Атакувана отвътре, уязвима пред света: Фон дер Лайен в примката на коварно политическо лято
Председателят на Европейската комисия е изправена пред важни решения и ключови моменти за действие, които тотално могат да променят траекторията на петгодишния ѝ мандат
&format=webp)
Обикновено юли е месец, известен с ниска интензивност в политическата активност на Брюксел.
Но не и това лято.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е изправена пред важни решения и ключови моменти за действие, които могат тотално да променят траекторията на нейния петгодишен мандат, отбелязва в анализ Euronews.
Никой не очакваше той да бъде лесен, особено след изборната победа на Доналд Тръмп в САЩ, чиито убеждения са в пряко противоречие с отстояваните от блока правила за предвидимост, отворени пазари и глобално сътрудничество.
Но събитията от последните пет седмици, мощната смесица от вътрешни спорове, глобални сътресения и личен контрол, разбиват строго контролирания имидж на председателя и я правят уязвима към острата критика, която досега избягваше.
Парламентарни проблеми
Фон дер Лайен никога не е имала особено хармонични отношения с ЕП. Депутатите редовно са се оплаквали от добре известното предпочитание на председателя да работи с държавите-членки, които са истинските носители на политическата власт, и от нейната склонност да третира пленарната зала като второстепенен законодателен орган.
Напрежението се натрупвше от месеци, като кулминацията дойде когато крайнодесният румънски депутат Георге Пипереа изготви предложение за вот на недоверие и успя да събере необходимите 72 подписа, за да го подложи на гласуване.
Предложението, което съчетаваше скандала „Pfizergate“ с конспиративни теории за намеса в изборите, никога не е имало реални шансове за успех. Неправдоподобната инициатива в крайна сметка беше отхвърлена с 360 гласа „против“ и 175 „за“.
Но аритметиката не беше от значение.
Това постави Урсула фон дер Лайен в рядка позиция на неподчинение. Председателят на ЕК беше принудена да отговори едно по едно на обвиненията на Пипереа, отхвърляйки ги като „неверни“ и „зловещи заговори“.
Социалистите, либералите и зелените, които подкрепиха преизбирането й миналата година, се възползваха от момента, за да изразят натрупаното си недоволство и да покажат списък с обвинения, повдигайки сериозни въпроси за жизнеспособността на центристката коалиция.
„Винаги ще съм готова да обсъждам всеки въпрос, който тази камара пожелае, с факти и аргументи“, заяви тя, предлагайки „единство“ като знак на помирение.
Сагата поляризира парламента и отслаби Фон дер Лайен. Но доказа колко относително лесно е за евродепутатите да внесат предложение за вот на недоверие по всяко време. Вече е в ход подготовката за втори такъв.
Бюджетът
Новият бюджет е най-големият, предложен досега от ЕК.
Накърнена от вота на недоверие, Урсула фон дер Лайен промени курса, за да се съсредоточи върху това, което се очакваше да бъде най-голямото й обявление за годината: дългоочакваното предложение за седемгодишния бюджет (2028-2034 г.).
Това беше идеалната възможност да покаже политическата си тежест, да пренасочи разговора и да обърне страницата на ожесточеното гласуване. В крайна сметка предложението беше опорочено от вътрешни спорове относно общия размер, преструктурирането на програмите и финансовото разпределение за всеки приоритет.
Нейната новаторска идея да обедини селскостопанските и кохезионните фондове в единен пакет беше разкрита предварително и предизвика незабавни критики от страна на мощното селскостопанско лоби.
Склонността на кабинета ѝ към секретност остави другите комисари в неведение колко пари ще имат в бъдеще за своите портфейли.
Когато представи бюджета от 2 трилиона евро, най-големият, предложен досега, вниманието беше разделено между нейния новаторски план и задкулисните драматични събития, които продължиха през нощта до последната среща.
По време на пресконференцията на председателя беше зададен неудобният въпрос дали е третирала 26-те си комисари със справедливост и уважение.
