На 3 май, събота, Уорън Бъфет изненада света на инвестициите като обяви, че ще се оттегли от поста главен изпълнителен директор на Berkshire Hathaway в края на годината и ще предаде щафетата на избрания от него наследник – Грег Ейбъл.

94-годишният инвеститор закри годишната среща на компанията, която превърна в една от най-големите в САЩ, със съобщението, че ще препоръча на борда на Berkshire Ейбъл да поеме ръководството като главен изпълнителен директор през 2026 г.

„Настъпи моментът“, каза Бъфет, „в който Грег трябва да стане главен изпълнителен директор на компанията в края на годината.“

Така, едно от най-великите и дългогодишни управления в американския капитализъм навлезе в последните си месеци.

Бъфет трансформира Berkshire от западнала текстилна компания в гигантски конгломерат и културен феномен. В продължение на десетилетия хиляди инвеститори и почитатели пътуваха до Омаха, за да присъстват на това, което той наричаше „Уудсток на капиталистите“. Милиони други следяха събитието онлайн, четяха неговите годишни писма до акционерите и попиваха мъдростта му, която често надхвърляше обикновения инвестиционен съвет.

Някои от акционерите, останали в конферентния център след като Бъфет напусна сцената, заявиха, че осъзнават сериозността на решението му и неговото значение за бъдещето както на Berkshire, така и на ежегодната среща в родния град на компанията, пише The Wall Street Journal.

„Шокиращо е да го чуеш на живо тук днес“, казва пред медията Брандън Суенсен, акционер от Дийпхейвън, Минесота, който идва на срещата със съпругата си от 2008 г. насам. „Предполагаме, че ще има среща и догодина, но дали ще бъде същата – това е може би най-наболелият въпрос в съзнанието на мнозина, докато си тръгваме от Омаха днес.“

Новината на Бъфет предизвика лавина от коментари от страна на водещи фигури от Уолстрийт.

„Уорън Бъфет въплъщава всичко, което е добро в американския капитализъм и в самата Америка – инвестиране в растежа на нашата нация и нейните бизнеси с почтеност, оптимизъм и здрав разум“, заяви изпълнителният директор на JPMorgan Chase Джейми Даймън. „Уча се от него и до днес и съм горд, че го наричам приятел.“

Бъфет, който е и председател на борда на Berkshire, каза, че ще обсъди плана за наследяване на неделното заседание на борда, и очаква препоръката му да бъде приета на следваща среща.

Изборът му на нов главен изпълнителен директор не бе изненада – още през 2021 г. Бъфет разкри, че 62-годишният Ейбъл ще го наследи. Но дори и самият Ейбъл, който седеше на сцената на CHI Health Center в Омаха, не е знаел предварително точния момент, в който Бъфет ще обяви решението си – до последните минути на сесията с въпроси и отговори, отбелязва WSJ.

Огромната зала замлъкна, докато легендарният инвеститор говореше. А когато завърши, тълпи от акционери и фенове – включително самият Ейбъл – се изправиха на крака и го аплодираха.

Сред членовете на борда на Berkshire, по думите на Бъфет, само синът му Хауърд и дъщеря му Сюзън са знаели предварително за решението му да се оттегли през декември. Той вече бе споменал, че Хауърд един ден ще го наследи като председател на компанията, макар и без изпълнителна роля.

Следващия път, когато акционерите на Berkshire се съберат в Омаха, Бъфет вече няма да бъде начело.

„За мен това беше специален момент – краят на една ера“, казва пред Хосе Луис Флорес, акционер от района на залива в Калифорния.

Бъфет заяви, че не планира да изчезне от сцената на Berkshire, но че според плана му Ейбъл ще има последната дума в компанията.

„Все още ще се навъртам и бих могъл да съм полезен в някои случаи“, каза той. „Но последната дума ще бъде на Грег – било то в оперативни въпроси, разпределение на капитала или нещо друго.“

Роден и израснал в канадските прерии, Ейбъл навлиза в орбитата на Бъфет през 1999 г., когато Berkshire инвестира в MidAmerican Energy – енергийна компания от Де Мойн. Заедно с тогавашния си началник Дейвид Сокол, Ейбъл помага за изграждането на това, което по-късно става Berkshire Hathaway Energy, чрез поредица от придобивания. През 2018 г. Бъфет го повишава, като му поверява управлението на всички неблаготворителни дейности на компанията и го назначава за заместник-председател и член на борда.

През 2021 г. Бъфет ясно заявява, че Ейбъл ще бъде неговият наследник. „Грег ще бъде по-успешен от мен и ако кажа друго, носът ми ще порасне“, каза той през декември 2023 г.

Кариерата на Бъфет в Berkshire започва през 1965 г., когато той поема контрола над западнала текстилна компания. Превръща я в инвестиционно начинание, както и в огромен конгломерат с дейности в застраховането, енергетиката, железопътния транспорт, обувната промишленост и дори в сладкарската индустрия.

