добре личността на Джобс.
В своя текст за Fast Company Гротаус си припомня как започва работа в Apple на ниска, нетехническа позиция. Нищо особено, и все пак всеки път, когато някой разбира за работното му място, следва един и същ въпрос: „А виждал ли си Стив Джобс? Какъв ръководител е той?“
Това се повтаря толкова често, че той започва да осъзнава колко голямо всъщност е въздействието на Джобс, дори върху хора, които никога не са имали допир до него.
Самият Гротаус никога не е разговарял с главния изпълнителен директор, но веднъж го вижда в Caffe Macs – служебното кафене на Apple в централата на 1 Infinite Loop. По-късно, когато разказва за тази кратка среща, някой му отвръща: „Ти си голям късметлия. Много малко хора някога ще бъдат в една стая с историческа фигура.“
Тогава, казва Гротаус в текста си, той осъзнава какво означава наистина да бъдеш рок звезда в света на технологиите.
Джобс не просто ръководи Apple – той е фигура, която вдъхновява. Символ. Икона. Почти две десетилетия по-късно авторът вярва, че Джобс вероятно ще остане последният толкова широко обичан и почти универсално уважаван лидер на технологичния свят.
А това може би е за добро.
<strong>Факторът Мъск</strong>
Това осъзнаване не идва случайно. В последно време авторът размишлява много за технологичните лидери – и по-специално за един: Илон Мъск.
В началото на 2010-те той е истински впечатлен от Мъск. Харесва начина, по който Tesla произвежда електромобили за масовия пазар и популяризира по-екологично устойчиви решения за транспорт и енергия. По всичко изглежда, че това не са просто продукти, а реални стъпки към едно по-добро бъдеще.
Освен това Мъск изглежда харизматичен, почти като новия Джобс. Когато говори, хората го слушат. Излъчва визионерство. И през онези години Гротаус е убеден, че Мъск е следващият технологичен титан, който ще промени света и ще бъде почитан по същия начин както Джобс.
Само че се оказва в грешка.
Макар и никога да не се е срещал с Мъск, Гротаус признава, че вече трудно разпознава онзи човек, който някога го е вдъхновявал. Какво точно се е случило – дали Мъск се е променил, или просто е започнал да показва истинското си лице – това не може да се каже. Той обаче е сигурен в едно: гледайки как хора от целия свят протестират пред магазините му, става ясно, че Мъск няма да бъде следващият Стив Джобс.
И не става въпрос само за него – в момента няма нито един технологичен лидер, който дори да се доближава до тази роля.
Една от основните причини за това, според Гротаус, е, че самият образ на големите технологични компании се е променил коренно от времето, в което Джобс е бил на върха.
В началото на 2000-те години Силициевата долина е изключително вдъхновяващо място. Почти всеки месец се появява нов продукт или услуга, които реално улесняват живота ни. Хората вярват в технологията. Възприемат я като инструмент за прогрес, комуникация, дори за демокрация.
Но през последните 15 години вятърът се обръща.
Гиганти като Amazon може и да предлагат безпрецедентни удобства, но същевременно унищожават малките бизнеси и опразват местните общности. А това поражда озлобление, а не възхищение към CEO-тата, които ръководят тези корпорации.
Същото се случва и със социалните мрежи.
Някога обявени за катализатор на свободата на словото и връзката между хората, днес те често са обвинявани за проблемите с психичното здраве, онлайн тормоза, разпространението на дезинформация и поляризация.
Изследванията показват, че повечето хора вярват, че платформи като Facebook и X имат прекалено голямо влияние върху политиката. Това отново отдалечава масовата публика от ръководителите им.
Новата вълна на технологичната революция – изкуственият интелект – също не предизвиква особена еуфория. Напротив. Хората се страхуват, че AI ще отнеме милиони работни места още в следващите няколко години.
Освен това много от тях вярват, че той „изсмуква човешкото“ от изкуството. Според проучване на YouGov повечето американци гледат на AI със страх и скептицизъм. А когато си CEO на компания, чийто продукт плаши хората – не можеш да очакваш любов и уважение.
Но има и още нещо. Днес технологиите са дълбоко преплетени с политиката и властта – много повече, отколкото по времето на Джобс.
Избори се печелят (или губят) в социалните мрежи. Войни се водят с помощта на чипове и софтуер, произведени в Силициевата долина. Големите технологични компании харчат десетки милиони годишно за лобизъм, политически дарения и влияние върху законодателството – от данъци до регулации.
А политиката, по своята същност, разделя хората.
Америка днес е по-поляризирана от всякога. Ако харесвате факта, че Джеф Безос, Илон Мъск и Марк Зъкърбърг бяха почетни гости на встъпването в длъжност на Доналд Тръмп, можете да бъдете сигурни, че поне половината нация мрази това, твърди Гротаус.
Затова, според него, може и да има още визионери, иноватори и лидери в света на технологиите — но втори Джобс? Едва ли.
Разбира се, никой не твърди, че Стив Джобс е бил светец. Авторът напомня, че личността му е доста сложна – добре известно е, че работата с Джобс можела да бъде изключително трудна, като той често бил нетърпелив или крайно взискателен в преследването на съвършенството.
Но въпреки това – или може би именно заради тази своя обсесивна отдаденост – той е обичан. Защото живее и работи в епоха, в която технологичните компании още не са се превърнали в Големите Злодеи.
И за разлика от повечето лидери днес, Джобс успява да запази политическите си възгледи на заден план – или поне може да си позволи да го направи.
Най-вече хората го обичат, защото продуктите, които създава, носят радост. Просто радост.
С оглед на това как се е променил светът – и каква е днешната роля на Big Tech – авторът не вярва, че отново ще се появи толкова харесван технологичен лидер.
И това, казва той, е по-скоро за добро.
Колкото и голям почитател да е на Джобс, Гротаус подчертава, че обожествяването на една-единствена фигура е доста рисковано – особено в днешната реалност, в която CEO-тата на технологични компании вече влияят не само върху това какви устройства използваме, а и върху това какви истории четем, в какво вярваме и дори какви закони се приемат.