Тарифната програма на Тръмп ще има обратен ефект. Лихвените проценти и инфлацията ще останат упорито високи. Възможно е да настъпи стагфлация.

Това вещае мрачната прогноза на Брайън Коултън, главен икономист във Fitch Ratings, водещ кредитен анализатор на световните пазари.

В интервю за Fortune той отговаря на 5 ключови въпроса за бъдещето на икономиката на САЩ.

LinkedIn | Brian Coulton

Ще се запазят ли митата

Според Коултън „реципрочните“ мита от „Деня на освобождението“, които президентът Тръмп въведе на 2 април, са били „много по-лоши от очакваното“.

Според него сегашните средни тарифи в САЩ са 23%, което е над 10 пъти повече от 2,2%, които преобладаваха само през миналата година.

Коултън смята, че днешните трицифрени мита за Китай ще се запазят „за известно време“, преди да спаднат до около 60% до 2026 г. В противен случай прогнозира, че 10% ще бъде „най-доброто, което всяка страна може да очаква“, и че общо взето до следващата година средните мита „ще се понижат до диапазона от 15% до 18%“.

Планът за въвеждане на реципрочни тарифи по цял свят беше замразен за 90 дни. А гръмките обещания на президента доведоха до буреносни икономически облаци вместо очаквания за светло и ясно бъдеще

Митата разтърсиха Уолстрийт. Но изпълни ли Тръмп петте си търговски цели?

Икономистът смята, че въпреки настояването на Тръмп, че се стреми да сключва изгодни за търговските партньори сделки, президентът е напълно убеден във високите мита като добра икономическа политика.

„Тарифите не са средство за водене на преговори, но Тръмп смята, че търговските дефицити са нещо вредно.“, коментира икономистът.

Интересно е, продължава той, че президентът изравнява 10-процентния удар върху Обединеното кралство, Сингапур и другите държави, в които САЩ имат излишък. Тази политика предполага, че намаляването на износа на дадена страна за САЩ, дори ако им продават повече, отколкото те внасят, има смисъл, защото намалява общия търговски дефицит. Примерите със Сингапур и Обединеното кралство, твърди Коултън, показват, че „е малко вероятно държавите, с редки изключения, да могат да предложат нещо, за да свалят ставките си под 10%“.

Денят, изпълнен с хаос, противоречия и увъртане от Белия дом по отношение на тарифната стратегия на Тръмп, в крайна сметка доведе до облекчение на световните пазари. Но опасността от рецесия за САЩ не е отминала

„Денят на тарифния хаос“ и един стряскащ урок за втория мандат на Тръмп

Кой ще плати сметката

„Да речем, че сте китайски износител и сте изправени пред 60-процентна тарифа“, обяснява Коултън.

„Бихте могли да намалите цената на едро за американския посредник или дистрибутор, или за голяма компания, която внася директно, на входното пристанище в САЩ, за да запазите цената за потребителя и да не губите пазарен дял. Това е, което администрацията твърди, че вероятно ще се случи.“

Но според икономиста, данните от кръговете на митата на Тръмп срещу Китай през 2018 г. и 2019 г. показват, че това не се е случило.

„В подробни проучвания се разглеждаше дали китайските износители са понижавали цените преди въвеждането на митата за вносители от САЩ, посредниците като търговци на едро и дистрибутори.

Ако износителите бяха абсорбирали митата, щяхте да видите, че цените на пристигащите стоки падат“.

Вместо това цените, които се начисляваха на вносителите от САЩ, се повишаваха успоредно с увеличаването на митата. Данните на уебсайта на Търговския представител на САЩ показват тази тенденция“, допълва Коултън.

Автомобилното производство първо понесе тежкия удар от налагането на тарифи, но сектори като хранителната и алкохолната индустрия тепърва ще се сблъскат с ценовия ефект

От мебели и дрехи до уиски с бадеми: „Търговската болка“ от митата ще е за потребителите

А какво става с прекупвачите? Цифрите показват, че те са поели част от митата, но много по-малко от половината - по-скоро една трета.

От данните става ясно, че потребителите в САЩ са тези, които плащат по-голямата част от тарифния „данък“ на касите. Очаква се и този път те да платят по-голямата част от сметката.

Ще ударят ли митата икономическия растеж

През декември Коултън прогнозира, че БВП на САЩ, който завърши годината със силен ръст от 2,8%, ще се забави до около 2% през 2025 г.