Не всички бяха доволни,
призна тя, обяснявайки индивидуалните консултации, и допълни: „Има силна подкрепа. Колегиалното решение е взето. И сега трябва да се борим, за да реализираме този бюджет през следващите две години.“
Срещата в Пекин
„Неустойчиво“.
Така служители на ЕК описаха състоянието на отношенията между ЕС и Китай в навечерието на важната двустранна среща на високо равнище в Пекин.
Щедрото използване от Китай на държавни субсидии за стимулиране на вътрешното производство, въпреки липсата на търсене, което да го абсорбира, предизвика гнева на Брюксел, притеснен, че интензивната надпревара може да унищожи европейската промишленост.
Решението на Пекин да ограничи износа на критични суровини, да затрудни достъпа на чуждестранни компании до пазара и да продължи „партньорство без ограничения“ с Москва допринесе за натрупаното напрежение.
Въпреки спешната нужда от реални промени, Урсула фон дер Лайен напусна срещата на върха без да постигне нищо значимо.
Беше поето ново задължение за преодоляване на пречките в доставките на редки земни елементи и беше приета съвместна декларация за действията по климата. Освен това не беше постигнат никакъв напредък, а основните точки останаха явно нерешени.
„Достигнахме ясен поврат“, заяви Урсула фон дер Лайен пред репортери. „Както казахме на китайското ръководство, за да остане търговията взаимноизгодна, тя трябва да стане по-балансирана. Европа приветства конкуренцията. Но тя трябва да бъде честна.“
Неубедителната среща подсказва, че отношенията между ЕС и Китай ще останат конфликтни в обозримо бъдеще, което поставя Урсула фон дер Лайен между два опасни избора: да отвърне на удара и да рискува да предизвика гнева на Пекин или да предложи отстъпки, които може да не бъдат отвърнати.
„С контрола върху редките земни елементи Китай даде на Европа представа за опустошението, което може да причини, ако търговската война се разгорещи“, написа Ноа Баркин, старши научен сътрудник в German Marshall Fund, в последния си бюлетин.
„Но ако Европа не успее да отвърне решително, като използва всички защитни търговски инструменти, срещу Китай, дългосрочните щети за нейната индустриална база вероятно ще бъдат значителни.“
Шотландската сделка
Ултиматумът на Доналд Тръмп да приложи еднозначна ставка от 30%, отправен в писмо до Урсула фон дер Лайен, предизвика осезаема паника в Брюксел.
С наближаването на крайния срок 1 август, председателят на ЕК отлетя за Шотландия и се срещна с президента на САЩ в последен опит да сключи някаква сделка.
Резултатът беше споразумение за налагане на 15% мито върху по-голямата част от продуктите на ЕС и 0% мито върху по-голямата част от продуктите на САЩ.
Освен това Блокът пое предварителни ангажименти да похарчи невероятната сума от 750 милиарда долара за американска енергия и да инвестира 600 милиарда долара в американския пазар до края на мандата на Тръмп.
Реакциите бяха силни и бързи: критиците говориха за капитулация, унижение и подчинение, осъждайки изключително неравностойния характер на сделката, която кодифицира най-високите тарифи в трансатлантическата търговия за последните над 70 години.
„15% не трябва да се подценяват, но това е най-доброто, което можем да постигнем“, опита да се защити председателят на ЕК.
Сделката нанася щети върху репутацията на Фон дер Лайен като надежден мениджър и заплашва да се превърне в болезнен трън в нейния втори мандат, който трябва да даде приоритет на конкурентоспособността и растежа.
Ако има нещо, което може да я утеши, това е фактът, че нито един от 27-те лидери на ЕС изглежда няма смелостта да развали споразумението и да започне преговори от нулата. „Европа все още не се възприема като сила. За да бъдеш свободен, трябва да си респектиращ. Ние не бяхме достатъчно такива“, заяви френският президент Макрон.