Германски стартъп си осигури рекордно финансиране от 130 млн. евро за разработване на технология за термоядрена енергия без емисии чрез комбиниране на атоми.

Инвестицията в мюнхенската Proxima Fusion, ръководена от технологичните инвеститори Cherry Ventures и Balderton Capital, е най-голямата досега в сектора на термоядрения синтез в Европа.

Филип Дамес, партньор-основател в Cherry Ventures, я описва като „залагане на способността на Европа да бъде водеща в решаването на едно от най-големите предизвикателства пред човечеството“.

„В световен мащаб няма толкова много компании за трилиони долари, но ние смятаме, че ако има някоя, която може да бъде такава, то това е Proxima“, казва той пред Financial Times.

Proxima, която се отдели от германския Институт за физика на плазмата „Макс Планк“ преди две години с първоначално финансиране от 7 млн. евро, се стреми да изгради устройство, наречено стеларатор, което според нея е най-надеждният път към търговска термоядрена енергия. Това е алтернатива на по-разпространения токамак, създаден за първи път от съветски учени през 50-те години на миналия век.

И двете устройства използват огромни магнити, за да окачат плаваща маса от водородна плазма, която се нагрява до екстремни температури, така че атомните ядра се сливат, освобождавайки огромни количества енергия. Усуканата структура на стеларатора е по-сложна за изграждане, но би трябвало да произвежда по-стабилна плазма, което според Proxima я прави подходяща за електроцентрала.

Почти цялото финансиране на т.нар. термоядрен синтез с магнитно задържане доскоро беше насочвано към традиционните токамаци, а компаниите в САЩ са събрали много по-големи суми от Proxima.

Подкрепяната от Бил Гейтс Commonwealth Fusion Systems, която изгражда демонстрационно устройство за токамак в Масачузетс, набра рекордните 1,8 млрд. долара през 2021 г., а подкрепяната от Сам Алтман Helion натрупа 425 млн. долара през януари.

Въпреки това, нито една машина за термоядрен синтез все още не е успяла да произведе повече енергия, отколкото системата консумира, а някои учени смятат, че остават десетилетия докато това стигне до търговска реализация.

Франческо Сьортино, главен изпълнителен директор на Proxima, казва, че финансирането ще позволи до 2027 г. да бъде изграден мощен и единствен по рода си магнит, наречен Stellerator Model Coil.

„Това е магнитът, който ще промени историята“, твърди той пред FT.

След това до 2031 г. компанията ще изгради демонстрационна централа на стойност около 1 млрд. евро, която Сьортино се надява да бъде частично финансирана от Европейската комисия.

Наскоро назначеният канцлер Фридрих Мерц е ентусиазиран поддръжник на изследванията в областта на термоядрения синтез и заяви, че Германия трябва да бъде домакин на първата в света такава електроцентрала.

"Нашето основно послание към канцлера Мерц е: Вие поискахте такъв проект за Германия. Ние го изпълняваме", казва Сьортино.

Даниел Уотърхаус, генерален партньор в Balderton Capital, коментира, че неговият технологично ориентиран фонд е бил впечатлен от „изключителния екип“ на Proxima и способността му да използва софтуер за симулация, за да преодолее проблемите при проектирането.

„Това определено е различен рисков профил от този, който бихте имали при инвестиции в софтуер“, казва Уотърхаус. „Вярваме, че физиката тук е решена.“

Сьортино отбелязва, че в продължение на десетилетия Европа е била водеща в света в областта на изследванията на термоядрения синтез, но рискува да изостане в критичния момент, ако не подкрепи частните компании, които се опитват да превърнат този процес в реалност. Най-напредналият в света съществуващ стеларатор, построен от учени, финансирани от правителството, се намира в Грайфсвалд, Източна Германия.

„Ако не инвестирате в правилния момент като правителство, тогава всичко е напразно“, казва ръководителят на Proxima.

„Така просто ще сме правили научни пробиви, за да помогнем на нашите американски или китайски колеги“.