Часове преди шокиращото си съобщение той сякаш леко намекна за това, което предстои:

„Това е моето 60-то годишно събрание и мисля, че е най-голямото и най-доброто досега“, каза той.

След съобщението му финансовите медии по цял свят изтъкват причините, поради които Бъфет е несравним и неповторим инвеститор: личността, времето и структурата.

1. Личността

Бъфет е не просто гений - той е посветил почти целия си дълъг живот на обсесията си с фондовия пазар. Особено в ранните години на кариерата си, неговият безпрецедентен успех е изисквал огромни лични жертви - включително отказ от нормален социален и семеен живот.

Както Барух Спиноза е наричан „обсебен от Бог“, така може да се каже, че Бъфет е „обсебен от борсата“.

От 1942 г., когато купува първите си акции на 11-годишна възраст, той непрестанно поглъща информация за компании, четейки годишни отчети така, както повечето хора слушат музика.

Като млад мениджър на инвестиции, Бъфет се разхождал из дома си с лице, заровено в корпоративни отчети, блъскайки се в мебелите и без да обръща внимание на семейството си. Докато децата му се забавлявали в увеселителен парк, той седял на пейка и четял финансови документи. Присъствал физически, но умът му бил някъде другаде - в свят на пренос на данъчни загуби и графици за амортизация.

Представете си да бъдете толкова обсебени. И да ви доставя удоволствие. А сега си представете, че това ви радва почти всеки момент, в който сте будни. Такъв е Уорън Бъфет, пише анализаторът на WSJ Калъм Борчърс,

Майсторството му идва от разпознаването на повтарящи се модели - а Бъфет е видял всички възможни. По неговите работни навици, дори консервативно изчисление предполага, че е прочел над 100 000 финансови отчета за над 70-годишната си кариера.

Това натрупване на информация, комбинирано със забележителна памет, превръща Бъфет в човешка форма на изкуствен интелект. Той е способен да отговори на почти всеки въпрос, черпейки от вътрешната си база данни, пише още Калъм Борчърс.

2. Времето

Вторият ключ е епохата, в която Бъфет практикува занаята си. Както сам казва, той е „спечелил лотарията“, като се е родил където и когато трябва.

Ако беше роден в Омаха през 1880 г., а не през 1930 г., щеше да инвестира в добитък, а не в акции. Ако беше роден в Омск, а не в Омаха - щеше да работи по Транссибирската железница, а не да притежава железопътни компании.

Съдбата го среща навреме с Бенджамин Греъм - бащата на фундаменталния анализ и един от великите инвеститори на XX век.

Бъфет започва кариерата си преди на пазара да се излеят трилиони долари от индексни фондове и институционални инвеститори.

Той изгражда ранната си репутация, като „ловува“ там, където никой друг не търси. Инвестира в компании, които почти никой не следи.

Понякога влага 20–35% от активите си в една-единствена малка фирма - като Dempster Mill Manufacturing или Sanborn Map. За някои позиции му трябвало години да ги изгради, поради ниска ликвидност.

Между 1957 и 1968 г. доходността му възлиза на средно 25.3% годишно, спрямо 10.5% за S&P 500.

Докато другите инвеститори се придържат към индексите, Бъфет създава стойност извън тях. Едно изследване от онези години показва, че никой фонд не е надминал пазара значимо повече от случайността - освен Бъфет.

Той не просто успява. Той успява в продължение на почти 60 години. До края на миналата година Berkshire Hathaway реализира годишна възвръщаемост от 19.9% - почти двойно спрямо 10.4% за S&P 500.

Почти всеки може да победи пазара за една година с късмет. Но никой друг в историята не го е правил с такъв мащаб и продължителност.

3. Структурата

Berkshire Hathaway не е хедж фонд, нито взаимен фонд, нито борсово търгуван фонд. Това е публична холдингова компания, която съдържа всичко, което Бъфет е преценил, че си струва да бъде притежавано: публични компании, частни фирми, облигации, дори сребро - и над $330 милиарда в кеш.

Компанията не събира такси за управление, нито стимулиращи такси за резултати - което премахва натиска за поемане на прекомерен риск.

Повечето инвестиционни фондове страдат от проклятието на „процикличността“ - инвеститорите наливат пари при добри резултати, което ги принуждава да купуват скъпо. При спад - същите инвеститори изтеглят средства, принуждавайки фондовете да продават евтино.

Berkshire обаче няма външни потоци. Всичко идва от активите ѝ. Никой не може да налее или изтегли средства в критичен момент. Единственият начин да „инвестираш“ в Berkshire е да купиш акция от някой друг.

Тази структура дава на Бъфет стратегическо предимство - свободата да инвестира когато и където пожелае. Почти никой друг професионален инвеститор няма този лукс - а и не го иска.

Докато повечето фонд мениджъри могат да живеят охолно, дори когато изостават от пазара, истинският риск за тях е да опитат нещо различно, пише Калъм Борчърс от WSJ и завършва:

Прасетата ще се научат да летят, преди някой да има смелостта да се опита наистина да подражава на Уорън Бъфет.