Оттогава обаче той намали прогнозата си до 1,2%.

„Мислете за митата като за увеличение на данъците. Една четвърт от общите потребителски разходи за стоки в САЩ отиват за внос. От данък върху всички тези продукти от малко над 2% се стига до данък, който вероятно ще бъде около 18%. Кога досега се е случвало такова внезапно увеличение на данъците?“

Международният валутен фонд запазва прогнозата си за 2,5% ръст на българската икономика през тази година на фона на намалени очаквания за ЕС и света

МВФ: Търговската война ще забави глобалния растеж с 0,5% за 2025 г.

Изводът: „Цените на вноса ще нарастват по-бързо от заплатите“, казва Коултън.

„Със същите заплати ще се купуват по-малко неща. Тъй като „реалните доходи“ намаляват, потребителските разходи ще спаднат, което ще намали растежа на БВП.“

Според икономиста, дори ако вносителите поемат голяма част от митата, по-високите разходи ще намалят маржовете им.

„Така че това все още е загуба, нанесена на икономиката на САЩ. Компаниите ще намалят разходите си. Тъй като получават по-малка печалба, ще инвестират по-малко в изграждането и обновяването на заводи и ще наемат по-малко служители, което ще намали потребителските разходи.“

МВФ намали прогнозата си за американската икономика с почти цял процентен пункт до 1,8% от 2,7% през януари

Откат: САЩ ще пострадат най-много от предизвиканата от тях търговска война

Колко голямо е притеснението от стагфлация

Новата тревога на Коултън е нарастващата възможност за стагфлация.

Това е ужасяващото явление, от което САЩ пострадаха през 70-те години, а Европа - следващото десетилетие. Това е най-лошото от двата свята - комбинация от висока инфлация и висока безработица.

„В момента САЩ не са в стагфлация. Но не е пресилено да се каже, че вървим към по-високи потребителски цени, по-висока инфлация и по-висока безработица, тъй като компаниите намаляват инвестициите. Все още не сме стигнали дотам. Но е сериозна заплаха. Този сценарий е много по-вероятен, отколкото преди месец.“, допълва експертът.

Вече се наблюдава инфлация в САЩ, преди да е настъпил ефектът от митата, коментират експерти

Уолстрийт падна рязко в края на март. Страховете от "стагфлация" отново са в центъра на вниманието

Ще намалят ли митата търговския дефицит на САЩ

Свещеният граал на Тръмп е да намали дефицита на износа спрямо вноса. Тази разлика, според него, понижава стандарта на живот на американците и прехвърля „цялото богатство, което заслужаваме“, на търговските партньори.

Но Коултън се съмнява, че планът на Тръмп ще допринесе за преодоляване на пропастта, като в същото време ще доведе до нови големи разходи за икономиката.

Според него тарифната политика може да намали търговската разлика „в периферията“, като оскъпи вноса и прехвърли продажбите към местните производители. Но се съмнява, че местните производители и чуждестранните играчи ще действат бързо, за да увеличат значително капацитета си в САЩ - прогноза, която е в центъра на инициативата на Тръмп.

„За чужденците, изправени пред големи мита, въпросът е колко бързо ще се преместят в САЩ. Това е огромно решение. Вероятно няма да се случи бързо.“

Икономист изчислява, че Белият дом разполага с малко време, за да постигне споразумение, което да премахне по-голямата част от наложените "реципрочни" мита. Ако това не се случи, има риск за сериозен удар върху фондовите пазари и икономиката на САЩ

Тръмп има по-малко от 2 месеца за преговори по митата – иначе 2025 г. ще бъде като 2022 г. за инвеститорите

На макроравнище САЩ харчат и инвестират повече, отколкото спестяват. Докато компаниите генерират повече от достатъчно печалба, за да финансират капиталовите си разходи, държавните дефицити превишават тези частни „спестявания“, принуждавайки САЩ да привличат гигантски количества капитал от чужбина.

Този курс се определя във Вашингтон и от избирателите.

Всъщност именно решението на Америка да харчи много повече, отколкото спестява, обяснява защо трябва да купува много повече от други държави, отколкото те купуват от нея - така че техният излишък в долари може да се върне като бумеранг, за да финансира бюджетните дефицити, допълва Коултън.