Waymo стартира първите си две „пътувания“ до Филаделфия и Ню Йорк в понеделник, което показва, че компанията, собственост на Alphabet, има сериозен интерес към експанзия в градовете на Североизточните Съединени щати.

Тези пътувания обаче не означават непременно, че роботакситата ще бъдат пуснати на пазара в близко бъдеще. Компанията обяви и още няколко маршрута, планирани за тази година, включително до Хюстън, Орландо, Лас Вегас, Сан Диего и Сан Антонио.

Обичайно процесът започва с изпращане на малък автопарк от автомобили, управлявани от хора, но оборудвани с автономната система за шофиране, която компанията разработва.

Целта е картографиране на градовете, в които предстои дейност.

След това се преминава към автономни тестове – отново с човек зад волана – преди събраните данни и наблюдения да бъдат предоставени на инженерите за допълнително обучение и усъвършенстване на системата за изкуствен интелект.

В някои случаи подобни обиколки водят до реално пазарно присъствие. Така например през 2023 г. компанията извършва пилотна обиколка в Санта Моника, част от окръг Лос Анджелис, където в момента вече оперира търговска услуга – включително в Санта Моника, Бевърли Хилс и Холивуд.

За пътуването си до Филаделфия Waymo планира да разположи превозни средства в едни от най-предизвикателните за шофиране части на града, включително центъра и магистралната мрежа.

Според говорител на компанията, цитиран от TechCrunch, автомобилите ще се движат „по всяко време в различни квартали на Филаделфия – от Северния център до Ийстуик, Университетския град и чак до река Делауеър на изток“.

В Ню Йорк колите ще бъдат управлявани ръчно в Манхатън – от северната част на Сентрал Парк до Батери, както и в части от централен Бруклин. Компанията ще картографира и зони от Джърси Сити и Хобокен в Ню Джърси.

Миналия месец Waymo подава заявление за разрешение да тества своите автономни автомобили в Ню Йорк с оператор зад волана, но към момента все още не е получила одобрение.

Това обаче не е първото ѝ присъствие в Голямата ябълка.

Първоначално компанията разполага малък автопарк още в края на 2021 г., за да картографира части от Манхатън и Ню Джърси. През зимата на миналата година тя извършва тестове в Бъфало, насочени към автономно шофиране в неблагоприятни условия.

Но дори и да получи разрешение за тестове с човек зад волана, пътят към реално търговско внедряване в Ню Йорк остава дълъг.

В момента местните регулации не позволяват на операторите да внедряват автономни превозни средства без присъствието на човек на предната седалка – закон, чиято промяна Waymo активно лобира.

Междувременно продължаващите тестове на компанията в различни щати се надграждат върху настоящите ѝ търговски услуги в Атланта, Остин, района на залива, Лос Анджелис и Финикс. Waymo планира да стартира операции в Маями още тази година, а във Вашингтон – през 2026 г.

Но колкото и динамично да изглежда картата на експанзията, автономните технологии все още не са достигнали момента, в който хората могат напълно да се „отпишат“ от уравнението.

Именно тук идват и въпросите – не толкова „къде“ оперират роботакситата, а „кой“ наистина ги управлява и какво остава скрито зад завесата на автономията.

„В нашия камион няма никого“, казва Стърлинг Андерсън, съосновател на Aurora – компания за автономни товарни превози – в подкаст интервю от миналата година.

„Не правим трикове като в „Магьосникът от Оз“, където зад завесата стои човек.“ Тук той говори за амбициите на компанията да пусне търговска услуга с автономни камиони по маршрута Далас – Хюстън.

А през май тази година Aurora обяви официалното начало на услугата. Само няколко седмици по-късно обаче става ясно, че партньорите ѝ в производството – PACCAR – изискват човек да присъства на предната седалка поради използването на прототипни части в базовата платформа.

След „обстойно премисляне“, компанията приема изискването и премества досегашния наблюдател (който е стоял отзад) на мястото на шофьора.

Aurora подчертава, че това не е нужно за безопасното управление на камиона, а наблюдателят не управлява автомобила. Но символичният удар е ясен: пълната автономност се отлага, поне за момента. А икономическият модел изглежда далеч по-слаб, ако всеки камион изисква платен служител на борда.

И те не са сами. При старта на роботакситата на Tesla през миналия месец в Остин, в колите има „наблюдатели по безопасността“ на пасажерската седалка.

В Китай Baidu пуска роботизирани таксита с „дистанционно управление“, което позволява намеса при нужда. Waymo не използва „дистанционни шофьори“, но разчита на „агенти по флотска поддръжка“, които помагат при затруднения.

В объркващи ситуации автомобилът остава в автономен режим, но може да поиска съвет от човек в центъра за поддръжка.

Ако хората наистина не са толкова добри шофьори, както твърдят компаниите за автономни превозни средства, защо машините все още не могат да функционират без помощта им?

Отговорът е, че машините и хората просто са добри в различни задачи.

Алгоритмите не се изморяват, не се разсейват... не пият алкохол. Но все пак се затрудняват, когато става въпрос за ситуации, които изискват контекст, интуиция и гъвкава интерпретация – какъв сигнал подава строителен работник, размахващ ръце насред улицата? Как да се заобиколи внезапна блокада? Именно в тези т.нар. „edge cases“ човешката намеса все още е изключително важна.

И докато е логично в подобни случаи да има „резервен план“ с човешки фактор, проблемът е, че много от тези роли остават в сянка.

При запитване от страна на Financial Times, само Waymo отговаря – и то частично.

Компанията отказва да съобщи колко души работят в екипа за поддръжка, но потвърждава, че те са наети от Cognizant, имат шофьорски книжки и се намират в Аризона, Мичиган и неназовано офшорно местоположение.

По отношение на отговорността при инцидент, Waymo заявява, че „ако автомобилът ѝ участва в произшествие с щети или наранявания, тя поема отговорност съгласно закона“.

Но това все пак не отговаря на по-големия въпрос: кой поема отговорност, ако оператор в кол-център даде грешен съвет, който води до инцидент? Компанията? Подизпълнителят? Самият човек? А ако той не се намира в същия щат или дори в същата държава?

„Бремето трябва да пада върху компаниите – те трябва да обяснят какво точно правят и защо смятат, че е безопасно“, казва Брайънт Уокър Смит, преподавател по право в Университета на Южна Каролина.

„Регулаторите абсолютно трябва да разпитват всяка част от системата.“