Ново ядрено начало: Европа преосмисля един от най-оспорваните енергийни избори
Възобновен интерес към ядрената енергия в Европа показва как някои страни се опитват да се подсигурят в стремежа си към по-голяма независимост
&format=webp)
Преходът към ядрената енергия в цяла Европа набира скорост, тъй като страните се опитват да си осигурят по-голяма енергийна независимост.
Само през последните няколко седмици Дания обяви планове да преразгледа 40-годишната забрана на ядрената енергия като част от значителна промяна в политиката си, Испания даде сигнал, че е готова да преосмисли закриването на ядрените си централи, а Германия се отказа от дългогодишната си опозиция срещу атомната енергия.
Тази нововъзникваща тенденция изглежда се дължи, поне отчасти, на някои от разходите, свързани с възобновяемите енергийни източници, по-специално слънчевата и вятърната енергия.
„Слънчевата и вятърната енергия все още са най-евтиният и най-бърз начин за преход към зелена енергия и това остава наш приоритет. Но трябва да разберем дали новите ядрени технологии могат да играят поддържаща роля“, казва пред CNBC Ларс Аагаард, датският министър на климата, енергетиката и комуналните услуги.
Скандинавската страна, която разчита в голяма степен на възобновяеми енергийни източници, обяви в средата на май, че планира да анализира потенциалните ползи и рискове от новите усъвършенствани ядрени технологии, като малки модулни реактори, в допълнение към слънчевите и вятърните технологии.
Датското правителство, което забрани използването на атомна енергия през 1985 г., добави, че не планира да се върне към традиционните атомни електроцентрали.
„Нямаме скорошен опит с атомната енергия и ни липсват необходимите знания по отношение на безопасността и управлението на отпадъците. Ето защо трябва да започнем сериозен анализ – не за да заменим слънчевите и вятърните източници, а за да видим дали новата ядрена енергия може да допълни нашата система в бъдеще“, добавя Аагаард.
Георг Захман, старши научен сътрудник в брюкселския мозъчен тръст Bruegel, казва, че ядрената енергия остава най-разделящата технология в Европа.
„По този начин възраждането на ядрената енергия в политическия дискурс е донякъде изненадващо, като се има предвид, че цената на основните конкурентни технологии, новите вятърни и слънчеви централи, е спаднала с повече от 80%, докато тази на ядрените централи по-скоро се е повишила“, коментира Захман.
Така наречените „скрити разходи“ за балансиране и транспортиране на електроенергия от възобновяеми източници се увеличават с нарастващия дял на вятърната и слънчевата енергия, посочва научният сътрудник, отбелязвайки, че тази тема напоследък става все по-очевидна.
Възроден интерес към ядрената енергия в Европа
В края на миналия месец Испания даде сигнал, че е отворена към атомната енергия. В интервю за Bloomberg испанският министър на екологичната трансформация Сара Ааген коментира, че макар правителството да продължава с плановете си за извеждане от експлоатация на ядрените реактори през следващото десетилетие, не може да се изключи удължаване на срока им след 2035 г.
Ааген добави, че правителството не обмисля нищо и все още не са внесени конкретни предложения.
Широко считана за антиядрена, южноевропейската страна е затънала в обвинения за прекъсването на електроснабдяването през последните седмици.
Някои външни наблюдатели посочиха възобновяемите енергийни източници и целите за нулеви нетни емисии като възможни причини за прекъсването на електроснабдяването, особено като се има предвид, че Испания и Португалия разчитат в голяма степен на вятърна и слънчева енергия за електроенергийната си мрежа.
Испанският премиер Педро Санчес и операторът на електроенергийната мрежа на страната Red Electrica de Espana обаче заявиха, че рекордните нива на възобновяема енергия не са виновни за прекъсването на електричеството.
Германия, която затвори последната от трите си останали атомни електроцентрали през 2023 г., наскоро се отказа от противопоставянето си срещу ядрената енергия, което бележи сближаване с Франция.
Водено от канцлера Фридрих Мерц, новоизбраното правителство е оттеглило възраженията си срещу френските усилия да се гарантира, че ядрената енергия се третира на равна нога с възобновяемите енергийни източници в законодателството на ЕС, съобщи Financial Times на 19 май, позовавайки се на френски и германски политици.
Тъй като е нисковъглеродна, ядрената енергия има потенциал да играе значителна роля в подпомагането на страните да произвеждат електроенергия, като същевременно намаляват емисиите и зависимостта си от изкопаемите горива, твърдят нейните защитници.
Някои екологични групи обаче считат, че ядрената индустрия е скъпо и вредно отклонение от по-евтини и по-чисти алтернативи.
Захман от Bruegel казва, че способността на напълно амортизирани атомни електроцентрали да продължат да работят много след изтичането на експлоатационния им срок, както и „силно несигурната“ надежда, че малките модулни реактори от ново поколение „могат да бъдат построени много евтино, завладяват въображението на индустрията и политиците“.
По всяка вероятност, според Захман, „новите атомни електроцентрали ще останат трудни за финансиране и в най-добрия случай ще се изплатят едва след десетилетия.
Междувременно дискусията дали да се предпочете ядрената енергия или възобновяемите източници помага само на природния газ, който ще продължи се налага, докато не се направят мащабни инвестиции в чиста електроенергия“.
Данни, публикувани от енергийния мозъчен тръст Ember, показват, че през първата половина на миналата година електроенергийната система на ЕС е продължила бързото си преминаване към възобновяеми енергийни източници. Всъщност, през шестмесечния период вятърната и слънчевата енергия достигат рекордни нива - 30% от производството на електроенергия в блока и за първи път изпреварвайки изкопаемите горива.
Наред с растежа на възобновяемите енергийни източници, Ember посочва, че ядреното производство в ЕС е нараснало с 3,1%.