Футболните фенове в Обединеното кралство отдавна са приели факта, че любимите им спортисти пътуват с частни самолети, носят само дизайнерски облекла и са готови да пръскат хиляди долари за шампанско след триумфите си.

Но бившият футболист и настоящ предприемач Том Бийхън е изключение от това правило. Въпреки че е съосновател на премиум марката за спортни облекла Castore на стойност 950 млн. паунда (1,29 млрд. долара), той признава, че продължава да пести и не води луксозен начин на живот.

„Никога не съм си купувал скъп часовник, не харча много за дрехи. Не летя в бизнес класа, дори до Австралия летях в икономична“, заявява той в интервю за Financial Times и допълва:

„Цялата концепция за прекалено харчене не ме прави щастлив.“

От футбола към бизнеса или когато си готов на всичко, за да натрупаш капитал

Още в края на тийнейджърските си години Том започва да играе за Tranmere Rovers, след което се присъединява към испанския Jerez Industrial CF.

Но обещаващата му кариера внезапно приключва в началото на 20-те му години, когато с брат му Филип изоставят спорта за сметка на финансите в Лондон, с цел да наберат капитал за собствен бранд за спортни облекла.

Том се присъединява към Lloyds Bank, а Филип работи в Deloitte и така през 2015 г. Castore вече e факт, разказва Fortune. Братята обаче все още са далеч от богатството. През първите три години си плащат по 1000 паунда (1355 долара) на месец, за да запазят печалбите за бизнеса.

Том се връща да живее обратно при родителите си, а бъдещата съпруга на Филип плаща наема им.

Бившият футболист споделя, че това са били „тежки времена във финансово отношение“, но дори след като през 2023 г. бизнесът му доближава оценка от 1 млрд. паунда, нито един от пестеливите му навици не се променя. Всъщност той продължава води сдържан живот от притеснение, че ще удари дъното, ако прекали с разходите – защото „няма протекторна мрежа“, която да го хване, допълва Fortune.

„Минах през период, в който мислех, че трябва да направя нещо хубаво за себе си, но винаги съм бил по-скоро спестовен, отколкото харчещ.

Не знам дали това се дължи на произхода ми или, че преживях тези три години, в които постоянно се страхувах да не ми свършат парите. Този страх никога не те напуска.

Той е запечатан дълбоко в душата ми - това всекидневно фокусиране върху парите, тази параноя.“, признава Том.

И макар че не харчи за копринена пижама и хайвер, той с удоволствие си позволява да глези родителите си. Купува им полети в бизнес класа, защото са във фазата „да се наслаждават“ на живота. В същото време смята за себе си, че още е в етап на „изграждане“ с дълги работни часове, така че на хоризонта не се очертават ваканции.

Родените в работническо семейство нямат „свободни 40 000 паунда“

Допълва, че родителите му никога не са имали възможност сами да се радват на такъв лукс. Семейството е част от работническа класа в Северна Англия без много високи доходи. Никога не са ходили на почивка и още от дете Том е наясно, че другите са в по-добро положение от него.

Това е още една причина да бъде толкова пестелив и до днес, а тази перспектива е в основата на печелившия бизнес със спортни облекла, допълва Fortune.

„Когато стартирахме Castore, се срещах с други предприемачи и мислех, че има малко хора като нас. Всички останали имаха защитна мрежа -

родителите им имаха свободни пари и ако не вървеше добре, те започваха да се занимават с нещо друго и всичко беше наред. Аз не се чувствах така.

, продължава Том и допълва, че семейството му не разполагало със „свободни 40 000 паунда“.

Майка му е учителка, а баща му строител, затова правят „огромна жертва“, като предлагат да ипотекират къщата си, за да помогнат на синовете си за старта на Castore.

Тези тежки обстоятелства отпреди 10 години са много далеч от успеха, който марката му носи сега, но той подчертава, че причината за прехода му от футбола към предприемачеството е именно финансовата стабилност, а не свръхбогатството.

„Повече от желанието да изкарам определена сума пари ме движеше чувството за сигурност. Баща ми винаги се притесняваше, че ще бъде съкратен, и това се отразяваше на семейството. Винаги съм имал за цел да бъда успешен до такава степен, че да имам сигурност.“

Пестеливи милионери

Луси Гуо – най-младата самоизградила се милиардерка, която измести Тейлър Суифт от първото място, все още пазарува в Shein и ходи на работа с Honda Civic.

Серийният инвеститор Марк Кюбан също не е почивал през първите седем години от старта на технологичната си компания MicroSolutions.

Споделя, че по това време бил „дяволски разорен“ и живеел в апартамент с три спални заедно с още петима съквартиранти, като често спял на пода. Докато приятелите му излизали през уикенда, той бил затънал до уши в развитието на бизнеса си от страх, че всичко „е на косъм да пропадне“.

По-късно той продава MicroSolutions на H&R Block за 6 млн. долара.

Актрисата Кийк Палмър става милионерка една на 12 години, но скромното ѝ възпитание завинаги определя начина, по който упралява парите си.

В някои отношения тя все още живее под възможностите си; казва, че дори и с 1 млн. долара в джоба пак би наела жилище с наем от 1500 долара и ще кара достъпна кола, защото няма нужда от Bentley. Навиците за пестене дължи на родителите си, които живеят според това, което имат, без да пилеят нито долар повече.

„Вярвам в спестяването и пестеливостта... не си правя шега с това.“, споделя тя пред CNBC.

Главният изпълнителен директор на David's Bridal Кели Кук е начело на една от най-големите сватбени вериги в САЩ, но началото на кариерата ѝ е доста по-различно.

Преди години тя едва се справя с работата си като барман през уикенда, с курсовете в колежа и с грижите за малкото си дете. Храни се с боб и царевичен хляб, за да спестява, а заплатата от 882 долара като самотна майка едва покрива разходите ѝ за кола и наем.

Днес 58-годишната Кели Кук управлява сватбен гигант с 200 магазина в САЩ и Канада и около 5000 служители.