Полша е изправена пред години на политически застой при управлението на новия президент
Карол Навроцки и либералният премиер Доналд Туск ще се сблъскат по въпросите за вътрешните реформи, но могат да намерят обща позиция по отношение на укрепването на армията.
&format=webp)
В сряда новоизбраният президент на Полша Карол Навроцки ще встъпи официално в длъжност. Денят обаче няма да е щастлив за полския премиер Доналд Туск, пише POLITICO.
Победата на Навроцки, който е националист и открит съюзник на президента на САЩ Доналд Тръмп, на изборите през юни нанесе сериозен удар на политическите перспективи на управляващата коалиция, водена от проевропейския центрист Туск.
Тези различия заплашват да блокират законодателната програма на петата по големина страна в ЕС и да забавят усилията за възстановяване на върховенството на закона. Въпреки това се полагат усилия за намиране на обща кауза между Навроцки и центристите в области като отбраната, където всички са съгласни, че Русия е враг.
„Победата на десния опозиционен кандидат на президентските избори радикално промени политическата динамика в Полша, като провали плановете на либерално-центристкото коалиционно правителство да рестартира програмата си за реформи“, отбелязва Алекс Щербяк, професор в Университета на Съсекс, който изучава полската политика.
Навроцки наследява Анджей Дуда, също подкрепен от националистическата партия „Право и справедливост“ (ПиС). Бившият президент значително забави реформите на Туск. Навроцки обещава да бъде още по-агресивен, с надеждата да представи правителството като неспособно да управлява ефективно и да проправи път за завръщането на партията си на власт при следващите избори през 2027 г.
Бен Стенли, политолог от Университета SWPS във Варшава, предсказа, че Полша ще преживее две години на борба между Навроцки и Туск.
Предстоящ сблъсък
Неотдавнашното преструктуриране на кабинета издигна противници на ПиС на правителствени постове, което е знак за готовността на премиера да се изправи срещу Навроцки. Новият министър на правосъдието Валдемар Журек – бивш съдия, преследван от ПиС заради опозицията си срещу съдебните реформи, вече е уволнил някои от съдиите, назначени от националистическата партия.
“Това е само загрявка“, пошегува се Туск в социалните медии, в отговор на възмущението на ПиС.
Навроцки нарече Туск „най-лошият министър-председател от 1989 г. насам” – годината, в която пада комунизмът.
Сблъсъци вероятно ще предизвикат продължаващите усилия на премиера да отмени промените в съдебната система, наложени от предишното правителство. Именно те доведоха до замразяване на милиарди евро от фондовете на ЕС поради опасения за отстъпление от принципа на правовата държава.
Туск получи отново финансирането с обещания да възстанови демократичните принципи. Той обаче е постигнал малък напредък във възстановяването на съдебната независимост, благодарение главно на съпротивата на Дуда. По всяка вероятност новоизбраният президент ще продължи да блокира такива промени.
„Правителството ще има изключителни затруднения да отмени съдебните реформи на предшествениците си от „Право и справедливост“, коментира Щербяк, цитиран от POLITICO.
Вече има предупреждения от Брюксел.
„Важно е институциите да продължат с реформите за истинско разделение на властите“, заяви Ана Катарина Мендес, заместник-председател на Социалдемократите в Европейския парламент, която миналата година ръководи доклад за върховенството на закона в Полша.
Навроцки, който като президент може да внася законопроекти, обеща да прокара популярни мерки като удвояване на необлагаемия доход за физически лица – идея, от която правителството на Туск се отказа поради опасения от дефицит.
„Навроцки определено ще иска да постави правителството в затруднено положение, като представи предложения, които самата управляваща коалиция не е успяла да изпълни”, казва Стенли.
Навроцки обеща да обиколи Полша, за да популяризира данъчните си идеи, като например без данъци за семейства с две или повече деца, намаляване на ДДС и други данъчни облекчения, които биха изчерпали бюджета с десетки милиарди.
Туск вече отвърна на удара, казвайки миналата седмица: „Няма да позволя на Навроцки, след като встъпи в длъжност, да саботира политически правителството.“
Навроцки обеща също да наложи вето на всички закони, които „променят националната идентичност или предават суверенитета на Полша на власти извън републиката“. Президентът вероятно ще се противопоставя на имиграционната политика и въпроси като промяната на законите за абортите и предоставянето на повече права на LGBTQ+ хората.
В търсене на обща позиция
Двамата все пак признават, че ще трябва да работят заедно.
По време на първата си среща след изборите Туск повдигна въпроса за националната отбрана и продължаването на военната подкрепа за Украйна.
„И двамата осъзнаваме, че е в интерес на всички държавните институции, независимо дали се харесват или не, да си сътрудничат по ключови въпроси“, подчерта Туск през юни, цитира полската TVN24. Навроцки допълни, че поляците „очакват президентът и министър-председателят да разговарят и да си сътрудничат по въпроси, които са важни за нашата национална общност“.
„Ще се стремя да превърна сигурността в обединяващ въпрос за всички поляци“, отбеляза Навроцки пред новинарския уебсайт Defence24 през юни.
Новият президент обяви, че би искал да сключи споразумение между своя офис, правителството и парламента, за да „определи нивата на финансиране за отбраната, основните насоки за развитие на системата за сигурност и отбрана на Полша, както и свързаните с това правни разпоредби“.
Но тези думи не могат да скрият предстоящия сблъсък.
Все по-неустойчивата коалиция на Туск вероятно ще ускори работата си по обещаните реформи – от подсигуряване на репродуктивните права на жените, през отмяна на съдебните промени на ПиС, до подвеждане под отговорност на висши кадри на националистическата партия за предполагаеми престъпления.
Идеята е да се покаже, че напредъкът се блокира от новия президент.
Правителството може да реши, „че няма друг избор, освен да влезе в пряка конфронтация с Навроцки. При този сблъсък управляващите ще се надяват, че президентът ще прекали, за да обвинят президентската обструкция за своите провали“, обяснява Щербяк.
Това ще постави избирателите през 2027 г. пред дилема – да подкрепят коалицията на Туск и да продължат конфронтацията поне до края на първия мандат на Навроцки през 2030 г. или да изберат обединено дясно правителство и президент.
„Следващите избори по същество ще се въртят около въпроса дали е по-добре да имаме правителство с президент, който работи с него, или е по-добре да се предотврати завръщането към периода 2015-2023 г. Тогава и двете страни на изпълнителната власт бяха по същество съучастници в отстъплението от демокрацията“, посочва Стенли, имайки предвид предишния мандат на ПиС.
Това означава, че една от най-бързо развиващите се икономики в ЕС, близък съюзник на САЩ с най-висок процент разходи за отбрана в НАТО и ключов съюзник в подкрепата на Украйна в борбата срещу Русия, е изправена пред години на нестабилност.